Определение № 3140 от 23.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4102/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 3158/23.05.2023 г. на В. А. В., С. И. С., А. И. С., Р. С. И., А. А. Д., С. А. Ж., В. Д. Н., С. С. С. и Р. П. З., чрез адв. С. В., срещу определение № 401/02.05.2023 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 250/2023 г. на Окръжен съд – Перник, с което потвърдено определение № 4/06.01.2023 г. по гр. д. № 378/2021 г. на Районен съд – Брезник, с което е прекратено производството по делото. В частната касационна жалба се сочи, че обжалваното определение на окръжния съд е неправилно и се моли за неговата отмяна. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, но същата е процесуално недопустима. Обжалваното въззивно определение не подлежи на касационен контрол на основание чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Съгласно изричната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определения, постановени по дела, решенията по които са изключени от касационен контрол, а съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предмет на настоящото производство са предявени субективно съединени искове на жалбоподателите с правно основание чл. 28, ал. 2 ЗАЗ за разваляне на договор за аренда от 04.11.2013 г., вписан в СВ с вх. рег. № 2580/07.11.2013 г., сключен между ответниците А. М. Б. и Р. С. К.. Цената на иск с правно основание чл. 28, ал. 2 ЗАЗ се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК (в с.см. – опр. № 84/ 19.02.2018 г. по ч.т.д. №39/2018 г., І т.о., опр. № 278/27.11.2017 г. по т.д. №1592/2017 г., ІІ т.о. и др.). В случая, уговорената от страните годишна арендна цена е в размер на 2 лв. на декар за една година, или за тридесет и деветте имота с обща площ 444,894 дка възлиза на сумата 889,79 лв. Следователно, цената на предявените искове, определена съобразно нормата на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК, е под предвидения минимален праг за достъп до касационен контрол, поради което частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение