Определение № 6008 от 22.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4450/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на СУ „Св. Климент Охридски“ (СУ) срещу определение № 15486 от 15.08.2025 г. по ч. гр. д. № 8751/2025 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение, инкорпорирано в решение № 9726 от 27.05.2025 г. по гр. д. № 58572/2024 г. на Софийския районен съд, с което е допуснато предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 1 ГПК на първоинстанционното решение в частта му, в която жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца С. Г. Г. сумата 18 555. 60 лв., представляваща обезщетението за оставане без работа за периода: 12.09.2024 г. - 12.03.2024 г., ведно със законната лихва от 12.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Касаторът поддържа, че е неправилен изводът на въззивния съд, че СУ не е „държавно учреждение“ по смисъла на чл. 512, ал. 1 и чл. 243, ал. 2 ГПК, което е в противоречие със закона и със статута на държавните висши училища съгласно чл. 13 Закона за висшето образование. Поради това счита, че неправилно съдът е допуснал предварително изпълнение на първоинстанционното решение срещу държавния университет - СУ. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, СУ се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но не формулира конкретен въпрос. Излага единствено доводи, че даденото от въззивният съд разрешение, че СУ няма качеството на държавно учреждение е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 457 от 10.07.2012 г. по ч.т.д. № 87/2012 г. на ВКС, I т.о., определение № 540 от 18.12.2009 г. по ч.гр.д. № 326/2009 г. на ВКС, II г.о. и определение № 386 от 03.06.2010 г. по ч.т.д. № 402/2010 г. на ВКС, II т.о. В законния срок е постъпил отговор на насрещната страна по частната касационна жалба - С. Г. Г., в който е застъпено становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира че частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, но срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно определение, поради което същата е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат: 1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и 2. определения, с които се дава решение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. В случая, постановеното въззивно определение не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото с него не е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Със същото е оставена без уважение частната жалба на ответника срещу определението на първата инстанция, обективирано в решението по делото, с което е допуснато предварително изпълнение на решението, в частта относно присъденото обезщетение по иска с правно основание чл. 344, ал., т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Въззивният съд е приел, че присъденото обезщетение попада в хипотезата на чл. 242, ал. 1 ГГПК и предварителното изпълнение е допустимо. Приел е още, че СУ не е държавно учреждение и не попада сред субектите, изброени в разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК, за които не се допуска изпълнение на невлязло в сила съдебно решение. С обжалваното определение, същевременно, не се дава разрешение по същество на друго производство и не се прегражда неговото развитие, поради което то не е и такова по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. В този смисъл е задължителното тълкуване в т. 1 ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, според което не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 КТ въззивното определение, постановено по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение на решението (чл. 244 ГПК). Изрично в мотивите на горецитираното тълкувателно решение е посочено, че с него не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се осигурява изпълнението на признато със съдебно решение вземане. Съобразно изложеното обжалваният съдебен акт е изключен от касационен контрол, което обуславя недопустимост на подадената срещу него частна касационна жалба, подлежаща на оставяне без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение