Определение № 60263 от 10.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1512/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. В. Д., чрез пълномощника му адвокат А. А., против решение № 1665 от 8.12.2020 г., постановено по гр.д. № 2521 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 128 от 10.06.2020 г. по гр.д.№ 770/2019 г. на Районен съд-Провадия за извършване на съдебна делба по реда на чл.349, ал.2 ГПК, като делбеният поземлен имот в [населено място], [община] с площ от 1710 кв.м., представляващ УПИ в кв.3 по плана на селото, частично идентичен с парцел в кв.2 по стария план на селото, ведно с построените в него къща, лятна кухня и навес са възложени на Р. В. Д. при условие, че заплати на Д. В. Д. и Д. В. Д. по 2813 лв. за уравнение на дела им и е определена дължимата от всеки от съделителите държавна такса.

Р. В. Д. е подала чрез пълномощника си адвокат Д. П. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.

Д. В. Д. не е подал отговор на касационната жалба.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съд съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено, че Р. Д. е придобила 1/8 ид.ч. от делбения имот по наследство от майка си И. М., а впоследствие 5/8 ид.ч. са й прехвърлени от баща й, а останалите съделители са придобили правата си по наследство от И. М.. Регистрираните постоянен и настоящ адрес на Р. Д. са в [населено място], същата не притежава друго жилище /с изключение на идеалните части от процесния имот/ и делбеният имот е неподеляем. Въз основа показанията на свидетеля В. В., който живее в [населено място], през две къщи от делбения имот и който твърди, че Р. е живяла в имота към момента на смъртта на майка си, като свидетелят често я е виждал в имота; родителите й били болни и за тях се грижила само Р.; свидетелят често виждал колата й, паркирана пред или вътре в имота, виждал е и внучето й, което й гостувало, съдът е приел, че е налице и изискването на чл.349, ал.2 ГПК Р. Д. да е живяла в наследствения имот към момента на смъртта на наследодателката. Посочил е, че не кредитира показанията на свидетеля Д., тъй като от една страна, като зет на Д. Д., е предубеден от изхода на спора, а от друга страна – преките впечатления на свидетеля са инцидентни /свързани с негови гостувания по празници в [населено място] и 1-2 пъти в апартамента в [населено място], в който твърди, че живее Р. Д. и твърденията му се основават най-вече на казаното от съпругата му, която е дъщеря на ищеца Д. Д.. Изложил е съображения, че адресната регистрация на Д. в [населено място], не променя установения по делото факт, че същата е живяла в [населено място], а неизпълнението на административното задължение да се регистрира адресно там, е неотносимо по делото. За неоснователен е счетен и довода, че в случая е налице смесена съсобственост, тъй като част от правата си Р. Д. е придобила по сделка, тъй като прехвърлителна сделка между наследниците не променя еднородността на възникване на съсобствеността, а именно по наследяване.

В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Д. В. Д. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Счита, че в случая съсобствеността е възникнала по наследяване и сделка, поради което въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, според което при съсобственост, възникнала въз основа на повече от един юридически факт, възлагането на делбения имот е недопустимо, а делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан. Соченото противоречие не е налице. Тълкуването по т.8 от посоченото тълкувателно решение е доразвито в практиката на ВКС /например решение № 143 от 8.02.2017 г. по гр.д. № 1693/2016 г., II г.о./, която приема, че сделките, сключени измежду сънаследниците с части от делбения имот, макар и да сочат на хипотеза на смесена съсобственост, поради предмета на разпореждане – а именно в рамките на наследствения имот, не са пречка да се възложи сънаследствения неподеляем недвижим в полза на сънаследника, който е заявил в срок възлагателната си претенция и отговаря на изискванията на закона, като се избегне изнасянето имота на публична продан.

Касаторът счита, че въззивното решение противоречи и на т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС относно задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и доводите във въззивната жалба и да мотивира решението си. Твърдението е свързано с доводите в касационната жалба, касаещи установеното от свидетелските показания и тезата, че трайно установяване на Р. Д. в дома на родителите си в [населено място], не може да се извлече от показанията на св.В.. Твърдяното противоречие не е налице. Въззивният съд е обсъдил събраните доказателства, относими към способа за извършване на делбата, посочил е кои факти приема за установени и въз основа на кое доказателство и защо не приема за установено твърдението на касатора, че Р. Д. е живеела в [населено място], произнесъл се е и по доводите във въззивната жалба относно необосноваността на първоинстанционното решение, а обстоятелството, че не е цитирал буквално всеки от тези доводи, е неотносимо към изпълнение на задължението на съда да формира собствени фактически и правни изводи и да обсъди доводите на страните, което да отрази в мотивите към решението.

При липсата на основание за допускане на касационно обжалване касаторът следва да възстанови на Р. Д. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 500.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Д. П..

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение