Определение № 521 от 06.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4315/2022 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба от А. С. Я. срещу определение №847/19.09.2022г. на Окръжен съд – Велико Търново по в.г.д.№33/2022г. в частта, с която е върната неговата касационна жалба вх.№6647/25.08.2022г. С определение № 4445/23.12.2022 г. производството по делото е било спряно до произнасяне по искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ за приподписване на депозираната касационна жалба. Съдът, като взе предвид, че искането на А. С. Я. за предоставяне на правна помощ е разгледано от Окръжен съд – Велико Търново и потвърдено от Апелативен съд – Велико Търново, намира, че са отпаднали процесуалните пречки по движение на делото, поради което касационното производство по него следва да бъде възобновено. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на съдебния акт. Твърди, че при постановяването му съдът не е съобразил обстоятелството, че не се обжалва конкретната надвзета сума, а нарушението на закона и тълкувателните решения на ВКС допуснато от въззивния съд, който е постановил очевидно неправилно решение. Претендира за неговата отмяна. Частната жалба е допустима, подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: А. С. Я. е депозирал касационна жалба вх.№6647/25.08.2022г. против въззивното решение на Окръжен съд – Велико Търново №281/14.07.2022г. по в.гр.д. № 33/2022 г., с което е потвърдено решението на първостепенния Районен съд – Велико Търново. Касационната жалба била върната поради недопустимост, на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК. Подадената частна жалба е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела, и до 20 000лв. по търговски спорове, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Обжалваното решение е постановено по предявен иск с правно основание чл.441 от ГПК с цена от 250лв., която е под определения в ГПК праг за касационно обжалване за граждански дела, поради което въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Изводът в обжалваното определение за недопустимост на касационната жалба е съобразен с процесуалния закон и правилен, а подадената срещу него жалба е неоснователна. При така изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. МОТИВИРАН от горното, съдът