Определение № 10 от 14.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2985/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Производството e образувано по касационна жалба на Д. Д. Л. срещу въззивно решение № 169 от 15.07.2020 г. по гр. д. № 241 /2020 г. на Добричкия окръжен съд, в частта, с която е отменено решение № 1267 от 22.11.2019 г. по гр.д. № 5287 /2018 г. на Добричкия районен съд и вместо това е постановено друго, с което е допусната съдебна делба между Г. П. Г. и Д. Д. Л. на 1) апартамент № ....., в [населено място],[жк], № ....., вх. ....., ет. ....., състоящ се от три стаи, столова, кухня, сервизни помещения и балкони с обща застроена площ 124 кв.м., заедно с принадлежащите му избено помещение № ...., с площ 16.78 кв.м. и таванско помещение № ....., с площ 14.67 кв.м., заедно с 5.101 % идеални части от общите части на сградата с площ 14.21 кв.м. и 5.101 % идеални части от правото на строеж върху държавна земя и 2) гараж № ..... с площ 22.50 кв.м., заедно с 0.814 % идеални части от общите части на сградата с площ 2.27 кв.м. и 0.814 % идеални части от правото на строеж върху държавна земя, при квоти 121 683/ 215 660 ид.ч. за Д. Д. Л. и 93 977 /215 660 ид.ч. за Г. П. Г. и в частта, с която Д. Д. Л. е осъдена за разноски. Ответникът по касационната жалба Г. П. Г. в писмен отговор твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално, че касационната жалба е неоснователна. Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение по допускане на делба, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване. С първоинстанционното решение искът за делба е отхвърлен поради уважаване на възражение на Д. Д. Л. за пълна трансформация на лични средства в придобиването на правото на собственост върху двата имота. За да постанови въззивното решение в обжалваната част, въззивният съд е приел следното: От фактическа страна: Процесните имоти са придобити от жилищностроителна кооперация (нататък и ж.с.к. ) „Р.“, учредена през 1983 г., на която е отстъпено право на строеж за жилищно строителство върху държавна земя. Ответницата Д. Д. Л. е била сред член-учредителите (била е член-кооператор). През 1984 г. Д. Д. Л. е внесла в ж.с.к. сумите: 1 000 лева, 1 232 лева, 3 000 лева, 778 лева, 9 696 лева от жилищноспестовен влог и 12 000 лева от отпуснат жилищен заем (общо 27 706 лева). Страните са сключили граждански брак на 03.08.1985 г. С нотариален акт от 02.11.1993 г. двамата съпрузи са признати за собственици на двата недвижими имота, чиято делба се иска, от акта се установява, че имотите са придобити чрез включване в ж.с.к. и че общата им стойност възлиза на 215 660 лева. От заключението на съдебно-техническата експертиза ( СТЕ ) се установява, че строежът на ж.с.к. „Р.“ е започнал през месец декември 1983 г. и към 03.08.1985 г. (момента на сключване на граждански брак) ж.с.к. е била завършена в груб строеж, а е била въведена в експлоатация с разрешение за ползване на 05.07.1993 г. От правна страна: Възражението на Д. Д. Л. за пълна трансформация е с правно основание чл.21,ал.2 СК от 1985 г. (отм.), в тежест на Д. Л. е да установи, че е придобила недвижимите имоти изцяло с лични средства. Единствено Д. Л. е била член-кооператор, Г. Г. не е бил, но е признат за собственик наред със съпругата си с нотариалния акт от 1993 г. Издаването на нотариалния акт е моментът, в който настъпва транслативният ефект и кооператорът придобива правото на собственост, а не довършването на сградата в груб строеж. Нотариалният акт е издаден по време на брак между страните, от което следва, че и двамата са станали собственици, независимо, че само съпругата е била член-кооператор в ж.с.к. Този извод следва от разпоредбата на чл.19,ал.1 и ал.3 СК от 1985 г. (отм.). Нормата на чл.21,ал.1 СК от 1985 г. (отм. 01.10.2006 г.) е коректив на това правило. Необходимо е провеждането на обратно доказване по отношение на презумпцията за съвместен принос. В случая е доказана частична, а не пълна трансформация. Цената на имота е посочена в нотариалния акт - 215 660 лева. От събраните писмени доказателства се установява, че ответницата Д. Л. е доказала, че е вложила свои лични средства в размер на 27 706 лева – сумите са придобити и преводите са извършени преди брака (1985 г.). По аргумент от чл.20,ал.1 СК от 1985 г. (отм.). частта от имота, равняваща се на 27 706 лева, или 27 706 / 215 660 ид.ч. е лична собственост на Д. Л.. Останалата част – 187 954 /215 660 ид.ч. е съпружеска имуществена общност. При това положение делбата на съсобствените имоти трябва да бъде допусната при следните квоти: 121 683/ 215 660 ид.ч. за Д. Л. и 93 977 /215 660 ид.ч. за Г. Г.. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Касационно обжалване на обжалваната част от въззивното решение следва да се допусне по изведения от жалбоподателя въпрос, уточнен от съда съгласно приетото в т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС: Следва ли съдът, който разглежда иск или възражение за трансформация на лични средства с правно основание чл.21,ал.1 или ал.2 СК от 1985 г. (отм.) в придобит по време на брака недвижим имот от жилищно-строителна кооперация, без твърдение на страната по делото, предявила иска или направила възражението и без доказателства за това или без това обстоятелство да е безспорно между страните, да приеме, че действителната придобивна стойност на недвижимия имот съответства на базисната цена на недвижимия имот, определената съгласно Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти (НБПЦНИ) и посочена в нотариалния акт по чл.35,ал.2 ЗЖСК за нуждите на нотариалното производство? На настоящия състав не са известни разрешения на този въпрос в решения на ВКС, постановени в производства по чл.290 ГПК, поради което намира, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Воден от изложеното съдът