Определение № 60390 от 09.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2068/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Силотех-Бул“ ООД, [населено място] срещу определение № 521 от 13. 08. 2021 г. по т. д. № 787/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав в частта, с която е оставено без разглеждане направеното с молбата за отмяна искане на „Силотех-Бул“ ООД за допускане на обезпечение на производството по чл. 240 ГПК чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 202179004001114 на ЧСИ Р. М. и е прекратено производството по искането. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваният акт е неправилен като противоречащ на процесуалния закон и прави искане за отмяната му. Оспорва извода на Софийски апелативен съд, че обезпечаването на производството по чл. 240 ГПК по общия ред на чл. 389 и сл. ГПК е недопустимо. Излага съображения, че производството по чл. 240, ал. 1 ГПК е в рамките на инстанционния контрол, спрямо който са приложими общите правила на обезпечителния процес, регламентирани в чл. 389 и сл. ГПК. Представя изложение на основанията за допускане на касационно обжалване като приложение към частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като обсъди доводите на частния жалбоподател, прие следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ГПК и е процесуално допустима. С оглед представянето на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се изтъкне, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 280 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по т. д. № 787/2021 г. на Софийски апелативен съд е образувано по молба на „Силотех-Бул“ ООД за отмяна на неприсъствено решение № 260684 от 27. 04. 2021 г. по т. д. № 1203/2020 г. на Софийски градски съд, с което дружеството е осъдено да заплати на „Дрийм Билдинг България“ ЕООД, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 240 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, чл. 87, ал. 1 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД, сумата от 93 882, 90 лв., получена на отпаднало основание поради разваляне на договор и заплатена в изпълнение на чл. 2 от сключен между страните предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за изграждане на строителен продукт от 1. 03. 2018 г., сумата от 158 062, 32 лв., получена на отпаднало основание поради разваляне на договора, в размер на направените от ищеца разходи във връзка с изпълнение на задълженията му по същия, сумата от 50 000 евро – договорна неустойка, сумата от 30 000 лв., предоставена в заем от ищеца по сключен между страните договор за паричен заем от 19. 11 2018 г., както и начислената върху нея мораторна лихва в размер на 4 500 лв. за периода от 19. 11. 2018 г. до 30. 06. 2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 30. 06. 2020 г. до окончателното изплащане. В молбата е направено искане за обезпечаване на евентуално благоприятен за молителя изход на производството по отмяна по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК на постановеното срещу него неприсъствено решение на основание чл. 389 ГПК чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 202179004001114 на ЧСИ Р. М.. За да остави без разглеждане направеното с молбата по чл. 240, ал. 1 ГПК искане за допускане на обезпечение по реда на чл. 389 ГПК и сл. и да прекрати производството по него с обжалвания съдебен акт, Софийски апелативен съд е приел, че искането е недопустимо. Мотивирал е недопустимостта му с извънредния характер на производството по чл. 240, ал. 1 ГПК и базисния за обезпечителното производство принцип, че доколкото на обезпечаване подлежат бъдещи или предявени искове, легитимирана да сезира съда с искане за допускането му е само активната по процесуалното правоотношение страна – ищецът. Изложил е съображения, че по отношение спирането на изпълнението на неприсъствено решение по молба на страната, срещу която е постановено, подала молба за неговата отмяна, са неприложими правилата на обезпечителното производство по чл. 389 и сл. ГПК. Посочил е, че в случая по аналогия следва да намери приложение нормата на чл. 309, ал. 1 вр. чл. 282, ал. 2-6 ГПК, според която молителят може да поиска спиране на изпълнението на въззивното решение, като в този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение, чийто размер по решенията за парични вземания се определя от присъдената сума /чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК/. С необжалваната част от атакувания съдебен акт въззивният съд е указал на „Силотех-Бул“ ООД, че ако желае да бъде спряно изпълнението на неприсъственото решение по т. д. № 1203/2020 г. на Софийски градски съд, по реда на чл. 309 вр. чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК следва да представи доказателства, че е внесъл по депозитната сметка на Софийски апелативен съд сумата от 382 936, 72 лв. Извършената от въззивния съд преценка за недопустимост на искането на частния жалбоподател по чл. 389 и сл. ГПК за допускане на обезпечение на производството по чл. 240, ал. 1 ГПК чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело, образувано по издаден на основание неприсъственото решение, чиято отмяна се иска, изпълнителен лист е правилна. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване /чл. 239, ал. 4 ГПК/ и влиза в сила с обявяването си. Защитата срещу неприсъственото решение се осъществява не чрез обжалването му, а по предвидения чл. 240 ГПК ред: искане за отмяна на посочените в чл. 240, ал. 1 ГПК основания и иск по чл. 240, ал. 2 ГПК. В производството по отмяна на неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1 ГПК въззивният съд извършва само преценка за осъществяването на основанията по чл. 240, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В решението по чл. 240, ал. 1 ГПК съдът се произнася в рамките на възложените му от процесуалния закон правомощия в извънинстанционно производство, а не в качеството на въззивна инстанция и това решение не подлежи на обжалване. Доколкото исковият процес приключва с постановяването на необжалваемото неприсъствено решение и производството по чл. 240, ал. 1 ГПК има характера на извънреден способ за отмяна на неприсъствено решение, възложен по изключение на въззивната инстанция, то при направено искане за отмяна на неприсъствено решение на предвидените в чл. 240, ал. 1 ГПК основания не е налице подлежащ на обезпечаване по реда на чл. 389 и сл. ГПК бъдещ или предявен иск. Освен това, както е приел и апелативният съд, неприложимостта на общия ред на чл. 389 и сл. ГПК по отношение на поисканото обезпечаване на молбата за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК в случая следва и от качеството на молителя на ответник в исковия процес, съответно на лице, което не е легитимирано да иска допускане на обезпечение на възнамеряван или предявен иск. Относно реда за защита на длъжника срещу осъществявано срещу него принудително изпълнение на неприсъствено решение в хипотезата на подадена молба по чл. 240, ал. 1 ГПК настоящият състав напълно споделя даденото в определение № 203 от 17. 03. 2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 824/2014 г., ІV г. о. разрешение. В този акт на ВКС е прието, че в производството по отмяна на неприсъствено осъдително съдебно решение следва да намери приложение по аналогия нормата на чл. 309 ГПК с оглед наличието на предпоставките по чл. 46, ал. 2 ЗНА - празнота в чл. 240 ГПК, подобност на случая на чл. 240 ГПК и правния режим на глава ХХІV ГПК и съответствие на попълването на празнотата в чл. 240, ал. 1 ГПК на целта на чл. 309 ГПК. Поради това подалата искане по чл. 240, ал. 1 ГПК за отмяна на неприсъствено решение страна, срещу която е постановено решението, не може да иска спиране на изпълнението му по реда на обезпечителното производство по чл. 389 и сл. ГПК. Правото на молителя в производството по чл. 240, ал. 1 ГПК да иска спиране на изпълнението на неприсъственото решение на основание приложимите по аналогия норми на чл. 309, ал. 1 вр. чл. 282, ал. 2 - 6 ГПК е обусловено от представяне на надлежно обезпечение, чийто размер по решенията за парични вземания се определя от присъдената сума /чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК/. По изложените съображения, като е заключил, че с оглед неприложимостта на правилата на чл. 389 и сл. ГПК за обезпечаване на искове искането на частния жалбоподател за допускане на обезпечение на производството по чл. 240 ГПК чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 202179004001114 на ЧСИ Р. М. е недопустимо и е прекратил производството по това искане, Софийски апелативен съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение