Определение № 252 от 04.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 739/2011 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от адв. Д. М. като пълномощник на Б. П. А. против решение № 114 от 11.04.2011 г. по в.гр.д. № 94/2011 г. на Окръжен съд- Перник в частта му, с която е оставено в сила решение № 809 от 02.11.2010 г. по гр.д. № 5191/2010 г. на Пернишкия районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на жалбоподателката, че М. П. П. е собственик на 1/3 ид. част от дворно неурегилурано място с площ 1 000 кв.м., находящо се в землището на [населено място], общ. П., както и на 1/3 ид. част от първия етаж на построената в него полумасивна жилищна сграда. Съгласно чл. 280, ал.2 ГПК след изменението в ДВ бр. 100/ 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела не подлежат на касационно обжалване. В случая касационната жалба е подадена на 25.05.2011 г., поради което на основание § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК за нея е приложима разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК в редакцията след изменението й. Размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот е данъчната оценка на имота, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право, а по искове за парични вземания - исковата сума. Видно от приложеното пред първата инстанция удостоверение № 10/М.-1760 от 12.07.2010 г. на [община], дирекция ”Местни приходи”, отдел “Местни данъци и такси”, данъчната оценка не целия имот с площ 1 000 кв.м. и построената в него жилищна сграда е 2 048.30 лв. Предмет на иска за собственост е 1/3 ид. част от този имот и следователно цената на иска е 682.76 лв., т.е. под определения в чл. 280, ал.2 ГПК размер. Поради това касационната жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от гореизложеното съдът