Определение № 527 от 29.10.2010 г. на ВКС по д. № 536/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на ЕООД „С. С.”, гр. И. срещу въззивното разпореждане на Разградски окръжен съд, с което на осн. чл.280, ал.2 и чл.286, ал.1 от ГПК е върната касационната жалба на дружеството срещу постановеното по гр.д. №140/10 г. въззивно решение. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на разпореждането и се иска отмяната му. Ответницата по частна жалба М. П. я оспорва като неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване преграждащо въззивно разпореждане и е допустима ВКС на РБ, като разгледа частната жалба, я намира за частично основателна- касационната жалба срещу въззивното решение е допустима в частта по първия от обективно съединените искове за сумата от 1695 лв., с пр. осн. чл.128 от КТ и акцесорния му иск за мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД за сумата от 420 лв. Обжалваемият интерес по главния иск е над 1 000 лв., с което не са налице предпоставките по чл.280, ал.2 и чл.286, ал.1 от ГПК за недопустимост на касационното обжалване и връщане на жалбата. В тази част въззивното разпореждане е неправилно, следва да се отмени и делото – върне на въззивния съд за администриране на касац. жалба, вкл. с оставянето й без движение за отстраняване на констатирани нередовности по чл.284 от ГПК. В частта, с която е върната касационната жалба на дружеството срещу въззивното решение по иска с пр. осн. чл.222 от КТ за сумата 873 лв., обжалваното разпореждане е правилно – обжалваемият интерес по този обективно съединен иск е под 1000 лв. – и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.