Определение № 479 от 26.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1780/2021 г.

„Инвестбанк" АД чрез адв. Й. Д. обжалва решение № 261611 от 11.03.2021 г. по в.гр.д. 4645/20 по описа на СГС, IV Д състав, с което изцяло е потвърдено първоинстанционното решение № 197749/21.08.2017 г. по гр.д. 65 691/15 г. по описа на СРС, 26 състав, с което касаторът е осъден да заплати на А. Т. Б. сумата от 11 032 евро, представляваща главница по договор за срочен депозит VIP от 14.09.2011 г., сключен с П. А. Б. и сумата от 598,60 евро, възнаградителна лихва върху тази сума на депозита, ведно със законната лихва за забава върху горните суми от 29.10.2015 г. до окончателното плащане и е осъдена банката да заплати разноски на ищеца от 2 324,55 лв.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК -нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски за всички инстанции.

Излага съображения, че депозантът П. Б. не бил притежавал банкова сметка с посочения номер в завещанието. Немотивирани били изводите на въззивния съд, че договорът за срочен депозит от 14.09.201 г. имал характеристиките на рамков договор по смисъла на раздел III ЗПУПС ДВ бр. 23 от 27.03.2009 г. отм. ДВ бр. 20 от 06.03.2018 г. в сила от тази дата. Било посочено, че са приложими общите условия на банката, без да било специфицирано, кои общи условия. Въззивният съд неправилно бил приел, чс праводателят на А. Б. е изправна страна. Неправилни били изводите, че представеното по делото нотариално завещание легитимира Б. като заветник за посочения срочен депозит, заедно с всички произтичащи от влагането на сумата вземания, в това число и лихвите.

Счита, че завещанието не се отнасяло до същата банкова сметка, по която бил депозитът на П. Б.. По посочената в завещанието банкова сметка с IBAN не била депозирана посочената сума от 11 032 евро.

Оспорва изводите на въззивния съд относно отхвърляне възражението за нищожност на завещанието. Счита, че е налице нищожност. Излага подробни съображения.

Счита, че е необосновано съдебното решение.

Моли да се отмени решението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правни основания по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно.

Освен това формулира следните правни въпроси:

1. При постановяване на своето решение, съдът следва ли да се съобрази с всички събрани по делото доказателства, да ги обсъди и да ги вземе предвид в тяхната цялост, както и да обсъди и да вземе предвид твърденията на страните, след което да постанови своето решение? Обосновава допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК - решение № 208 от 09.02.2018 г. по т.д. 394/17 г. на ВКС, I то.

2. Следва ли съдът да не цени съдебната практика на ВКС и да позове крайните си изводи на едно нищожно завещание? Нищожно ли е нотариалното завещание, в което е изписана банкова сметка с IBAN, по която никога не е била налична сума, която се иска да бъде изплатена на лице, легитимиращо се пред банката въз основа на това завещание? Счита, че по поставения правен въпрос постановеното решение противоречи на трайната практика на ВКС, изразена в решение № 88 от 09.07.2018 г. по гр. д. № 4176/2017 г. на ВКС, II гр.о.; решение № 135 от 14.02.2019 г. по гр. д. № 3188/2017 г. на ВКС, II гр.о., с което обосновава допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

3. „От разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗН, следва, че нотариусът е длъжен да отрази точно изявената пред него воля и няма право да запише в текста на съставеното от него завещание съдържание, което не е изречено от завещателя, нито съдържание, което нотариусът е формулирал по подразбиране в резултат на свое умозаключение, дори ако то е потвърдено от завещателя, след прочитането му от нотариуса." Счита, че така посоченият правен въпрос противоречи на чл. 24, ал. 2 от ЗН и на тълкуването съгласно решение № 191 от 22.01.2019 г. по гр.д. 287/18 г. на ВКС, I ГО, което според касатора представлява допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1,т. 1 от ГПК.

4. Сочи правен въпрос за тълкуване на постигнатото съгласие между страните по сделката да настъпят желаните с тях последици, като сочи противоречие с решение № 256 от 07.01.2021 г. по гр.д. № 4293/2019 г. на ВКС, IV гр.о., с което мотивира основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК

5.Когато не е съществуваща банкова сметка с посочения IB AN, по която към момента на откриване на наследството да е налична сумата, вписана в завещанието, за да се прецени действителността на един завет, следва ли волята на завещателя да се тълкува чрез обсъждане на събраните по делото доказателства дали завещателят е бил собственик на завещаната вещ към момента на смъртта си? Счита, че е налице противоречие с определение № 59 от 04.02.2016 г. по гр.д. 5810/2015 г. на ВКС, I ГО - счита, че е налице допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК

Освен това по следващата II група правни въпроси, счита, че са налице основания съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, както следва:

1.Нищожно ли е нотариално завещание, в което е изписан несъществуващ IBAN?

2.Допустимо ли е при допусната техническа грешка при изписване на IBAN в нотариално завещание, същата да бъде коригирана с издаване на удостоверение от нотариуса, а не с поправка на нотариалното завещание?

3.Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че е допусната техническа

грешка при изписване IBAN в нотариалното завещание, като изцяло

пренебрегне законовия ред за поправка на актовете на нотариусите?

4.Следва ли банката да изпълнява завещателно разпореждане с парични

средства по посочена в нотариалното завещание банкова сметка с конкретен IBAN, която не съществува?;

5.Следва ли банката да изпълнява завещателно разпореждане с парични

средства при неясна воля на завещателя?

6.Следва ли банката при представяне на нотариално завещание с неясна воля да тълкува волята на завещателя и да удовлетвори заветника като му предостави парични средства на завещателя, извън завещаните по конкретна банкова сметка?

7. Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че банката следва да изпълни завещателно разпореждане с парични средства при неясна воля на завещателя? Като в случая завещателят имал две банкови сметки, от които едната е депозитна, с различен IBAN от изписания в завещанието и другата е банкова сметка, по която се изплащат лихвите по депозита и същата е вписана в завещателното разпореждане?

8. Допустимо ли е решението на въззивния съд да почива на предположения на съда, а не на доказателствата по делото?

9. Допустимо ли е когато са завещани парични средства по конкретна посочена в завещанието банкова сметка и същите не са налични по нея към откриване на наследството, въззивният съд да постанови решение, с което да осъди банката да заплати парични средства от друга банкова сметка?

10. Липсата на изискванията за форма на нотариалното завещание, чийто фактически състав включва следните елементи: изявяване на волята на завещателя, записване на изявената воля от нотариуса, прочитане на записаното, отбелязване на изпълнените формалности и подписване на завещателния акт от завещателя, свидетелите и нотариуса, предвидени в чл.24, ал.2 от ЗН, води ли до нищожност на завещателното разпореждане по смисъла на чл. 42, б. „б" ЗН?;

11.Следва ли въззивният съд, с оглед задълженията на съда по чл.12 ГПК, да не обсъди аргументите и доводите на ответника и не прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и по чл.235, ал.2 ГПК и да постанови решението си в противоречие с установени факти и в противоречие със закона?

12.Допустимо ли е въззивният съд да не обсъди конкретни аргументи и доводи на страна в съдебното производство, които имат значение за крайния извод на съда за неоснователността на предявения иск?

Ответникът А. Т. Б. оспорва касационната жалба.

Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срок. Съобщение с препис от решението е връчен на 21.04.2021 г. Касационната жалба е от 26.05.2021 г. /п.к.: 20.05.2021 г./ Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК.

Решението на въззивния съд е постановено по реда на чл. 294, ал. 1 от ГПК, след като с решение № 40 от 27.05.2020 г. по т.д. 904/19, ВКС, I ТО, е отменено на решението на въззивния съд № 100 от 07.01.2019 г. по гр.д. 16677/17 г., по описа на СГС, II Д състав и е върнато делото за ново разглеждане от същия съд в друг състав.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между „Инвестбанк" АД и П. А. Б. е сключен договор за

срочен депозит на 14.09.2011 г. на стойност 11 032 евро. П. А. Б. бил оставил нотариално завещание в полза на А. Б..

Договорът за срочен депозит VTP бил сключен на 14.09.2011 г. между банката и П. Б. като депозант. По силата на този договор депозантът бил задължил да вложи за срок от 12 м сумата от 11 032 евро по посочена банкова сметка. Посочено било, че договорът влиза в сила при постъпване на сумата по сметка в банката. Уговорена била лихва от 6,25 % за целия срок на депозита на договора, без право да променя размера на лихвата. Страните били договорили, че лихвата върху вложената сума била платима авансово, в деня на откриване на депозита по банкова сметка на депозанта с посочен номер. Предвидено било, че ако депозантът не се е разпоредил с вложената сума, договорът се считал за сключен за същия период. Прието е, че е съставено нотариално завещание с посочено съдържане като бенефициер по завещанието е А. Т. Б., предмет на завещанието е „собствен спестовен влог (вземане по срочен депозит в банка), както следва: 11 032 евро (единадесет хиляди тридесет и две евро), депозирани в „Инвестбанк" АД по сметка JBANBG26RT737744022221800, депозирани на 14.09.2011 г., ведно с всички произтичащи от влагането на сумата вземания, включително лихви и др.". Нотариусът бил направил отбелязване, че е записал волята на завещателя, така както му е продиктувана в присъствието на свидетелите, след което написаното е било прочетено, одобрено и съставеният нотариален акт бил подписан от завещателя, свидетелите и нотариуса. На 30.05.2014 г. П. Б. бил починал. Прието е, че бенефициерът по завещанието А. Б. е отправил искане до банката да му изплати посочената сума и банката е отказала, сочейки, че завещанието не отговаря на изискванията на закона и не удостоверява принадлежащо на завещателя вземане към банката.

Въззивният съд, с оглед заключението на вещото лице от съдебно-счетоводната експертиза е приел, че към 31.12.2010 г. П. Б. е бил титуляр на три договора за срочен депозит и на една разплащателна сметка. На 14.09.2011 г. след приключване на първите два договора за срочен депозит, по сметката, обслужваща третия договор за срочен депозит [банкова сметка] 221801 с наличност 5 000 евро, били внесени суми в общ размер от 6 032 евро, като общият размер на новосформираната сума към 14.09.2011 г. по сметката, обслужваща третия договор за срочен депозит с посочения номер е в размер на 11 032 евро. Сключен е договор за срочен депозит от 14.09.2011 г. за същата сума с падеж на депозита 13.09.2012 г. при годишен лихвен процент 6,25 % и авансово заплащане на възнаградителната лихва по разплащателната сметка на титуляра BG 26 IORT 7375 4402 2218 00.

Прието е, че сумата, предмет на договора е внесена в банката. Прието е, че договорът е подновяван за всеки следващ едногодишен период. Към датата на предявяване на исковете по процесния договор за срочен депозит били налични суми по сметка IBAN 89 IORT[ЕИК] 2218 01 - депозитна сума в размер на 11 032 евро, а по сметка с IBAN: BG 26 IORT7375 [ЕГН] налична възнаградителна лихва 598,60 евро.

Въззивният съд е приел, че правната квалификация, определена от първоинстанционния съд е правилна, като съдът е бил сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 421, ал. 1 от ТЗ за реално изпълнение на задължения на банката по договор за срочен депозит, предявени от лице, легитимиращо се със съставено само от титуляра на депозита нотариално завещание, намирал се в договорно правоотношение с банката преди смъртта си.

Прието е, че при съпоставяне на правната уредба на чл. 421 от ТЗ и чл. 59 от ЗКИ, договорът за паричен влог се сключва при общи условия, като по приложение на същите към конкретния договор не било задължително писменото им изрично приемане от влогодателя. Така е приел, че към този договор, сключен на 14.09.2011 г. между „Инвестбанк" АД и П. Б. били приложими общите условия, приети от Управителния съвет на „Инвестбанк" АД с решение, взето по Протокол № 7, от 10.02.2010 г., публично достъпни на електронния адрес на банката, чието съдържание въззивният съд е обявил по реда на чл. 155 от ГПК, че счита за служебно известно. Така, с оглед конкретното съдържание на договора и обстоятелството, че страна по същия е банка, съдът е приел, че се прилага ЗПУПС обн. ДВ бр. 23 от 27.03.2009 г. Определил е, че договорът за срочен депозит има характеристиките на рамков договор по см. на раздел Ш от 14.09.2011 г. от ЗПУПС и са приложими общите условия, публикувани на интернет страницата на банката, на които се е позовала и банката. С оглед анализа на доказателства, въззивният съд е приел, че сумата, предмет на договора за депозит е била в размер на 11 032 евро, внесена по депозитната банкова сметка, посочена в договора от страна на депозанта, като същата била налична в същия размер, именно по тази банкова сметка към датата на предявяване на исковете. Така прави извод, че депозантът е бил изправна страна по сключения договор за банков депозит. В съответствие с така сключения договор, въззивният съд е преценил, че за завещателя П. Б. има вземане към „Инвестбанк" АД, съответстващо на задължението на банката по т. 6 то договора да изплати първоначално внесената сума и налична по разплащателната сметка, неусвоена част от авансово изплатената от банката сума за възнаградителна лихва.

Предвид легитимацията, на основание завещание, въззивният съд е приел, че нотариалното завещание отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 2 от ЗН. Определил е, че завещанието в конкретния случай представлява завет, тъй като има за предмет едно определено имущество - а не универасално завещание.

Приел е, че с оглед чл. 44 от ЗЗД, следва да се приложи и нормата на чл. 20 от ЗЗД към едностранните сделки, каквато представлява завещанието -едностранна сделка в случай на смърт, а освен това и съобразно указанията на ВКС, на основание чл.294, ал.1 от ГПК, следва да се приложи и принципът за тълкуване на завещанието, in favorem testimenti, във връзка със завещателната свобода, като се тълкуват клаузите на завещанието в полза на наследяващия заветник. Прието е, че завещанието е формално и всички формални изисквания са спазени. Волята на завещателя е тълкувана с оглед посочените правила, а също и съобразно правилата на формалната и житейска логика. Прието е, че предмет на завета е вземането за депозираната сума в размер на 11 032 евро, както и натрупаните възнаградителни лихви. Прието е, че IBAN представлява международен номер на банкова сметка и е стандарт, като правната уредба е съгласно Наредба № 13 за прилагането на международен номер на банкова сметка и за банковите кодове на БНБ и представлява последователност от 22 знака - букви и цифри. Означеният номер на банкова сметка в нотариалното завещание бил изписан погрешно, номерът бил вместо на депозитната сметка на разплащателната сметка, в който били прибавени два знака повече. Прието е, че това изписване представлява техническа грешка, която не може да обоснове нищожност на завещанието. Дори да не бил посочен този номер, налице била достатъчна индивидуализация на завещаното имущество. Освен това е прието, че липсва друг депозит с идентичен размер, с оглед на което са изключени възраженията за нищожност на завещанието поради грешка в посочения IBAN. Прието е, че съгласно нормативното изискване на Наредба № 13 за прилагането на международен номер на банкова сметка и за банковите кодове на БНБ, този номер представлява 22 знака - букви и цифри. Означеният в завещанието номер на банкова сметка бил погрешно изписан, в който са прибавени два знака, дублирани, цифри 7 и цифра 2. Посочването в нотариалното завещание на номера на банковата сметка, по която авансово се изплаща възнаградителната лихва, съгласно договора за срочен депозит, бил резултат на техническа грешка, която не може да обуслови нищожност на завещанието. Въззивният съд приема, че са налице обективирани в нотариалното завещание множество белези, които да индивидуализират вземането, което е завещано, като договор, от който произтича, размер на вземането, налична сума, липса на други вземания. С оглед заключението на вещото лице, че липсват други сметки, в които завещателят да има вложени или налични средства, идентични на размера на средствата, посочени в завещанието, е прието като аргумент, че не може да има друго вземане или да няма вземане, за да се приеме, че завещанието не е провело правно действие. Прието е, че завещанието представлява частно такова - завет и е с транслативен ефект след настъпване на смъртта на завещателя, чието настъпване било установено в процеса.

Изложени са аргументи, че на основание чл. 44 ЗПУПС, както и клаузите на т. 7.8.3 и 7.8.4 от общите условия, при представено пред банката завещание, банката изпълнява завещателно разпореждане независимо от наличието на удостоверени наследници по закон. Банката няма задължение да следи за правата на потенциални наследници, които не са удостоверени писмено пред нея. Клаузата на т. 7.8.4 от Общите условия предвиждала, че спорове относно наследяване по закон и/или завещание или за наследствени части, са непротивопоставими на банката Прието е, че нотариалното завещание не подлежи на обявяване.

Обобщен е изводът, че завещанието легитимира А. Б. като носител на вземане, получено на основание осъщественото частно правоприемство, на основание чл. 16, ал. 2 от ЗН и че банката дължи да изпълни задълженията си и да му заплати посочената сума и възнаградителни лихви.

Допускането на касационно обжалване, се извършва и служебно, ако са налице основанията, предвидени в чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК. В случая не се установява наличието на основанията, от които да се направи извод, че е налице вероятност обжалваното съдебно решение да е нищожно или да е недопустимо.

Извън посочените хипотези, необходимо е касаторът да посочи правен въпрос, включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд и по този начин обусловил волята на съда с оглед формираното решение по спора.

По отношение соченото основание очевидна неправилност на въззивното решение, съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че не е налице. Касаторът е посочил това основание, без изрично да го мотивира. С оглед тълкуването на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, така както е разяснено в трайната практика на ВКС, следва да се приеме, че от извършената проверка на акта, без провеждането на същинска проверка, по реда на чл. 290 от ГПК, с участие на страните и на основанията, сочени в касационната жалба, предвидени в чл.281, т. 3 от ГПК, не се установява соченото основание за допускане касационно обжалване. Актът не е постановен при нарушение на материалния закон относно определяне същността на правоотношението между страните, възникнало на основание завет и договор за срочен депозит, сключен при общи условия. Освен това, от самия акт не могат да се установят допуснати съществени процесуални нарушения, както и не се установява нарушение на правилата на формалната логика. Ето защо следва да се приеме, че соченото основание очевидна неправилност, на основание чл. 280, ал.2 пр. 3 от ГПК, не е налице.

По отношение на първия формулиран правен въпрос: настоящият съдебен състав намира, че така формулираният правен въпрос относно приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК винаги е значим процесуален въпрос за изхода на спора. Но в настоящия случай, не е обосновано допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд се е съобразил със задължителната практика на ВС и на ВКС, изразена в т. 19 на Тълкувателно решение 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, както и т. 1 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС като е преценил доказателствата, анализирайки тяхната доказателствена стойност, както и е приел какви факти се установяват от доказателствата, от друга страна, е определил правата на страните в процеса, излагайки подробни мотиви. Въззивният съд е обсъдил от една страна породеното правоотношение за наличие на задължение на банката да върне вложената съгласно договор за срочен депозит сума на вложилителя, респ. при смърт на последния на наследника по завещание. Направен е извод, че след като е налице завет на вземане, произтичащо от договор за депозит и завещателят към момента на смъртта си е притежавал това вземане, на основание чл. 421, ал. 1 от ТЗ, то наследникът по завещание, в качеството му на частен правоприемник на завещаното имущество, на основание чл. 16, ал. 2 от ЗН има също право да получи това вземане от задълженото лице - банката. С оглед на изложеното липсва необсъждане на доводи или възражения, обстоятелство, което може да обуслови извод, че соченият правен въпрос е разрешен в противоречие със задължителната и трайна практика на ВКС, на която касаторът се позовава.

По отношение на втория и третия правни въпроси:

По делото не е имало спор, че са спазени формалните изисквания на чл. 24, ал. 2 от ЗН при съставянето на нотариалното завещание, конкретно изискванията за съставяне на нотариално завещание. С оглед задължението си да прецени спазването на формата на завещанието, въззивният съд е приел, че са спазени всички изисквания за съставяне на нотариално завещание, съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗН. Спорно е било дали е нищожно завещанието, ако е налице завет на вземане, за което е посочена банкова сметка с твърдение на банката, че по тази банкова сметка не е имало сума в размер на сумата, посочена в нотариалното завещание при описване на вземането. В този смисъл, правният въпрос се свежда не до формалните изисквания за съставяне на завещание, в която връзка са и сочените от касатора съдебни решения, а е свързан с твърдението за нищожност на завещанието поради липса на предмет. Въпросът за действителността на завещанието е включен в предмета на спора, прието е, че завещанието е действително, следователно е и разрешен правният въпрос и с оглед извода за действителност на завещанието, като подготвителен правен въпрос, е обусловен и изхода на спора, че наследникът по завещание има право на вземане към банката, на основание задължението й да върне на вложителя, депозираната сума, заедно с уговорената лихва, е присъдено вземането. Разрешението на този въпрос не е в противоречие с практиката на ВКС относно формата на нотариалното завещание. Доколкото при съставянето му от нотариуса са спазени изискванията, удостоверено е, че е извършено в канцеларията на нотариуса, пред двама свидетели, изразена е волята на завещателя, записана и прочетена от нотариуса в присъствието на свидетели и съставен актът - нотариално завещание, като е извършено удостоверяване на всички действия, както и актът за нотариално завещание е подписан от завещателя, свидетелите и нотариуса.

По отношение на предмета на завещаното имущество, въззивният съд, съобразно указанията в отменителното решение на ВКС, на основание чл. 294, ал. 1, изр. 2 от ГПК, е определил, че волята на завещателя е ясна -завещано е вземане, индивидуализирано с произход на вземането - договор за срочен депозит, дата на сключване, депозиране на сумата в банката и размер на вземането, принадлежало на завещателя към момента на смъртта му. Посочено е, че банковата сметка, чрез посочен IBAN не е индивидуализиращ белег на вземането и че без посочения номер волята на завещателя е ясна, доколкото и не е установено да има други вземания в посочения размер, освен посоченото, описано в завещанието и предмет на иска. По този начин, чрез индивидуализация на завещаното имущество, въззивният съд е приел, че е ясна волята на завещателя, налице е годен предмет на завещание. Посочената практика на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК от касатора, не е свързана с твърдението на касатора. Тази практика е свързана със спазване формата на нотариалното завещание, съгласно изискванията на чл. 24, ал.2 от ЗН, а именно - удостоверяване място и време на съставяне на завещанието, волята на завещателя, записването й, прочитането й в присъствието на двама свидетели и прочитане на целия акт на свидетелите и завещателя, подписването му от завещател, свидетели и нотариус, както и вписване в Службата по вписванията. А също така е посочено и каузално тълкуване на ВКС, свързано с доказателствената тежест при оспорване наличието на свидетели, пред които е станало изразяване волята на завещателя, както и прочитане на завещанието. Така в случая, не е оспорено, че волята на завещателя е тази, която е обективирана в нотариалното завещание. Оспорена е нищожността му, поради това, че не е индивидуализиран предметът на завета, чрез посочване на номер на банкова сметка, която да съответства на действителната сметка, по която се намира депозираната от завещателя сума. В този смисъл, правните въпроси относно спазване формата на завещанието, не са разрешени и не може да се намери различно разрешение в процесното въззивно решение от разрешенията в каузалната практика, на които касаторът се позовава.

По отношение на четвърти и пети от поставените въпроси. Те са поставени доколкото завещанието е сделка и спрямо сделките, на основание чл. 44 от ЗЗД се прилагат правилата за договорите - чл. 20 ЗЗД. Така касаторът обосновава правен въпрос относно действителното съдържание на нотариалното завещание и възможността чрез тълкуване да бъде извлечена волята на завещателя. В съдебната практика е посочено, че спрямо завещанието, като едностранен акт в случай на смърт, а следователно сделка, се прилагат и правилата за тълкуване на договорите. С оглед мотивите в отменителното решение на ВКС, на основание чл. 294, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е извършил тълкуване, спазвайки посочения от касационната инстанция при първото разглеждане на делото принцип in favorem testamenti. В този смисъл не може да се приеме, че е налице противоречие по поставения правен въпрос, включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд, по начин, че е обусловил разрешението на поставения правен въпрос с трайната практика на ВКС по отношение на тълкуване на завещанията, като например изразената в служебно известното решение № 197/06.02.2017 г. по т.д. 1085/16 г., ВКС, I ГО и цитираното с него решение № 380/11 от 31.05.2012 г. по т.д. 580/10 г. на ВКС, I ГО. Съгласно посочените решения, завещанията подлежат на тълкуване на основание чл. 20 от ЗЗД, по отношение индивидуализацията на предмета на завещанието, като в текста на завещанието следва да се съдържа признак на завещания предмет, който го прави обективно определяем, съгласно правилата на формалната и житейска логика. При наличие на такъв признак е допустимо и тълкуването с оглед други доказателства по делото, за да се определи точно предмета на завещанието. Тези правила са спазени в случая и въззивният съд е приел, че индивидуализацията на предмета на завещанието, е извършена съгласно посочените в завещанието договор, дата, размер на вземането. Наличието на посочена банкова сметка, в която има техническа грешка в изписването и по която не се съхранява депозираната сума, а само са отчитат лихвите, подлежащи на изплащане, е прието за елемент, който не опорочава волята на завещателя и който не представлява различен предмет или предмет, който не дава основание да се възприеме волята на завещателя. Прието е, че ясно е изразена волята, в случай на смъртта на завещателя, определеният с нотариалното завещание наследник, да получи цялото вземане на наследодателя към „Инвестбанк" АД, съответстващо на задължението на банката да върне депозираната от наследодателя сума. Този извод е подкрепен и от извода, че съгласно събраните доказателства други банкови сметки, с вземане в посочения размер, няма и няма съмнение, че депозитът на завещателя е съгласно сключения договор от 14.09.2011 г. за срочен депозит, внасянето на сумата и нейния размер. Така е направен извод, че завещанието е проявило транслативния си ефект след смъртта на завещателя спрямо депозираните приживе от него парични суми, подлежащи на връщане от банката на наследодателя, а в случай на неговата смърт на наследника по завещание. Установена е принадлежността на завещаното имущество към момента на смъртта на завещателя и е прието, че може да има транслативен ефект в случай на неговата смърт към наследника по завещание. Не може да се обуслови противоречие със соченото определение № 59 от 04.02.2016 г. по гр.д. 5810/15 г. ВКС I ГО, доколкото с него, не се разрешава правен въпрос, същото е постановено по реда на чл. 288 от ГПК и с него не е допуснато касационно обжалване.

По отношение на формулираните правни въпроси в раздел II от 1-7 включително и въпрос 9, по отношение на които е обосновано допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК следва да се посочи, че тези правни въпроси, са разрешени чрез тълкуване на завещанието съгласно трайната практика на ВКС, като е прието, че е налице годен предмет на завещанието. Както вече бе посочено по-горе, съобразно разясненията в трайната практика на ВКС, изводите са направени след като е посочено, че предмет на завета е вземане на завещателя към банката на основание договор за срочен депозит, достатъчно индивидуализирано с дата на сключен договор и размер на депозирана сума, като в подкрепа на тези изводи, произтичащи от самото завещание, са направени и изводи, основаващи се на данните от банката, че други сметки, с посочения размер на депозираната сума от завещателя приживе в банката, няма. Прието е, че завещанието се отнася до депозираната сума, а не само до лихвите, дължими по силата на сключения договор. Така формулираните правни въпроси са разрешени от въззивния съд, но не в отклонение от трайната практика на ВКС. Наличието на такава практика изключва приложението на чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, доколкото не е и мотивирано от касатора необходимостта от ново ттълкуване, поради допуснато неправилно тълкуване на закона или изменение на обществените отношения, изискващи също отстъпване от предходно тълкуване.

По отношение на осмия посочен правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение не почива на предположения. В този смисъл, не е налице разрешения правен въпрос.

По отношение на десетия поставен правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че така повдигнатият правен въпрос, е разрешен в съответствие с трайната практика. Вече бе обяснено по-горе, че съдът е направил извод за действителност на завещанието, поради спазване на изискванията за форма, предвидени в чл. 24, ал. 2 от ЗН. Разрешението е в съответствие с трайната практика на ВКС. Поради това не може да се обуслови допълнителното основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.

По отношение на въпроси 11 и 12, не може да се приеме, че е налице основание за допускане касационно обжалване. Както бе посочено по-горе, въззивният съд е разрешил правните въпроси в съответствие с изискванията на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, като съответства на разрешенията в задължителната и трайна практика на ВКС. Липсват изложени аргументи от касатора по приложението на чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК и налагащи изоставяне на задължителното тълкуване, изразено в Тълкувателно решение 1/2001 г. и Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на трайната практика по приложение на посочените норми.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска.

От ответника по касационната жалба А. Б. е отправено искане за присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Но не са представени доказателства за направените разноски във връзка с депозирания отговор на касационната жалба. Ето защо не е основателно искането му.

По изложените съображения, Върховният касационен съд на Р България