Определение № 2716 от 26.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1470/2026 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК Образувано е въз основа на подадената от Н. Х. К., чрез процесуалния представител адвокат А. касационна жалба против въззивно решение № 581 от 1.12.2025г. по в.гр.д. № 551/2025г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 74 от 17.04.2025г.по гр.д.№ 240/2024г.на РС Самоков и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените искове за осъждане на В. С. Б. да заплати обезщетение за пропуснати ползи от субсидии от ДФЗ за 2020г. в размер на 1 328лв., за 2022г.в размер на 1 278лв. поради неправомерно заявяване за ползване от ответника пред ДФЗ на собствени на ищеца имоти с идентификатори ..., ... и ... по КККР на [населено място] за 2020г.,2021г. и 2022г., както и обезщетение за нанесени му преки имуществени вреди в размер на наложена санкция от 3 408.74лв., поради дублиране на заявените с ответника за 2021г.имоти, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на исковата молба и са присъдени разноски Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от В. С. Б., чрез процесуалния представител адвокат М., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв., като съобрази, че в случая е налице обективно съединяване на три иска,цената на всеки от които е под посочения праг /1 328лв.,1 278лв. и 3 408.74лв./, с оглед паричната оценка на предмета на делото, която по искове за парични вземания е търсената сума, намира подадената касационна жалба за недопустима. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение