Определение № 50336 от 13.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 938/2022 г.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ, Комисията) срещу въззивно решение № 87 от 25.11.2021 г. по в. гр. д. № 513 /2021 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение в частта, с която с него са отхвърлени исковете на КПКОНПИ срещу Р. А. Ю. и Т. М. С. за отнемане в полза на държавата на парични суми, представляващи направени парични вноски по банкови сметки в лева и валута: погасителни вноски по потребителски кредити и кредит, вноски от трети лица по разплащателна сметка, погасителни вноски по разплащателна сметка с кредитна карта, преводи от трети лица по разплащателна сметка, погасителни вноски по кредитна карта, внесена сума на каса.

Ответниците по касационната жалба Р. А. Ю. и Т. М. С. не са подали писмен отговор на касационната жалба.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от страна по делото, която има право и интерес да обжалва срещу решение по въззивно дело, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:

Предявените искове са с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ, тъй като към датата на влизане в сила на ЗПКОНПИ проверката срещу ответник Ю. не е приключила. Налице е хипотезата на § 5, ал.2 от ПЗР според която неприключилите проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на този закон.

С влязло в сила съдебно определение е одобрение споразумение по н.о.х.д. между РП Пловдив и ответника Р. А. Ю., с което последният е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.234, ал.2, т.3 вр. ал.1 НК за това, че на 27.09.2017 г. в [населено място] в немаловажен случай е държал акцизни стоки – тютюневи изделия на стойност 248 121.47 лева и дължи акциз на килограм 152 лева без акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл.4, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове, като предметът на престъплението е в големи размери.

Това престъпление попада в хипотезата на чл.108, ал.1, т.15 ЗПКОНПИ.

От директора на ТД та КПКОНПИ Пловдив е образувана проверка за установяване дали е налице значително несъответствие в имуществото на Р. А. Ю., обхващаща периода 04.12.2007 г. – 04.12.2017 г., срокът на която е удължен до 04.03.2019 г.. В рамките на извършената проверка е установено несъответствие в имуществото на проверявания, поради което е образувано производство против Ю. за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Установено е, че ответникът Ю. е във фактическо съжителство на съпружески начала с ответника С..

Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства за извършените от ответниците през проверявания период сделки с недвижим имот и моторни превозни средства и движението на сумите по банкови сметки, чието отнемане се претендира. Въззивният съд е приел за установено, че е налице несъответствие по отношение на доходите на Ю. и членовете на домакинството му, което е над 150 000 лева.

Но въззивният съд е установил, че сумите, чието отнемане се претендира, не са налични по банковите сметки на ответниците Ю. и С. в края на проверявания период, поради което е приел крайния извод, че претенциите за тяхното отнемане следва да бъдат отхвърлени.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В касационната си жалба и в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК КПКОНПИ твърди, че съдебната практика, на която се е позовал Пловдивския апелативен съд, не формира задължителна сила, тъй като разрешенията в тези решения не са тълкувателни и като се позовава на противоречие на разрешенията на въззивния съд с разрешенията в три посочени решения на Варненския апелативен съд и на образуваното поради противоречивата практика тълкувателно дело № 4 /2021 г. по описа на ОСГК на ВКС, КПКОНПИ обосновава искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните правни въпроси:

1. Какви са критериите за формиране на извода, че не могат да бъдат претендирани парични суми, представляващи имущество на ответниците, тъй като това имущество не е налично към края на проверявания период или към датата на завеждане на иска по реда на ЗПКОНПИ? 2. Какъв е характерът на паричните средства, внасяни от ответниците по банковите им сметки и представляват ли същите имущество, придобито от ответниците през проверявания период, дори и в случаите, когато паричните средства не са налични по банковите сметки в края на проверявания период или към дата на завеждане на иска? И ако да, то следва ли същите да се претендират за отнемане в полза на държавата? 3. Какъв е характерът на паричните средства, внасяни от трети лица по банкови сметки на ответниците и представляват ли същите имущество, придобито от ответниците през проверявания период, дори и в случаите, когато паричните средства не са налични по банковите средства в края на проверявания период или към дата на завеждане на иска? И ако да, то следва ли същите да се претендират за отнемане в полза на държавата? 4. Подлежи ли на отнемане равностойността на паричните средства, постъпили по банковите сметки на ответниците, внесени от тях или от трети лица, дори и в случаите, когато паричните средства не са налични по банковите сметки в края на проверявания период или към дата на завеждане на иска и за които не е установено да са преобразувани в друго имущество на ответниците?

В свое определение № 50736 /14.10.2022 г. по делото настоящият съдебен състав е приел, че изведените въпроси са обусловили извода на въззивния съд, който е приел, че е установено значително по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ несъответствие (между имуществото и нетния доход) на ответниците, направените по сметки на ответниците в различни банки парични вноски и преводи са установени по делото, но сумите, чието отнемане се претендира, не са налични по банковите сметки на ответниците в края на проверявания период, ето защо претенциите за тяхното отнемане следва да бъдат отхвърлени.

Настоящият съдебен състав е приел също, че изведените въпроси се свеждат до въпросите, по които е образувано тълкувателното дело, на което се позовава и КПКОНПИ, поради което е спрял производството по делото до приключване на производството по тълкувателното дело, а след постановяване на тълкувателното решение със свое определение № 50160 /23.05.2023 г. е възобновил производството по делото.

Настоящият съдебен състав намира, че правните въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие с приетото по тълкувателно решение № 4 /18.05.2023 г. по т.д. № 4 /2021 г. на ОСГК на ВКС:

1. Не представляват "имущество" по смисъла на § 1 т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.

2. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

С тълкувателното решение е уеднаквена съдебната практика по разгледаните правни въпроси.

Съгласно разпоредбата на чл.130, ал.2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Поради съответствието на приетите от въззивния съд разрешения на правните въпроси с приетите с тълкувателното решение разрешения, с което практиката на съдилищата е уеднаквена по задължителен начин, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпросите по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а насрещните страни не претендират разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.

Жалбоподателят КПКОНПИ следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 30 лева за производството по допускане на касационно обжалване.

Воден от изложеното, съдът