Определение № 1631 от 13.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1544/2023 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба от „ЛУКС БИЛДС Ц.С.“ ЕООД, чрез адвокат Л. Ш., срещу постановеното определение №100/06.02.2023г. по в.ч.г.д.№69/2023г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено определение №4436/29.11.2022г. по г.д.№1062/2022г. на Окръжен съд – Варна за оставяне без разглеждане на молбата на жалбоподателя за възстановяване на срока по чл.131 от ГПК за подаване отговор на исковата молба, по реда на чл.64 от ГПК. Жалбоподателят твърди, че определението на въззивния съд е недопустимо, тъй като се е произнесъл по евентуално предявеното искане, за разглеждането на което не се е сбъднало условието. Излага, че съдът е следвало да разгледа първо редовността на връчването на препис от исковата молба и приложенията и искането за повторното им връчване, като едва след това да се произнесе по молбата за възстановяване на срока за подаване на писмен отговор. По същество моли съда да отмени обжалваното определение. Ответникът Л. А. С. с писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, чрез адвокат С. П., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че съобщението по чл.140 от ГПК е получено от упълномощен представител на ответника – Н. И. В., с дата предхождаща получаването на съобщенията. В определение №2774/25.07.2022г. изрично е посочено, че по делото не е постъпил писмен отговор, поради което от тази дата е започнал да тече и срока по чл.64, ал.3 от ГПК – това е момента, в който ответникът е узнал за пропускането на срока за отговор. Съобщението е надлежно връчено, при което не е допуснато нарушение. Излага още, че не са налице предвидените в чл.47 от ГПК предпоставки за залепяне на уведомление. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на искането за възстановяване на срока за подаване на писмен отговор, тъй като по делото не са събрани доказателства за наличие на пречки за спазването му. По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди определението на въззивната инстанция. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В същото се обосновава допускане на обжалването в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следните правни въпроси: 1/ За значението на редовното призоваване и искането за възстановяване на срока – по какъв начин следва съдът да се произнесе с оглед последователността? Твърди, че същият е разрешен в противоречие с формираната практика на ВКС по приложение на чл. 64 ГПК, обективирана в определение № 121/16.02.2023 г. по ч. търг. д. № 193/2023 г. на І т. о.; 2/ Може ли да се счита за редовно извършеното връчване на членове на семейството на управителя и да се връчат книжа, адресирани до юридическо лице? Излага, че поставеният въпрос е разрешен в противоречие с формираната съдебна практика по чл. 50, ал.3 ГПК обективирана в решение № 356/09.12.2015 г. по гр. д. № 1825/2015 г. на ІV г. о.; 3/ Наличието на пълномощно за конкретно действие, което не включва приемането на извършените от връчителя действия, дадено на член на семейството преодолява ли изискването получателят да е служител или работник на юридическото лице, който да е съгласен да получи? Твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с формираната съдебна практика по чл. 32 от ГПК обективирана в определение № 259/17.04.2019 г. по търг.д. № 501/2019 г. на II т.о.; и 4/ За да се счита приложена фикцията за редовност по чл. 50, ал.2 от ГПК трябва ли да има конкретно отразяване относно това, дали длъжностното лице по призоваването се е осведомило за обстоятелства, касателно адресата на съобщението, а именно дали на адреса е бил познат търговец с това наименование, пребивавал ли е някога там и кога? Сочи, че поставения въпрос е разрешен в противоречие с формираната съдебна практика по чл. 50, ал.2 ГПК, обективирана в решение № 546/2012 г. по гр.д. № 508/2011 г. на IV г.о. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Въззивният съд е потвърдил определение №4436/29.11.2022г. по г.д.№1062/2022г. на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане молба за възстановяване на срока по чл. 131 ГПК за отговор на искова молба по предявените от Л. А. С. искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. За да постанови този резултат въззивният съд приел, че производството пред първостепенния съд било образувано по искова молба от Л. А. С. срещу „ЛУКС БИЛДС Ц.С.“ ЕООД със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], [жилищен адрес]. Установил, че препис от исковата молба и приложенията били изпратени на адреса на управление на дружеството и връчени на 16.06.2022г. на Н. И. В., с отбелязване „пълномощно“. По идентичен начин било извършено и връчването на призовката за насроченото открито съдебно заседание, ведно с препис от определение №2774/25.07.2022г. Съдът приел, че между страните било безспорно обстоятелството, че лицето получило книжата по делото е баща на жената, с която Ц. С. /управител на дружеството – ответник/ живее на съпружески начала. От показанията на същия съдът приел за установено, че домът на С., на [улица], се ползвал като офис на дружеството до преди около 4 години, когато фирмата преместила основната си дейност в [населено място]. Съдът кредитирал показанията на свидетеля, според които той продължил да приема фирмената кореспонденция – книжа от учреждения, включително призовки и уведомления от съдилища, със задължение да ги предаде на Ц. С., за което разполагал и с пълномощно. Въззивният съд посочил, че препис от това пълномощно бил приложен към делото, в което била обективирана воля за учредяване на представителна власт за съставяне, попълване, подаване, изискване и получаване от името на дружеството на документи, вкл. полагане на подпис, „където е необходимо“. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направил извод, че изпратените до ответното дружество призовки били получени от лице, натоварено да получава фирмена кореспонденция. Приел още, че приложените писмени доказателства /пълномощното/ и показанията на упълномощеното лице, получило съобщенията, обосновават извод за учреден между дружеството и Н. И. В. мандат за получаване на съдебните книжа на вписания адрес на управление на търговеца, за което мандатно отношение не е необходим нарочен писмен акт. Допълнително въззивният съд изложил, че вписаният в регистъра адрес на управление на търговеца, е мястото на връчване на съобщение и материализира задължението за публичност на дейността му и възможността за контакти, връчване на книжа и др. С оглед на това обосновал, че дори да се приеме, че връчването на съобщението е нередовно, тъй като получателят му няма качеството работник или служител, с оглед установения факт, че търговецът е променил адреса си на управление без да изпълни задължението си за вписване на нов в Търговския Регистър, по отношение на връчването е приложимо правилото на чл.50, ал.2 от ГПК. В заключение, съдът направил извод, че осъществените на 16.06.2022 год. и 04.08.2022 год. връчвания на съдебни книжа били редовни, като ответникът е пропуснал срока за продаване на отговор на исковата молба. В тази връзка съдът посочил, че началния момент за депозиране на молбата за възстановяване на срока е съобщението за пропускането му, което било осъществено с връчване на препис от определението на съда по чл.374, ал.1 от ГПК или чл.140, ал.3 от ГПК – на 04.08.2022г. Към датата на подаване на молбата за възстановяване на срок – 11.10.2022г., срокът по чл.64, ал.3 от ГПК е бил изтекъл, поради което намерил същата за недопустима. По тези съображения е потвърдил първоинстанционното определение. Съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване: Първият поставен въпрос /за значението на редовното призоваване и искането за възстановяване на срока – по какъв начин следва съдът да се произнесе с оглед последователността/ е свързан с момента, от който възниква правото да се иска възстановяване на срок за извършване на определено процесуално действие по чл.64, ал.3 от ГПК. По него е налице трайно установена съдебна практика на ВКС, включително и сочената от касатора, според която предпоставка за иницииране на производство за възстановяване на срок е неговото пропускане и уведомяването на страната за същото. В конкретния случай, при постановяване на обжалваното определение въззивният съд не се е отклонил от така даденото разрешение. Същият изрично е посочил, че молителят/ответник е узнал за пропускането на срока за подаване на писмен отговор с получаване на съобщението за насрочване на делото в открито съдебно заседание и препис от постановеното от съда определение по чл.140, ал.3 от ГПК. Приел, че това връчване е редовно и от този момент е започнал да тече и срока по чл.64 от ГПК, изтекъл към датата на подаване на искането. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с формираната съдебна практика, поради което не са налице предвидените в чл.280, ал.1, т.1 от ГПК предпоставки за допускане на обжалването. В изложението са поставени и следните въпроси: Може ли да се счита за редовно извършеното връчване на членове на семейството на управителя и да се връчат книжа, адресирани до юридическо лице?; Наличието на пълномощно за конкретно действие, което не включва приемането на извършените от връчителя действия, дадено на член на семейството преодолява ли изискването получателят да е служител или работник на юридическото лице, който да е съгласен да получи?. Същите са свързани с приложението на разпоредбата на чл.50 от ГПК, уреждаща връчването на призовки и съдебни книжа по делото на страна – търговец, по което е налице установена практика на ВКС, включително и посочената в изложението. Според дадените в нея разрешения, за да е редовно връчването, то следва да е извършено на последния вписан в търговския регистър адрес на управление на търговеца, в неговата канцелария, лично на търговеца или на негов овластен представител, както и на всеки работник или служител, който е съгласен да приеме връчваните призовки и книжа. На длъжностното лице по призоваването е вменено задължение за посочване на кого е връчено съобщението – представляващия, негов упълномощен представител или работник или служител, като отрази името и качеството на лицето получило съобщението. Съдебният акт е постановен в съответствие с формираната практика по приложение на посочената разпоредба, като съдът е приел, че съобщенията до ответника са получени от надлежно упълномощено от него лице, поради което не са налице основания за допускане на обжалването. Последният поставен въпрос е: За да се счита приложена фикцията за редовност по чл. 50, ал.2 ГПК трябва ли да има конкретно отразяване относно това, дали длъжностното лице по призоваването се е осведомило за обстоятелства, касателно адресата на съобщението, а именно дали на адреса е бил познат търговец с това наименование, пребивавал ли е някога там и кога?. По отношение на този въпрос не са налице както общите, така и специалните предпоставки за допускане на обжалването. Същият е неотносим към произнасянето на съда в обжалваното определение и не е обуславящ правните му изводи, които са основани на показанията на разпитания по делото свидетел за промяна в адреса на управление на дружеството – ответник, а не с начина на удостоверяване отсъствието на призоваваната страна от длъжностното лице по призоваването. Изложените от въззивния съд аргументи са допълнителни към основните за редовността на връчването на упълномощено от управителя на търговеца лице и какъвто и да бъде отговора на поставения въпрос, той няма да се отрази на крайния резултат по спора. В заключение, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,