Определение № 50372 от 30.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1388/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на С. Л. И. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 66 от 07.03.2022 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. №661/2021 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение №15803.08.2021 г. по т.д №69/2020 г. за отхвърляне на иска на С. Л. И. срещу ЗД“Бул Инс“АД за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ съответно: за разликата между 130 000 лева до 150 000 лева-за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на неговия баща на 08.07.2020 г. в следствие на телесни увреждания при ПТП на 20.06.2020 г. и от Л. Л. Й. ЕГН: [ЕГН] в частта, с която след съответна частична отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част, въззивният съд е отхвърлил иска на Л. Л. Й. срещу същия застраховател за присъждане на застрахователно обезщетение за разликата от 50 000 до 80 000 лева-претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпилото на 20.06.2020 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП/. Решението се обжалва и в съответната част за присъдените в тежест на двамата касатори разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение в съответните обжалвани части в насока необоснованост на присъдените по чл. 52 ЗЗД занижени размери на обезщетенията за неимуществени вреди. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1, ГПК. Ответникът по касационната жалба ЗД“Бул Инс“АД ЕИК[ЕИК] в отговора на същата изразява становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. При постановяване на въззивното решение по отношение на исковите претенции на двете ищци, съдебният състав на ВАС е изложил следното: С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд в осъдителнате му части и обективните предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд е приел, че е установено настъпването на пътнотранспортното произшествие на 20.06.2020г., вината на водача, чиято ГО е застрахована от ответника, причинената смърт на Л. Й. С. и причинените телесни увреждания на втория ищец Л. Л. Й.. В хода на въззивното производство е влязла в сила присъда № 2 от 13.01.2022г. по НОХД № 275/21г. по описа на ОС – Търговище, със задължителна доказателствена сила за деянието, а неговата противоправност и за вината на извършителя. От доказателствата, гласни и писмени, съдът е приел, че Л. С. е починал на 56г. в резултат на получени травми при пътно при пътно-транспортно произшествие на 20.06.2020г., несъвместими със живота. Към момента на смъртта му, неговият син – ищецът С. И. е бил на 34г. Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства, според съда, сочат че семейството на починалия е било задружно и сплотено. След като С. е заживял отделно със своето семейство, родителите му и той са запазили връзката си и продължили да бъдат заедно. Внезапната и неочаквана смърт на баща му е довела до загуба на опора в живота, която починалият е давал, повлияло е на качеството им на живот, на отношенията им с близки. Съгласно постоянната съдебна практика при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, като застрахователната сума по договора следва да се има предвид като един от критериите по приложението на чл.52 ЗЗД. Отчитайки всички тези обстоятелства, въззивният състав е приел че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за понесените от сина на загиналия вследствие на ПТП С. И. са в размер на 130 000лв. По възражението за съпричиняване същото е прието за неоснователно/липсва жалба от страна на застрахователя по ГО/. По иска на Л. Л. Й. срещу същия застраховател за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпилото на 20.06.2020 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП, въззивният съд е изложил следните свои съображения: Не са спорни установените от първата инстанция травматични увреждания: многофрагмено счупване на гръдната кост на гръдния кош, контузия на ляво белодробно крило, счупване на талуса на лявото ходило, разкъсно контузна рана в тилната област на главата. От заключението на приетата от първата инстанция съдебно – медицинска експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от въззивния съд изцяло и от представените медицински документи се установява че многофрагментното счупване на гръдната кост е счупване на кост, разположена по предната повърхност по средната линия на гръдния кош, за която се залавят десет ребра на гръдната клетка. При счупването и е налице трайно затрудняване на движението на снагата със среден срок на възстановяване около 4.5 – 5.5 месеца. При изследвания на гръдния кош е установено че има контузия на лявото беледробно крило в основата му. Счупването на талуса на лявото ходило е довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник със среден срок за възстановяване около 6 – 8 месеца. Разкъсно – контузната рана в тилната област на главата и мозъчното сътресение е било от лека степен без да е имало изпадане в коматозно състояние. След произшествието Л. Й. е приет в болница за седмица, където му е приложено закрито наместване на счупването на талуса на ляво ходило без вътрешна фиксация. Не е лекуван оперативно, прилагана му е само медикаментозно лечение. Последното е продължило около месец – два, и е било приложено и по отношение на претърпяното мозъчно сътресение и гръдна травма. Посочено е от експерта, че последиците от счупването на гръдната кост са продължителни болки в областта на гръдния кош, които могат да останат и след приключване на лечението и да се появяват при студено и влажно време и при тежък физически труд. Болки ще се появяват и след приключването на лечението на счупването на талуса при продължително стоене прав, при продължително ходене и при тежък физически труд. При извършен преглед на Й. е установено добро възстановяване на счупванията на гръдната кост и на талуса на лявото ходило. От показанията на разпитаните по делото свидетели, въззивният съд приема за установено че животът на пострадалия след произшествието е променен, като и към момента не се е възстановил изцяло физически и психически от преживяното. След изписването му от болница той е имал нужда от помощ за обслужване, бил е трудноподвижен и не е бил в състояние да се грижи за себе си. За него са се грижили ли майка му и брат му. Изпитвал е силни болки в крака и гърдите, трудно е заспивал, месец не е излизал от вкъщи, а после е започнал да излиза за малко с помощта на патерици. Променил се е психически – затворил