Определение № 114 от 25.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3657/2020 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „ПАМПОРОВО“ АД, [населено място], представлявано от М. В. Б., чрез адвокат Н. Л. от АК-София срещу решение № 20248 от 21.07.2020 г. по в.гр.д. № 169/2020 г. на Окръжен съд Смолян, с което се потвърждава решение № 12/28.01.2020 г. по гр.д.№ 107/2019 г. на Районен съд Чепеларе и е уважен иска на Г. Г. С. против „ПАМПОРОВО“ АД, на основание чл.59 ЗЗД, за сумата от 17 167,24 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения й недвижим имот, за периода от 30.06.2016 г. до 03.07.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането на сумата. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК по въпросите: 1.“Възможно ли е осъществяване на фактическия състав на чл.59 ЗЗД в хипотезата, при която ответникът няма фактическа власт върху процесния (чуждия) недвижим имот?“; 2.“Може ли по конкретното дело ответникът да осъществи предпоставките на чл.59 ЗЗД, когато процесният имот е специфичен обект на право на собственост – територия на ски писта, която е общодостъпна по силата на чл.151 ЗТ, и по-конкретно, може ли в този случай да се касае за ползване (служене) с чуждо благо?“; 3. „Налице ли е в процесния случай връзка между обедняването и обогатяването като елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД в случаите, когато ищецът би обеднял, независимо от обогатяването на ответника?“; 4. Може ли в случаите по чл.64 от ЗС, какъвто е процесния, да е налице обедняване на ищеца по смисъла на чл.59 от ЗЗД, когато обедняването произтича от упражняване на правомощията (действията) на суперфициара по чл.64 от ЗС?“; 5. „Следва ли ищцата по иск за неоснователно обогатяване, с оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест в производството, да установи при условията на пълно и главно доказване реално и сигурното, а не хипотетично настъпване на обедняването и неговия размер?“; 6. „Следва ли по иск за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД в хипотезата на ползване на чужд имот без основание при направено възражение от ответника за реализирано право на строеж в имота, съдът да изследва и определи площта, която е нужна за обслужването на собствената на ответника постройка съгласно императивната разпоредба на чл.64 ЗС?“ Според касатора, в обжалваното решение въпросите са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а вторият от тях е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отделно са изложени съображения за очевидна неправилност на решението поради нарушаване нормите на материалния закон и необоснованост. От Г. Г. С. чрез адвокат Б. М. от АК-Смолян е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и претендира разноски по делото.Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор /№/ по кадастралната карта на [населено място], [община] – ливада от 4068 дка в м.“Т.д.“”, която заедно с брат й са учредили право на строеж на ответното дружество /нот.акт /№//28.11.2008г./ за изграждане „стълб за лифт със застроена площ от 6 кв.м“ от пътническо въжена линия срещу сумата от 250 евро. От фактическа страна, съдът приема също, че с покана до ответника, получена на 08.11.2018 г., ищцата е поискала обезщетение за преминаването и ползването на лифта през имота, тъй като дружеството се обогатява за нейна сметка. Според мотивите на съда, в преписката за одобряване на ПУП - парцеларен план за обект: лифт-к.к.Пампорово-връх С.-с.Стойките, липсват одобрен проект и разрешение за строеж за изграждане на ски-писта и са налице всички елементи от фактическия състав по чл.59, ал.1 ЗЗД, поради което ответникът дължи обезщетение за ползването на чужд имот без основание в размер на пазарната наемна цена за частта, ползвана за ски-писта и прилежащата под въженото съоръжение /лифт/ площ. При тези мотиви на въззивния съд, не е налице поддържаното основание за „очевидна неправилност“ на решението по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсва нарушение на основните принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в практиката на Върховния касационен съд във връзка с приложението на разпоредбата на чл.59 ЗЗД. Не е налице явна необоснованост на съдебния акт поради нарушаване правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на материалния закон или нарушение на императивни правни норми, с оглед на което не може да се направи извод за съществен порок в обжалваното решение, който да обоснове основание за допускане на касационно обжалване при “очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита и съдействие. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по уточнения при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК материалноправен въпрос – Налице ли е връзка между обедняването и обогатяването като елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД в случаите, когато собственикът на поземлен имот е учредил на ответника право да изгради съоръжение в неговия имот. Въпросът обуславя изхода на делото, но е разрешен в противоречие с практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд, формирана с ППВС № 1/28.09.1979 г. Останалите въпроси в изложението на касатора не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК, поради което същите ще бъдат преценявани като доводи за неправилност при разглеждане на правния спор по същество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.