Определение № 2725 от 02.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1965/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Вендор Варна„ ЕООД против определение № 430/23.07.2026г. по ч.т.д.№ 341/2026г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено определение от 02.06.2026г. по т.д.№ 1221/2016г. на Варненски окръжен съд. С потвърденото определение е оставена без уважение молбата на същата страна, за възстановяване срока за обжалване на определение № 260080/28.04.2026г. по т.д.№ 1221/2016г. на Варненски окръжен съд, с което съдът е одобрил сметка за разпределение в производство по несъстоятелност на „Вендор„ ООД, вкл. произнасяйки се по възражение срещу същата на настоящия жалбоподател, по реда на чл. 728 ТЗ. Същият оспорва правилността на атакуваното определение, като преповтаря обстоятелствата, на които се е позовал, в качеството им на „особени и непредвидени„, по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Намира, че съдът е отчел единствено първоначалното объркване на страната, при подаване на документа чрез куриерска служба и е оставил без внимание вторият, самостоятелно релевантен, според страната, факт - неотразяване на подадения документ в ЕПЕП, което е попречило своевременно да бъде установена грешката при подаването и съответно отстранена. Това обстоятелство – липсата на входиране в ЕПЕП - е било извън контрола на „Вендор Варна„ ЕООД и не може да се вмени във вина на дружеството. Жалбоподателят намира за прекомерно изискването на съда свидетелят / разпитан по делото като присъствал на подаването в куриерската служба / да е възприел съдържанието на подавания документ, за който свидетелства, още повече, че самият той не е юрист. Неправилно съдът не е ценил показанията му, като доказателство за намерението на страната да подаде именно жалба срещу определението за одобряване сметката за разпределение. Оспорва съображението на съда, че липсата на входиране на действително подадения документ в ЕПЕП / удостоверена от системния администратор на съда /, е неотносимо към спора обстоятелство. Отказът на съда да възстанови срока за обжалване е квалифициран като прекалено формален, тъй като съвкупността от заявените обстоятелства изключва извод за проявена от страната небрежност. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване въззивен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: В молбата си / вх.260632/20.05.2026 г. / „Вендор Варна„ ЕООД е поискало възстановяване на срока за обжалване на определение № 260080/ 28.04.2026г. по т.д.№ 1221/2016г. на Варненски окръжен съд, позовавайки се на следните обстоятелства: 1/ объркване на управителя Н. Н., при подаване на документа чрез куриерска служба „Еконт„, на 04.05.2026г., като в създалата се суматоха и изнервеност в края на работния ден, вместо изготвената жалба, същият е подал идентично на вече разгледаното от съда по несъстоятелността възражение по чл. 728 ТЗ, срещу изготвената сметка за разпределение; 2/ неотразяване в ЕПЕП на входирания в деловодната система на съда документ, след постъпването му чрез куриерската служба, което е препятствало страната своевременно да установи и поправи грешката си, депозирайки изготвената жалба. За обстоятелствата по подаването на документа в куриерската служба е разпитан свидетел, колега на управителя Н.. Липсата на входиране на действително подадения документ в ЕПЕП е удостоверено от системния администратор на съда / справка вх. № 260642/2205.2026 г./. Постъпването му е отразено в деловодната система /съдебно деловодство/, която продължава да се прилага за делото, тъй като е започнало преди въвеждането на ЕИСС. За да потвърди отказа на съда по несъстоятелността, да възстанови срока за обжалване, въззивният съд е коментирал събраните доказателства. Макар да сочи, че от свидетелските показания не се установяват особени непредвидени обстоятелства, доколкото липсва конкретика в същите относно съдържанието на документа, за чието подаване се свидетелства, по същество решаващият извод на съда, съгласно цитирана от него непротиворечива практика на касационна инстанция, е, че самото объркване на страната - дори да би било доказано по отношение на документа, възстановяване срока за подаване на който се претендира - не може да се квалифицира като „особено и непредвидено обстоятелство“, бидейки „лична грешка„, т.е. основано само и единствено на поведението на страната, избягването на която е било изцяло в нейните възможности. Съдът акцентира на недоказаност и на самото намерение на страната, да подаде именно жалбата, посещавайки куриерската служба, за който извод вероятно е съобразена липсата на конкретика относно съдържанието надокумента в свидетелските показания.Относно входирането в ЕПЕП, съдът е посочил, че независимо от удостоверените проблеми в системата на 05.05.2026 г., подаденият документ - възражение срещу сметка за разпределение - е входиран на тази дата, коментирайки я като последен ден на срока за подаването на жалбата, поради което, обективна възможност за поправяне на грешката си страната не е имала, макар и да е могла да се запознае с входирания документ. В изложението по чл. 274, ал. 3 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/ Представлява ли техническата неизправност или непълнота в ЕПЕП, удостоверена от системния администратор на съда, „особено непредвидено обстоятелство“ по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, когато поради нея страната не може да установи своевременно какъв документ е входиран по делото?; 2/ Длъжен ли е съдът, при преценка по чл. 64, ал.2 ГПК, да обсъди кумулативното действие на всички обстоятелства – грешка при предаване чрез куриер, входиране на несъответен документ и последващо неотразяване на документа в ЕПЕП - или може да изолира само първоначалната грешка и да я квалифицира като небрежност ?; 3/ Допустимо ли е съдът да откаже възстановяване на срок въз основа на фактически извод, че документът е бил видим в ЕПЕП, когато приетата по делото справка на системния администратор установява обратното – че документ с този входящ номер не съществува в ЕПЕП ?; 4/ Следва ли препятствието по чл. 64, ал. 2 ГПК винаги да е налице през почти целия срок или е достатъчно то да възникне в решаващия момент на подаването или проверката на подадения документ и да осуети възможността за своевременно отстраняване на допуснатата грешка ? Допълнителният селективен критерий по всички въпроси се сочи в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значение на отговорите за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради „липсата на стабилен критерий за правното значение на техническата неизправност в съдебните електронни системи, [която] създава риск от нееднакво прилагане на чл. 64 ГПК и непропорционално ограничаване правото на защита „. Всички въпроси се отнасят единствено до второто, наведено от жалбоподателя обстоятелство - неотразяване в ЕПЕП на безспорно погрешно подадения от него документ / възражение по чл. 728 ТЗ / вместо жалба срещу одобрената от съда сметка за разпределение /, като напълно ирелевират значението на самата грешка при подаването. Въпросите са фактологично формулирани и не предполагат отговор по приложението на правна норма или правен принцип, което е достатъчно да не обосновават основание за допускане на касационното обжалване. Първият и вторият / вж. болдван текст / по начало не кореспондират с фактическата констатация на съда - че действително подаденият документ - възражение по чл. 728 ТЗ - макар със закъснение, е входиран и е бил видим в ЕПЕП. Това е самостоятелно основание за изключването им като правни въпроси, наред с фактологичната им формулировка. Единствено третият има за предмет действително невярната фактическа констатация на съда, но отговорът му би бил от значение за правния резултат, само ако сам по себе си факта на неотразяване в системата на ЕПЕП е годен и достатъчен по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, доколкото страната би могла последващо да установи и коригира грешката си, ако такъв пропуск не би бил налице. Несъстоятелно отдаваната значимост на този факт следва от обективната възможност страната да установи действително подадения от нея документ чрез проста проверка на останалия в нейно държане / ако действително е била изготвена жалба и възнамерявано подаването й, чрез куриерската служба /, отчитайки че е действала в ситуация на изнервеност и притеснение, за която проверка не е била препятствана по какъвто и да е начин. Решаващ за правния спор е именно въпросът, дали само по себе си обстоятелството по неотразяването на грешно подадения документ в ЕПЕП, би могло изобщо да се квалифицира като „особено и непредвидено„, по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, като безспорно не съставлява само по себе си такова личната грешка на страната при подаването / споделено и от жалбоподателя, изведено и в съдебната практика /. Както е прието в редица определения на състави на ВКС, допуснати от страната или процесуалният й представител грешка, заблуда, както и други субективни възприятия, усещания и преживявания, довели до пропускането на срока, не могат да се квалифицират като „особено и непредвидено обстоятелство“ / така опр. по ч.т.д. № 133/ 2023 г., ч.т.д.№ 737 /25 г. на ІІ т.о., ч.т.д.№ 747/2021 г. І т.о. ВКС и др. /. Такъв правен въпрос не е формулиран. Допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/ 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предполага позоваване на относима към отговор на въпроса, правна норма - неясна или непълна, по чието приложение е формирана противоречива съдебна практика или обосноваване на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна, но неправилна съдебна практика, предвид промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Касаторът не е предоставил такава обосновка. По приложението на чл. 64 ГПК е формирана непротиворечива съдебна практика, според която „особеното и непредвидено обстоятелство„ следва да е факт от обективната действителност, възникнал внезапно и неочаквано, чието преодоляване е извън волята и възможностите на страната, въпреки нейната добросъвестност и положена грижа за добро водене на процеса, и в пряка причинност с който факт се намира изпускането на срока / ч.гр.д.№ 1403/22 г. ІІ г.о. ВКС и др./. Подобна пряка причинност липсва с евентуалната възможност страната да извърши последваща проверка в ЕПЕП за подадения документ / впрочем излишна, при непрепятствана възможност да установи грешката и от останалите в нейно държане документи / и евентуално да я отстрани. Пряка причинност с изпускането на срока има единствено собствения й пропуск, недопускането на който не е било извън възможностите й. Четвъртият въпрос не е относим към изводите, още по-малко решаващи, на въззивния съд, като вероятно е обусловен от цитираната съдебна практика по чл. 64 ГПК, не всички аспекти от която са приложими в настоящата хипотеза, съответно приложени от съда. По съображенията по-горе не се обосновава очевидна неправилност на въззивния акт, като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване, по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение