Определение № 4350 от 14.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3034/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от В. Б. И., уточнена с молба от 16.06.2026 г., от съдържанието на която се установява, че се обжалва разпореждане № 2246 от 30.03.2026 г. по в. гр. д. № 2759/2025 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е върната касационната жалба на В. Б. И. срещу решение № 266/10.03.2026 г., постановено от Окръжен съд - Варна по в. гр. дело № 2759/2025 г. Частният жалбоподател прави искане да бъде отменено обжалваното разпореждане. В преклузивния срок по чл. 276 ГПК е постъпил отговор от ответника „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, в който се поддържа твърдение за неоснователност на частната жалба и се прави искане обжалваното разпореждане да бъде потвърдено. Предявява се претенция за заплащане на направените пред касационната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното разпореждане, намира, че частната жалба е допустима - подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу разпореждане, подлежащо на обжалване с частна жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С решение № 266/10.03.2026 г., постановено от Окръжен съд - Варна по в. гр. д. № 2759/2025 г. е отменено решение № 3570/13.10.2025 г. по гр. д. № 5803/2024 г. по описа на Районен съд – Варна в частта, в която е признато за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. Б. И. не дължи на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД сумата в размер на 1138.64 евро (2226.99 лв.), начислена за периода от 24.01.2014 г. до 14.01.2019 г. за водоснабдителни и канализационни услуги, и вместо него е постановено друго, с което предявеният от В. Б. И. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1138.64 евро (2226.99 лв.) е отхвърлен. Срещу въззивното решение на Окръжен съд - Варна по в. гр. д. № 2759/2025 г. е била подадена касационна жалба вх. № 9168/19.03.2026 г. от ищеца В. Б. И.. С обжалваното разпореждане въззивният съд е върнал подадената касационна жалба, като е приел, че решението е постановено по гражданско дело с цена на предявения иск до 5000 лв. (2 556.46 евро), поради което и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежи на касационно обжалване. Разпореждането е правилно. С оглед установените по делото факти и обстоятелства относно цената на предявения иск, обжалваното разпореждане обективира законосъобразно извършена от въззивния съд проверка на допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. С оглед вида на делото и паричната оценка на неговия предмет, касационната жалба е процесуално недопустима. Този извод следва от предвидената в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК необжалваемост на решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 2556.46 евро /5000 лв./. Касае се за императивна процесуалноправна норма, определяща категориите въззивни решения, по отношение на които е недопустим касационен контрол. С оглед така приетото, подадената касационна жалба срещу въззивното решение е недопустима и следва да бъде върната, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, какъвто е и изводът на съда в обжалваното разпореждане. Последното е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 100 евро за касационната инстанция. Воден от горното, съдът