се е в себе си, станал е мълчалив, изпитвал е страх. При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът е изложил, че отчита характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото доказателства, същият е счел сумата 50 000 лв., като паричен еквивалент на всички понесени от Й. емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които е приживял в резултат на претърпяното на 20.06.2020г. пътно-транспортно произшествие. Към момента на ПТП ищецът е бил на 21 години. Получил е множество многофрагмено счупване на гръдната кост на гръдния кош, контузия на ляво белодробно крило, счупване на талуса на лявото ходило, разкъсно контузна рана в тилната област на главата. Проведено е само медикаменнтозно лечение. Възстановителният период е продължил около шест – осем месеца, и към момента е налице добро възстановяване на счупванията на гръдната кост и на талуса на лявото ходило с възможна поява на болки при физически труд, натоварвания и при студено и влажно време. Съставът на въззивния съд е счел, че този размер обезщетява пострадалия за периода за възстановяване и засиления интензитет на болките и страданията поради вида на получените увреждания. Съдът се е позовал на това, че за лечението не са извършвани хирургически интервенции, както и че към момента е налице възстановяване от получените травми. С оглед на изложеното, въззивният съд е приел така предявеният иск за неимуществени вреди за доказан и основателен до размера на сумата 50 000лв. С оглед на това, първоинстанцоинното решение за уважаване на иска разликата над 30 000лв. до 50 000лв. е било потвърдено, а за разликата над 50 000лв. до присъдените от първата инстанция 80 000лв. е било отменено и вместо него постановено друго, с което искът над този размер е бил отхвърлен. По жалбата в частта и досежно неприсъдената законна лихва, съдът е приел следното: В исковата молба от ищците са претендирани кумултивно две законни лихви върху обезщетението за неимуществени вреди: веднъж с начална дата от датата на деликта – 08.07.2020г. /за С./ и от датата на уведомяване на застрахователя – 30.07.2020г.. за Й. и втори път с начална дата от датата на постановения отказ – 19.08.2020г. до окончателното и изплащане и за двамата. С обажлаваното решение първоинстанционният съд е присъдил законна лихва върху определеното обезщетение, считано от 19.08.2020г., датата на постановения отказ до окончателното и изплащане. При определяне на началната дата на забава в плащането на дължимото от застраховятеля обезщетение за вреди въззивният съд се е позовавал на решение № 128 от 04.02.2020г. по търг.дело № 2466/18г., Първо търговско отделение на ВКС, според което в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 от КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респективно от момента на предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя. На основание чл.493 ал.1 т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължима лихва за забава от датата на предявяване на претенцията на увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496 ал.1 от КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застраховятеля, той дължи законната лихва върху обезщетението за претърпените неимуществени вреди за собствената си забава. Въззивният съд обаче е заключил, че става въпрос за само една законна лихва, а не две с различни начални дати тъй като се касае за обезщетение за забава в плащането на едно задължение. По делото са представени писмено предявени претенции до застрахователя на 30.07.2020г. вх.№ ОК – 436082 за неимуществени вреди от смъртта на Л. С.. и вх.№ 436079 от Л. Й. за неимуществени вреди от претърпени от него увреждания. Поради което и началната дата на дължимата от застрахователя законна лихва за забава следва да бъде определена от датата на предявяване на претенциите. Поради което и решението, в частта му с която е определена начална дата на дължимата законна лихва 19.08.2020г. следва да бъде отменено и вместо него определена датата 30.07.2020г. за начална дата за неимуществените вреди. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на двамата жалбоподатели се сочат като обуславящ изхода по спора въпрос: за критериите при определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди/болки и страдания/. Твърди се противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 и тази по чл.290 ГПК на ВКС., включително и за икономическата конюнктура в страната като един от определящите размера на обезщетението фактори. Поставя се и въпросът за това дали уредената на две различни правни основания лихва/чл.429 КЗ и чл.497 КЗ/ представлява една и съща лихва-обезщетение за забава. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, от така формулираните въпроси само първият отговаря на горните критерии за обуславящ изхода на спора. При произнасянето на съда по него, обаче не е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 4/68, доколкото от страна на съдебния състав в мотивите на обжалваното решение са изложени подробни съображения за множеството обстоятелства, формиращи извода на съда при определянето на конкретния размер на търсените обезщетения. По отношение на останалите въпроси от изложението: дали следва да се взема в предвид, при определяне на застрахователното обезщетение по застраховка ГО на водача на МПС, и конкретната икономическа конюнктура в страната и за това дали уредената на две различни правни основания лихва/чл.429 КЗ и чл.497 КЗ/ представлява една и съща лихва-обезщетение за забава, не са обосновани наличие на допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване. В обжалваното решение изрично е обсъдена и икономическата конюнктура като фактор при определянето на размера на обезщетението и това, от кога се дължи лихвата-обезщетение за забава върху дължимия неплатен остатък от самото обезщетение, и не са налице твърдения, нито пък се установява, дадените от въззивния съд отговори да са в несъответствие с практика на ВКС, при положение, че подалите КЖ се позовават на наличие на именно на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 ГПК. По изложените съображения не е налице такова основание за допускане до касация. В полза на ответното застрахователно дружество на основание чл. 78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски под формата на заплатено възнаграждение за един адвокат/аргум. от чл.78 ал.1 ГПК/ в размер на 1800 лева, с оглед приложените към отговора на КЖ договори за правна помощ с отбелязване на самото плащане. С оглед изложеното, съдът