Определение № 456 от 10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 398/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [община] срещу определение № 115/07.05.2012г., постановено от ВКС, ТК, ІІ отд., с което е оставена без разглеждане касационна жалба вх.№ 1754/02.03.2012г. и е прекратено производството по т.д.№ 407/2012г. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма], гр.сливен не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че се обжалва решение по въззивно търговско дело с цена на иска под 10000 лв., като според ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС е от значение цената на частично предявената претенция, поради което въззивното решение е изключено от касационен контрол съгласно чл.280, ал.2 ГПК. Определението е правилно. По силата на пар.25 ПЗР на ЗИДГПК само висящите пред ВКС производства се приключват по досегашния ред. Нормата на чл.280, ал.2 ГПК е влязла в сила на 21.12.2010г., а касационната жалба е подадена на 29.02.2012г., поради което законосъобразно е оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд