Определение № 341 от 06.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 321/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. М. М. – [населено място] против определение № 74 от 29.03.2012 г. по т. д. 672/2011 г. на Върховен касационен съд, II търговско отделение, с което на основание чл. 280, ал. 2 ГПК се оставя без разглеждане касационната му жалба срещу решение № III – 35 от 28.02.2011 г. по гр. д. № 807/2010 г. на Бургаски окръжен съд. Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съдебния състав за недопустимост на касационната жалба и счита, че меродавна в случая е пазарната оценка на имота – 128 000 лв., а не както е приел решаващият състав данъчната оценка в размер на 306,80 лв. Ответниците по частната жалба [фирма] – в ликвидация – [населено място] и М. К. П. от [населено място] не заявяват становище по същата. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира, че частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от Н. М. М., [населено място] касационна жалба срещу решение № III – 35 от 28.02.2011 г. по гр. д. № 807/2010 г. на Бургаски окръжен съд, тричленният състав на Върховен касационен съд, ТК, Второ отделение е приел, че атакуваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на всеки от предявените искове по чл. 26 ЗЗД, предмет на търговско по своя характер дело, е в размер до 10 000 лв., т. е. под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимум. Определението е правилно. Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакцията на нормата след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 21.12.2010 г./. Съгласно посочената разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000лв. за търговски дела. Размерът на цената на всеки от предявените от ищеца М. искове по чл. 26 ЗЗД, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК, е данъчната оценка на имота, предмет на договора, а ако няма такава пазарната цена на вещното право, поради което неоснователно е и твърдението на касатора, че в конкретния случай при преценка на допустимостта на касационната жалба следва да се има предвид заключението на вещото лице по извършената съдебно-техническа експертиза за оценка на имота и определена цена от 128 000 лв. Видно от представеното Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК с изх. № 047/07.01.2009 г. на [община], данъчната оценка на имот овцеферма, находяща в [населено място], представляваща земеделска земя 8 742 кв. м, е 306,80 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК