Определение № 60415 от 28.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1220/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу решение № 81/04.03.2020 г. по в. т. д. № 565/2019 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 319/14.06.2019 г. по т. д. № 531/2018 г. на Окръжен съд Пловдив за отхвърляне на предявените от дружеството срещу „Балнеоложки комплекс – Хисар“ АД иск по чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 286 ЗЗД за присъждане на сума в размер 95 757, 79 лв. – сбор от частично неплатени задължения за предоставена услуга пречистване на отпадъчни води за период 12.06.2015 г. – 28.05.2018 г. и иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сума в размер 13 088 лв. - мораторна лихва върху главницата за период 31.08.2015 г. – 31.05.2018 г. В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Релевират се доводи, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила и на материалния закон – Директива 91/271/ЕИО, Регламент № 1137/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета и Наредба № 7/2000 г. относно легалната дефиниция на понятието „промишлени отпадъчни води“, както и е постановил необосновано решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касация поради неговата очевидна неправилност, тъй като съдът не е отчел разликата в дефиницията на „битови отпадъчни води“ и „производствени отпадъчни води“, както и между дефинициите, използвани в §1, т. 1 от Наредба 7/2000 г. и чл. 2, § 3 от Директива 91/271/ЕИО. Наред с това е посочено, че решението следва да бъде допуснато до касационен контрол с цел точно прилагане на закона и развитие на правото, тъй като Наредба № 7/2000 г. е акт, приет преди повече от петнадесет години без да е изменян въобще. В същото време страната ни като член на ЕС следва да се счита обвързана от нормативните актове с наднационално значение, които подлежат на пряко приложение. Предвид факта, че е налице празнота в правните норми, регулиращи начина за тарифиране на отпадъчните води, изпускани от обектите на икономическите оператори, според касатора е налице материалноправен въпрос, неуреден от законодателството, който е от значение за правилното прилагане на закона и развитие на правото. При обосноваване на достъпа до касация е заявен и довод, че с решение на КЕВР № Ж – 105/17.12.2015 г. е определено хотелите да формират отпадъчни води, които попадат в категорията „промишлени отпадъчни води“. Соченото решение е минало инстанционна проверка от ВАС и представлява стабилен административен акт. От касатора е формулирано искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго такова, с което предявените искове да бъдат уважени, евентуално делото да бъде върнато на предходната инстанция за разглеждане от друг състав. От ответника по касация е подаден отговор на касационната жалба, с който се изразява становище за неоснователност на въведените от касатора оплаквания срещу правилността на въззивното решение. Формулирано е искане да потвърждаването му. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е анализирал тезата на ищеца, че ответникът като субект, стопанисващ хотел, следва да бъде третиран като потребител, чиито отпадъчни води попадат в категорията „производствени отпадъчни води“. Приел е за безспорно между страните обстоятелството, че в периода 12.06.2015 г. – 28.05.2018 г. те са били в трайни търговски отношения по повод доставката на услуга пречистване на отпадъчни води при общи условия. За сочения период ищецът е предоставил на ответното дружество пречистени води в общо количество 157 263 куб. метра, а ответникът е осъществил частично плащане. За услугата доставка на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води дължимите сумите са били изцяло заплатени. Въззивният съд е извел като основен спорен въпрос по делото приложението на тарифата, по която следва да бъде начислявана стойността на предоставената от ищеца услуга – за пречистване на производствени отпадъчни води, или за пречистване на битови отпадъчни води. Като изходна точка за своите мотиви съдът е приел дадената в §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 7/14.11.2000 г. дефиниция на понятието „производствени отпадъчни води“ и регламентацията, дадена в Директива 91/271/ЕИО от 21.05.1991 г., съгласно която „битови отпадъчни води“ са тези, изпускани от жилищните помещения и учреждения, съдържащи главно продукти на човешкия метаболизъм и на битовите дейности“ и „промишлени отпадъчни води“ са всички отпадъчни води, изпускани от помещения, ползвани с търговска или промишлена цел, освен битовите отпадъчни води и дъждовни води“. Като е анализирал приетите в производството пред първа инстанция експертни заключения на единична и тричленна експертизи, въззивният съд е приел, че „Балнеоложки комплекс - Хисар“ АД няма собствена пречиствателна станция, а отпадните му води отиват направо в градската канализация. Изследваните проби от тези води не съдържат цианиди, тежки метали, фосфати, сулфатни йони или азот, поради което съдът заключил, че обектът на ответника не извършва никаква промишлена или технологична преработка и стопанисваният от него обект формира „фекално – битови отпадъчни води“. За неоснователен е приел довода на въззивника, че обектът на ответника следва да бъде причислен към категорията „промишлени и други стопански потребители“, тъй като в резултат на осъществяваната дейност генерира замърсяване, което изисква допълнителни разходи за пречистване. Относно твърдението, че ответникът е признал предоставянето на услугата пречистване на „промишлени отпадъчни води“ с осчетоводяване на издадените от доставчика фактури, въззивният съд е посочил, че такова признание липсва. На практика ответникът е признал и заплатил пречистването на отпадъчните води като битови такива. Акцентирал е и на обстоятелството, че между страните няма облигационно отношения по повод пречистване на промишлени води. Настоящата инстанция намира, че няма основания за допускане на касационен контрол по отношение на постановеното от Апелативен съд Пловдив въззивно решение. Соченото основание по чл. 280, ал. 2, пр. III ГПК за директен достъп до касация е правно несъстоятелно. То се характеризира със самостоятелен фактически състав и предпоставя обоснован от касатора порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, драстично нарушаване правилата на формалната логика и на основополагащи правни принципи. Подобни пороци на съдебния акт не са обосновани от касатора, а и не се констатират от настоящата инстанция. Доводите по тази част от изложението се отнасят до обикновена правилност на мотивите, изложени от въззивния съд и представляват касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Не е налице и соченото основание за достъп до факултативен касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран материалноправен въпрос според изискването на т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС - да е от значение за решаване на възникналия между страните спор. Настоящата инстанция няма задължение да извежда въпрос от съдържанието на изложението, ето защо само на това основание следва да бъде отказан достъп до касация. Касаторът на практика изразява несъгласие с изводите на въззивната инстанция, но правилността на атакуваното решение не би могла да бъде проверена в производството по чл. 288 ГПК. Дори да се приеме, че изложените от касатора твърдения търсят отговор на въпроса относно прякото приложение на Директива № 91/271/ЕИО от 21.05.1991 г. към настоящия случай, то следва да бъде посочено, че нюансите във формулировката на дефинициите в националната и наднационална уредба, касаещи пречистване на отпадъчни води, не се явява единственият решаващ мотив, обусловил произнасянето на въззивния съд. На самостоятелно основание съдът се е позовал на събраните по делото доказателства, според които между страните не е налице облигационна връзка по повод пречистване на промишлени отпадъчни води. Ето защо, дори да бъде изведен въпрос от твърденията на касатора, то той не се явява единствено обуславящ изводите на въззивния съд, съответно не удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В този случай безпредметно се явява обсъждането на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. След като не се установява наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК, както и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, то следва да бъде отказан достъп до касационен контрол за законосъобразност на въззивното решение, постановено от Апелативен съд Пловдив. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС