Определение № 438 от 11.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] чрез адв. А. А. срещу Решение № 306/22.06.2010 год., постановено по в.гр.д. № 374/2010 год. на Окръжен съд[населено място], с което след като е отменено решението на Каварненския районен съд, постановено по гр.д. № 60/2009 год. е постановено ново решение, с което [фирма][населено място] е осъдено да заплати на Н. М. А. сумата от 1500 лв., съставляваща неизплатена част от възнаграждение по сключен устен договор за изработка и монтиране на кухненско обзавеждане в търговско заведение, изпълнен за периода от 10.06.2008 год. до 30.10.2008 год., ведно със законната лихва считано от 13.03.2009 год. до окончателното плащане, както разноски в размер на 161,40 лв. Касаторът прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради неговата необоснованост. Моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Ответникът по касация Н. М. А. от[населено място] не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и интерес от обжалването и срещу съдебен акт подлежащ на касационно обжалване съобразно нормата на чл. 280,ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Не са налице обаче допълнителните изисквания на закона, които обуславят допустимостимостта на касационното обжалване. На първо място в представеното към касационната жалба изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, който е бил предмет на разглеждане във възивното решение и неговото разрешаване е обусловило изхода на спора. Формулирането на правен въпрос е общата и основна предпоставка за допустимост, поради което неизпълнението на това законово изискване е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. Когато правен въпрос не е формулиран не могат да бъдат обсъждани и допълните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК, доколкото същите се преценяват в контекста на посочения въпрос. Независимо от това следва да се посочи, че визираното от касатора основание по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК / противоречие в практиката на съдилищата/ в случая не е налице. На това основание за допустимост страната може да се позовава при наличие на две или повече влезли в сила решения на гражданските съдилищата в страната ,без значение от тяхната степен в общата йерархия на съдилищата. Различните решения по един правен спор на първата и втората инстанция не обуславят противоречива съдебна практика и не обосновават критерия по чл. 280,ал.2 ГПК. По изложените съображения, не са изпълнени законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване и касационната жалба не следва да се допусне до разглеждане по същество. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.