Определение № 1572 от 02.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3477/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „С. П.“ Е. срещу решение № 127 от 08.03.2023 г. по в. гр. д. № 972/2022 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 500427/22.06.2022 г. по гр. д. № 1038/2019 г. на РС-Разлог, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Н. Б. Т. иск по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на 140/351 ид. части от ПИ с идентификатор [№] по К. на [населено място]. Ответникът А. К. А. оспорва жалбата. Претендира разноски. Ответникът Н. Б. Т. оспорва жалбата. Претендира разноски, но не представя доказателства за извършването им. С молба вх. № 4740 от 18.03.2024 г. жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. При извършена служебна проверка съставът на ВКС констатира, че касационната жалба е процесуално недопустима. Предмет на делото е иск по чл. 33, ал. 2 ЗС, който е облигационен и оценяем и съгласно чл.69, ал.1, т.4 и т.2 ГПК цената му е в размер на данъчната оценка. Иска се изкупуване на 140/351 ид. части от поземлен имот, който е с данъчна оценка в размер на 11683,40 лв., а само за идеалната част – 4660,05 лв. Това е и посочената от самия ищец цена на иска, върху която той е платил държавна такса. Въпрос за цената на иска не е бил повдиган от ответника и от съда до края на първото съдебно заседание за разглеждане на делото – чл.70, ал.1, изр.2 ГПК. Съгласно действащата редакция на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Искът с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС е облигационен и не попада в посочените изключения. Следователно касационната жалба е подадена срещу неподлежащо на обжалване въззивно решение, поради което следва да бъде оставена без разглеждане по същество, а образуваното по нея производство следва да бъде прекратено. При този изход на делото на ответниците се дължат разноски по чл.78, ал.4 ГПК. Ответникът А. К. А. е направил разноски в размер на 2500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 17.07.2023 г. По направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съставът на ВКС приема следното: При цена на иска от 4660 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1200 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.2, вр. чл. 9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, възнаграждението следва да бъде намалено на 1500 лв. Ответникът Н. Б. Т. претендира разноски и сочи, че представя списък по чл.80 ГПК и доказателства за заплащане на възнаграждението по банков път. Към подадения от него отговор обаче няма такива приложения. При това положение не следва да му се присъждат разноски. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,