Определение № 122 от 18.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3034/2018 г.

Производството е по чл. 248 ГПК и е образувано по молба на „Българска захар – Долна Митрополия“ ЕООД, гр. Плевен, чрез пълномощника адв. М. Боева, за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 834 от 05.12.2018 г. в частта за разноските. В срока за отговор ответницата по молбата И. Г. М. е направила възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна. Когато съдът е пропуснал да се произнесе по искане за присъждане на разноски с окончателния си акт, по инициатива на страната той допълва акта си, като присъжда направените и доказани разноски в производството, съобразно изхода на спора. В случая с определение № 834 от 05.12.2018 г., постановено по гр. д. № 3034/2018 г., ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд, като е пропуснал да се произнесе по съдържащото се в отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноски за касационното производство. Към отговора на касационната жалба е приложен договор за правна защита и съдействие от 31.07.2018 г., от който се установява, че на адв. Боева са заплатени в брой 600 лв. за осъществяване на правна защита и съдействие в касационното производство. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6-2012-ОСГТК, този договор има характера на разписка за платеното възнаграждение. Неоснователно е направеното от И. М. възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Заплатеното възнаграждение не е прекомерно с оглед посочения в разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. минимален размер от 500 лв., а и производството по селекция на касационните жалби се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като съдът следва да прецени кумулативното наличие на общата и допълнителната предпоставка от хипотезата на чл. 280 ГПК. Воден от горното, ВКС