Определение № 256 от 27.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 772/2012 г.

Образувано е по касационна жалба на Т. Славчева А. и А. Щ. К., и двете от [населено място] срещу решение № 144 от 28.06.2012 г. по в.гр.д.№ 303/2012 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 206 от 19.03.2012 г. по гр.д.№ 1610/2011 г. на Хасковския районен съд, с което е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че касаторите дължат солидарно на В. „Стопанин 1”, [населено място] сумата 2 771,26 евро по авалирана от тях запис на заповед от 315.05.2010 г., издадена от Д. Я. Д.. В касационната жалба се излагат доводи за постановяване на въззивното решение при наличие на всички отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, а достъпът до касация е обоснован с приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Ответникът В. „Стопанин 1” оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в писмения отговор по чл.287, ал.1 ГПК. Моли за присъждане на разноски по делото. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима. Съгласно нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията й, обнародвана в ДВ бр.100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. са изключени от обхвата на факултативния касационен контрол. Делото е образувано по иск за установяване съществуването на вземане по търговска сделка с цена под 10 000 лв., поради което касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Разноски в полза на ответника по касация не се присъждат поради липса на доказателства, че такива са били направени. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение