Определение № 2850 от 05.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3257/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Д. М. против определение № 889 от 27.04.2023 г. постановено по ч. гр. д. № 1563/2023 г. на ВКС, I г.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение № 50045 от 07.02.2023 г. по гр.д. № 1362/2022 г. на ВКС, I г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 90/29.11.2021 г. по в.гр.д. № 481/2021 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на определението на ВКС и се иска неговата отмяна. Ответникът по частната жалба И. С. К. чрез адв. С. М. с писмен отговор оспорва основателността ѝ. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт е допустима и следва да бъде разгледана по същество. С обжалваното определение е прието, че извършваната в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК преценка на основанията по чл.280, ал. 1 и 2 ГПК представлява специфична правораздавателна дейност, характерна само за касационната инстанция, която не дава разрешение на правния спор, а проверява наличието на общото и специалните основания за допустимост на касационния контрол на въззивните решения. С оглед това съдът приел, че определението, с което се допуска, съответно не се допуска касационно обжалване, не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, както и не попада след определенията по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, за които в чл. 274, ал. 2 ГПК е предвидена възможност за обжалване пред друг състав на ВКС. Поради това приел частната жалба за недопустима и я оставил без разглеждане. Настоящият състав на ВКС, I- во г.о. изцяло споделя приетото от състава на ВКС в обжалваното определение. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, на обжалване с частна жалба пред по-горна инстанция подлежат определенията, които преграждат по–нататъшното развитие на делото, както и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Определението по чл. 288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване, не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото с него съдът се произнася по наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и не попада сред определенията по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като в закона не е предвидена изрична възможност за обжалването му. Следователно частната жалба против определението по чл. 288 ГПК е процесуално недопустима, предвид на което и обжалваното определение, с което тази частна жалба е оставена без разглеждане е правилно и следва да бъде потвърдено. По доводите в частната жалба за неправилност на определението по чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС не дължи произнасяне, защото те не касаят предмета на настоящето дело. С оглед изхода на делото в полза на И. С. К. следва да се присъдят направените за настоящето производство разноски в размер на 1194 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,