Определение № 1590 от 27.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 480/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба (неправилно наименувана „частна касационна жалба“) на „Интелсофт – 98“ ООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез адв. Т. Р., срещу определение № 146 от 11.03.2024 г. на Софийски апелативен съд по в. т. д. № 838/2021 г. С него е оставено без уважение искането на дружество, обективирано в молба с вх. № 29525 от 28.12.2023г., съдът да допълни определение № 846 от 23.12.2022 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 125 от 23.02.2023 г., с което частично е обезсилено решение № 1031/18.07.2020 г., поправено с решение № 260849/27.05.2021 г. по т. д. № 82/2019 г., двете по описа на Софийски градски съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените от Надежда Г. Г., М. К. Г. и И. К. Г. искове по чл. 125, ал. 3 ТЗ против „Интелсофт – 98“ ООД за сумите над 16 156.67 лв. за всеки един от тях, представляващи разликата между уважената част от исковете (3 833.33 лв.) и предявените им размери от по 19 990 лв. като частични искове от по 100 000 лв., или за сумата от по 5 110 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.02.2019 г., както и в частта, с която са отхвърлени претенциите им за заплащане на законна лихва за периода 01.05.2018 г. – 13.01.2019 г. над сумите от 1 432.62 лв. за всеки един от ищците до пълните предявени размери от по 1 798.84 лв., или за 366.22 лв., като се произнесе дали постановеното по делото решение ще бъде окончателно или не. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на атакувания акт. Твърдението е, че с оглед разрешенията на Тълкувателно решение № 4 от 23.12.2022 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГТК на ВКС следва да се приеме, че при частичен отказ от иска, заявен по реда на чл. 233 ГПК във въззивното производство, и обезсилване на първоинстанционното решение относно частта от размера на спорното право, с разглеждането на която съдът е десезиран, допустимостта на касационното обжалване относно останалата част от спорното право, за която не е налице десезиране от спора, и по която ще бъде постановено бъдещото въззивно решение, е допустимо дори когато в резултат на частичния отказ цената на иска е под прага, установен в чл.280, ал. 3, т. 1 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че с отказа по чл. 233 ГПК се цели лишаването му от право на касационно обжалване, което процесуално поведение на насрещната страна е в нарушение на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 3 ГПК. Искането е за отмяна на атакуваното определение и указване на въззивния съдебен състав, че трябва да постанови решението си като неокончателно – подлежащо на касационен контрол. В срока по чл. 276 ГПК със съвместен писмен отговор ищците Надежда Г. Г., М. К. Г. и И. К. Г., чрез процесуалния им пълномощник адв. М. Ел – Т., излагат съображения за недопустимост на частната жалба поради нейното просрочие и подаването ѝ срещу акт, който не подлежи на самостоятелен контрол от по-горна инстанция, а по същество твърдят правилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в съответствие с разпоредбите на ГПК, които не предвиждат възможност съдът да разяснява на страните последиците от своите актове, както и поради обстоятелството, че обжалваемостта произтича от закона, а не от посочването на съда дали постановеният от него акт е обжалваем или не. За да остави без уважение искането на „Интелсофт – 98“ ООД от 28.12.2023 г., въззивният съд е намерил, изхождайки от съдържанието на молбата, че тя не е такава за допълване на определението. Посочил е, че допълване може да има тогава, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, докато с подадената молба по същество не се твърди, че липсва произнасяне по цялото искане. Съдът е приел, че не се поддържа и изразената от него воля да е неясна, за да бъде квалифицирана молбата като такава по чл. 251 ГПК за тълкуване на постановеното определение, като искането на молителя е да бъде направено разяснение на последиците от частичния отказ от иска върху обжалваемостта на решението, което ще бъде постановено по въззивното дело. С оглед този характер на искането, съдът е извел извод за оставяне на молбата без уважение с мотиви, че ГПК не предвижда процесуална възможност съдът да разяснява на страните последиците от своите актове, която дейност би излязла извън правораздавателната му функция, свързана с разрешаване на повдигнатия спор, както и че обжалваемостта на съдебните актове е регламентирана с императивни процесуални норми и каквото и да било разяснение на съда не може да промени законовата уредба. Настоящият състав на ВКС, Първо търговско отделение, намира, че частната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК подлежащи на обжалване са две групи определения – преграждащите по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК) и тези, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона (чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК), като съгласно чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. първо ГПК постановените от апелативен съд определения по чл. 274, ал. 1 ГПК се обжалват с частна жалба пред ВКС. Съобразно мотивите по т. 1 на Тълкувателното решение по тълк. дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, по силата на чл. 274, ал. 1 ГПК подлежащите на въззивно обжалване определения са преграждащите по-нататъшното развитие на делото и изрично посочените в закона. От инстанционен контрол са изключени определенията по въпроси, които са предоставени на свободната преценка на съда, тъй като нямат отношение към правилността на крайния съдебен акт (за съединяване и разделяне на дела; за продължаване на срок за извършване на съдопроизводствени действия; за провеждане на съдебното заседание при закрити врата и пр. от същия характер), както и определенията, подлежащи на проверка ведно с обжалваното решение. Така, при инстанционния контрол на обжалваното решение се извършва служебна проверка на определенията, имащи отношение към валидността и допустимостта на решението, а при въведено от жалбоподателя оплакване се извършва проверка и на определенията, имащи отношение към правилността му – определение по доклада на делото; определенията по допускане и събиране на доказателства; определения с указания за подлежащите на доказване факти и др., свързани с изводите на съда по съществото на правния спор. В настоящия случай, обжалваното определение не може да се квалифицира нито като преграждащо по-нататъшното развитие на производството, нито самостоятелното му обжалване е предвидено в закона. След като не отговаря на предвидените от законодателя критерии за самостоятелно обжалване, постановеното от Софийски апелативен съд определение не подлежи на инстанционен контрол, поради което подадената срещу него частна жалба е недопустима и не следва да бъде разглеждана по същество. Изложените в частната жалба житейски съображения за важността в конкретния случай на обстоятелството дали предстоящото да бъде постановено по делото въззивно решение ще бъде окончателно или напротив – ще подлежи на касационен контрол, са неотносими към преценката за допустимост на частната жалба, тъй като липсата на процесуална възможност за подаване на жалбата произтича пряко от закона. Още повече, че самата обжалваемост на въззивното решение, както е отбелязал и въззивният съд, е предмет на уредба с императивни процесуалноправни норми и не би произтичала от указания на въззивния съд в единия или другия смисъл. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.