Определение № 50553 от 10.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 555/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. С. против Решение № 415 от 26.11.2021г. по в.гр.д. № 542/21г. на Софийски градски съд в частта, с която след отмяна на Решение № 19420 от 21.01. 2020г. по гр.д. № 24513/2019г. на Софийски районен съд, е признато за установено по предявения на основание чл.422, ал.1 ГПК от „Ленно“АД / с ново наименование „Л.“АД/ срещу С. И. С. иск, че С. И. С. дължи на „Л.“АД следните парични суми, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК: 1. Сумата от 5 499.74 евро – главница по Договор за заем Бизнес кредит с клиентски № 5562 от 05.04.2017г., ведно със законната лихва за забава от 11.12.2018г. до пълно изплащане на вземането; 2/ сумата от 1 881.90 евро – падежирала договорна лихва; 3/ сумата от 330 евро - такси и разноски по заема; 4/ 400лв.- разноски в заповедното производство. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение в атакуваната част, поради необоснованост на извода, че касаторът С. е приел наследството на починалата кредитополучателка М. М. преди вписания отказ от същото. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника по касация „Л.“АД, който изразява становище за недопускане на обжалваното решене до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждането на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да достигне до обжалвания резултат, въззивният съд е констатирал, че предмет на въззивното производство е основателността на предявения иск по чл.422 ГПК за установяване по отношение на ответника С. И. С., че в качеството на наследник на М. М. /негова майка/ дължи на ищеца „Л.“АД парични суми, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, а именно: 1. Сумата от 5 499.74 евро – главница по Договор за заем Бизнес кредит с клиентски № 5562 от 05.04.2017г., ведно със законната лихва за забава от 11.12.2018г. до пълно изплащане на вземането; 2/ сумата от 1 881.90 евро – падежирала договорна лихва; 3/ сумата от 330 евро - такси и разноски по заема; както и 400 лв. – разноски в заповедното производство. За безспорни са приети фактите по издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК на 10.01.2019г., срещу която длъжникът С. е депозирал своевременно възражение по чл.414 ГПК, с което е представил доказателства за отказ от наследството на М. Д. М., длъжник по Договор за заем Бизнес кредит с клиентски № 5562 от 05.04.2017г., починала на 13.08.2018г.; получена на 20.08.2018г. от ответника С. покана, с която кредитодателят обявява кредита за предсрочно изискуем, подписана лично от адресата, с изрично отбелязване, че я получава в качеството на наследник на М. М.; вписване на отказа от наследство в специалната книга на съда под № 1258 от 24.08. 2018г. По спорния по делото въпрос дали отразеното върху адресираната до длъжника ЕТ“М. 60-М. М.“ получаване на нотариалната покана от С. С. в качеството му на наследник, означава приемане на наследството и води ли това до извода за нищожност на отказа от наследство поради предхождащото го мълчаливо приемане на наследството, след обсъждане на събраните, включително и във въззивното производство доказателства при наличие на предпоставките по чл.266, ал.3 ГПК, след споделяне на съдебната практика за мълчаливо приемане на наследството чрез извършване на фактически и правни действия от наследника, които несъмнено предполагат неговото намерение да приеме наследство, въззивният съд е приел за установено в случая приемане на наследството преди вписване на отказа от същото. Изводът е обоснован с действията по: - получаване на поканата от страна на С. С. „като наследник“, което сочи на приемане на включените в наследството на М. М. задължения по сключения с ищцовото дружество договор за заем; - получаване на поканата на адреса, на който е било регистрирано седалището и адресът на управление на ЕТ“М. 60 - М. М.“, като видно от справката по НБД наследодателката и наследникът й С. С. не са живели в едно домакинство, тъй като С. е декларирал като постоянен адрес и настоящ адрес такъв в [населено място],[жк], а седалището и адресът на ЕТ е на [улица], [населено място]. В допълнение е обсъдена приетата по делото справка от БНБ за сметка, видно от която на 06.02.2020г. е била закрита разплащателната сметка с титуляр наследодателката на ответника С. С. в „Токуда Банка“АД, както и че на 21.08.2019г. е постъпила сума в размер на 360.38лв., послужила за погасяване на задълженията за такси и разноски по образуваното пред ЧСИ Ал. Б. изпълнително дело. След като не е споделил извода на районния съд, че ответникът не е пасивно легитимиран по предявения иск, и след обсъждане на експертното заключение, въззивният съд е приел установителния иск за доказан и основателен в посочения в заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК размер на паричните суми. Допускането на касационното обжалване е основавано на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като е формулиран следният въпрос: Получаването на кореспонденция /покана от наследника, която е адресирана до наследодателя, изразява ли недвусмислено волята му за приемане на наследството на наследодателя, при положение, че същата е получена с отбелязване като „наследник“? Въпросът е предпоставен от изразеното в касационната жалба несъгласие с приетото от въззивния съд, че действията по приемането на поканата в качеството на наследник, както и че това е станало на адреса на фирмата на починалия наследодател, са действия по приемане на наследството преди вписване на отказа от същото. Допълнителната предпоставка основава с противоречие на въззивното решение с Определение № 860 от 17.07.2012г. на ВКС по гр.д. № 721/2012г., ІV г.о.; Решение № 596/12.06.1991г. по гр.д. № 353/1991г. на ВКС, І г.о.; Решение № 64/24.02.2010г. на ВКС по гр.д. № 3838/2008г. на І.г.о.; Определение № 741 от 10.06.2013г. по гр.д. №2744/2013г. на ВКС, ІV г.о. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора материалноправен въпрос, преформулиран от настоящия състав, а именно: Получаване на кореспонденция/покана от наследника, която е адресирана до наследодателя, обективира ли по несъмнен начин воля за приемане на наследството на наследодателя, в случай, че същата е получена с отбелязване като „наследник“? Касационното разглеждане на делото следва да се допусне за извършаване на проверка за съответствие на възприетото от въззивния съд разрешение с посочената практика на Върховния касационен съд. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК