Определение № 450 от 22.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1058/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. К. К., чрез процесуалния му представител адвокат Е. Б., срещу въззивно решение III – 136/31.10.2019 г., постановено по гр. д. № 1421/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на решението по правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както следва: 1./ Налице ли е съществено нарушение на процесуалните правила, респ. недопустимо ли е постановеното решение, ако ищецът не е процесуално легитимиран да води делото, тъй като не притежава качеството на наследник, съответно не притежава качеството на собственик на процесния недвижим имот; 2./ Представлява ли съществено нарушение на процесуалните правила липсата на произнасяне по искането на страна за назначаване на повторна съдебно – техническа експертиза за определяне пазарната стойност на делбения имот; 3./ Следва ли да се уважи заявената по реда на чл. 346 ГПК претенция по сметки, изразяваща се в направени подобрения, в случаите, в които съдът приравнява на подобрения извършените в имота ремонти. Ответникът по касационната жалба – К. Д. К., [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат Т. И., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на подадената жалба. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното: С въззивното решение, постановено във фазата по извършване на делбата, е потвърдено решение № 162/01.08.2019 г., по гр. д. № 478/2018 г. по описа на Районен съд – Айтос, в частта, с която е поставен в дял на ищеца К. Д. К. недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ на етажа от 106 кв. м., ведно с прилежащите 1/2 идеални части от тавански и избен етаж, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, представляващо УПИ * в кв. 17 пo плана на [населено място], с площ от 467 кв. м., върху който е построен, като К. Д. К. е осъден да заплати сумата от 26 790 лева за уравняване на дела на ответника Д. К. К., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до окончателното изплащане; както и в частта, с която Д. К. К. е осъден да заплати на ищеца сумата до размера на 3 180 лева, представляваща извършени от ищеца подобрения в процесния имот. Въззивното решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която ответникът Д. К. К. е осъден да заплати на ищеца сумата над 3 180 лева до общо уважения размер от 4 230 лв. за извършените подобрения, представляващи съответната парична равностойност според дела на ответника от процесния имот, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, и е прекратено производството по делото в тази част, е влязло в сила като необжалвано. Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение № 54/28.02.2019 г. по гр. д. № 478/2018 г. по описа на Районен съд – Айтос, е допуснато извършването на делба между съделителите К. Д. К. и Д. К. К. на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ на етажа от 106 кв. м., ведно с прилежащите 1/2 идеални части от тавански и избен етаж, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, представляващо УПИ * в кв. 17 пo плана на [населено място], върху който е построен, при следните квоти: 3/4 за К. Д. К. и 1/4 за Д. К. К.. Констатирано е, че съделителите са наследници на К. Я. К. /починал на 14.06.2002 г./ и съпругата му М. Х. К. /починала на 27.12.2012 г./. Съсобствеността върху делебния имот е възникнала вследствие откриване наследствата на двамата наследодатели /на 14.06.2002 г. е починал наследодателят К. Я. К., като същият е наследен от съпругата си М. Х. К. и своя син Д. К. К., а на 27.12.2012 г. е починала М. Х. К., която е наследена от К. Д. К.. Последният е предявил в делбеното производство претенции по сметки в общ размер на 6 232,50 лева – увеличената стойност на имота вследствие извършени от него подобрения, индивидуализирани по пера и година на извършване.В срока по чл. 349, ал. 4 ГПК е направил и искане за възлагане на имота, като е изложил съображения за наличие предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК. Във връзка със заявените претенции по сметки, въззивният съд е приел, че отношенията между съсобствениците се уреждат по правилата на чл. 61, ал. 3 ЗЗД предвид разясненията, дадени с ППВС № 6/1974 г. и с ТР № 85/02.12.1968 г. на ОСГК, ВКС. Зачитайки силата на пресъдено нещо на представеното по делото съдебно решение № 567/22.03.2016 г. по гр. д. № 27/2015 г. на Окръжен съд – Бургас /влязло в сила на 10.04.2017 г./, с което са отхвърлени претенциите на К. Д. К. против Д. К. К. за заплащане сторените подобрения в процесния имот в периода 2006 г. – 2008 г., като погасени по давност, съдът е намерил за недопустимо първоинстанционното решение в частта, с която същите претенции са уважени. След анализ на доказателствата по делото, както и заключението по изслушаната съдебно – техническа експертиза, е приел за основателна претенцията за заплащане на извършените подобрения до размера на сумата 3 180 лв. – получена след приспадане на подобренията от 2006 г. – 2008 г. По претенцията на ищеца за възлагане на имота, съдът е приел, че е налице хипотезата на т.9 ТР №1/2004г., ОСГК. Имотът е жилищен, съсобствеността между страните е възникнала в резултат на наследяване, като ищецът е живял в него с наследодателката М. К. и го е ползвал за задоволяване на жилищните си нужди. Установено е, че същият не притежава друго жилище. Относно поделяемостта и пазарната цена на делбения имот е възприето заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена в първата инстанция от вещо лице А., според което имотът е неподеляем – не е възможно обособяването на две самостоятелни жилища при спазване изискванията на ЗУТ, като средната пазарна стойност на имота е 107 160 лв. Отчетено е, че другият съделител – Д. К. К., не е направил в срок искане за възлагане на имота по чл. 349, ал. 2 ГПК. При това положение делбеният недвижим имот е поставен в изключителен дял на К. Д. К., като в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане същият следва да заплати на другия съделител сумата от 26 790 лв. за уравняване на дела му. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. К. съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. Касаторът не е изложил доводи относно приложение основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитието на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Освен това така поставените въпроси не могат да се приемат за относими към решаващите изводи в постановеното във втората фаза на делбата съдебно решение. Въпросът дали съделителят има дял в съсобствеността и „има процесуално право да води делото“ е решен с влязлото в сила съдебно решение в първата фаза на делбеното производство, с което съдът се е произнесъл между кои страни, при какви квоти и за кои имоти е налице съсобственост и следва да се допусне съдебната делба, в т.ч и дали ищецът има качеството на наследник. Процесуалноправният въпрос дали е съществено процесуално нарушение липсата на произнасяне от страна на въззивния съд по искането за допускане на СТЕ е поставен при несъответствие с извършените от съда процесуални действия. С определение от 27.09.2019г. въззивният съд се е произнесъл по доказателствените искания, направени във въззивната жалба на Д. К., вкл. по искането за допускане на повторна СТЕ, като е приел същите за неоснователни. Последният въпрос касае съществото на спора и фактите по делото относно претендираните подобрения и не може да се прецени като правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Освен това липсват мотиви на въззивния съд за присъждане парична стойност на ремонтни работи в какъвто смисъл са твърденията на касатора. Въззивният съд е посочил, че сумата 3180 лева, дължима от ответника, съобразно дела му, е във връзка с извършените в имота подобрения, в резултат на които се е увеличила стойността на делбеното имущество. С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК и направеното в отговора на касационната жалба искане, жалбоподателят следва да заплати разноски на ответникът по касационната жалба К. Д. К. в размер на 600 лева /шестстотин лева/ - възнаграждение за един адвокат, съгласно приложените доказателства. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.