Определение № 580 от 04.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2450/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на молителя А. Ч. срещу определение на състав на Върховния касационен съд. С обжалваното определение съставът на ВКС по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК е оставил без разглеждане като недопустима подадената от частния жалбоподател, заедно с други лица, молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на определение на състав на ВКС, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на молителите срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд. Съгласно установената задължителна съдебна практика (т. 2 от ППВС № 2/1977 и т. 6 от ТР № 7/2014 на ВКС-ОСГТК) на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК (чл. 231 и сл. от ГПК от 1952 г.) подлежат само съдебните актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, но не и определенията, които преграждат развитието на делото, освен тези за прекратяване на производството поради отказ от иска. В разглеждания случай молбата за отмяна е била насочена срещу определение на състав на ВКС, с което частна касационна жалба срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд е била оставена без разглеждане по съображения, че всеки от предявените искове е бил с цена под 5000 лв., което изключва касационната обжалваемост на решението по съществото на спора съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, а оттук и обжалваемостта на въззивното определение съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК. Определението, чиято отмяна е поискана, следователно се явява преграждащо образуваното по частната жалба касационно производство, като същевременно не попада в предвиденото в т. 6 от ТР № 8/2014 изключение (прекратяване на производството на основание отказ от иска). Поради това същото остава извън приложното поле на извънредния способ по чл. 303 и сл. ГПК, което обосновава недопустимостта на молбата за отмяна. Обжалваното в настоящото производство определение, с което молбата е оставена без разглеждане, е правилно и следва да бъде потвърдено. За пълнота следва да се посочи, че направените в частната жалба искания за иницииране на производство за постановяване на тълкувателно решение и за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС за тълкуване на Директива 2004/48/ЕО във връзка с чл. 5, б. „е“ ЗДТ, чл. 19, ал. 1 и чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ и чл. 54, ал. 3 и чл. 56 от Конституцията са неоснователни, доколкото посочените норми, респ. нормативни актове, не намират приложение в настоящото частно производство с оглед предмета на същото. С тези мотиви съдът