Определение № 485 от 03.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3223/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. М. М., чрез адв. П. В., срещу решение № 1995/03.04.2025г. по гр. дело № 12636/2023г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което на основание чл. 127, ал. 2 от СК упражняването на родителските права по отношение на децата В. К. М., ЕГН [ЕГН] и С. К. М., ЕГН [ЕГН] е предоставено на майката Т. Т. Т.; определено е местоживеенето на децата при нея; определен е режим на лични отношения на бащата с децата, както следва: 1/ да вижда и взима децата всяка първа и трета седмица от месеца (всяка пълна календарна седмица от месеца) от петък в 17:30 часа до 18:30 часа в неделя с преспиване, а всяка сряда от седмицата, в която децата са на детска градина или училище, за периода от приключване на занятия до 19:30 часа, като бащата взима децата от детска градина или училище и ги връща в дома на майката до 19:30 часа същия ден. В случай, че денят е неучебен и децата не са на училище или детска градина - във времето от 17:00 часа до 19:30 часа, като бащата се задължава да взима и връща децата по тяхното местоживеене, освен ако не е уговорено предварително друго предаване на децата между родителите; 2/ всяка нечетна година за Коледните официално обявени празници за времето от 10:00 часа на първия официално обявен празничен ден до 18:00 часа на последния официално обявен празничен ден; 3/ всяка четна година за Новогодишните празници 30.12., 31.12. и 01.01. на следващата година, от 10:00 часа на първия празничен ден до 18:00 часа на последния празничен ден; 4/ всяка нечетна година за Великденските официално обявени празници за времето от 10:00 часа на първия официално обявен празничен ден до 20:00 часа на последния официално обявен празничен ден; 5/ за рождения ден на бащата ... ... (...) за времето от 10:00 часа до 20:00 часа; 6/ рождените дни на децата следва да се празнуват заедно от двамата родители, в случай на липса на съгласие бащата ще има право да взима и двете деца за рождения ден на всяко от тях - ... ... (...) и ... ... (...) всяка четна година за времето от 10:00 часа до 18:00 часа, а ако денят е учебен за децата- за три часа след учебните им занятия (ако учебните занятия на двете деца се различават по време на приключване,определящ е часа на последното), както и 7/ два пъти по две пълни календарни седмици (без прекъсване) през лятото по време, което не съвпада с годишния платен отпуск на майката, като децата се взимат в 10:00 часа на първия ден на първата седмица и се връщат в 20:00 часа в последния ден на втората седмица. Бащата се задължава да взима и връща децата по тяхното местоживеене, освен ако не е уговорено предварително друго предаване на децата между родителите. Определеният общ (съботно-неделен) режим на лични отношения спира да действа по време на платения годишен отпуск на майката през лятото, но за не повече от 20 поредни дни, всяка четна година за Коледните, нечетна година за Новогодишните празници и четна година за Великденските официално обявени празници, като и за рождения ден на майката ... ... (...) всяка година за конкретния ден за времето от 10:00 часа до 20:00 часа, и за рождените дни на децата всяка нечетна година (когато липсва съгласие за общото им празнуване с двамата родители) за конкретните дни за времето от 10:00 часа до 18:00 часа. Майката се задължава да уведоми бащата за дните на отпуск, които ще ползва през лятото, в срок до края на месец май на текущата година; и е осъден бащата да заплаща на малолетните В. К. М. и С. К. М. чрез тяхната майка и законен представител Т. Т. Т. месечна издръжка в размер на по 300,00 лева, считано от 26.04.2021г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, до настъпване на законово основание за изменението или прекратяването й. Касаторът обжалва решението изцяло. Иска родителските права да бъдат възложени нему за упражняване, а на майката да бъде предоставен подходящ режим на лични отношения с децата, а при условията на евентуалност – ако майката упражнява родителските права - определяне на режим на лични отношения на бащата с децата, позволяващ им прекараното време заедно да е „равно, или почти равно“ на това, прекарано с майката. Обосновава искането си с твърдения за необоснованост на извода на въззивния съд, че майката е по – подходящият родител да упражнява родителските права и с оплаквания, че режимът на лични контакти с децата е определен в противоречие с интереса им. В изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК се поставят следните въпроси, за които се твърди да са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната и друга практика на ВКС: 1/ „Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка и следва ли, ако не приеме част от тях, да изложи мотиви защо не ги приема?“ и 2/ „Следва ли съдът за предоставяне на цялостна и адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца, с оглед запазване на висшите им интереси и гарантиране правната сигурност, да задължи и най- вече да вмени отговорност на „по- добрия“ / с оглед интересите на децата/ родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание? Касаторът се позовава и на основанието на чл. 280, ал.2, предл.3-то ГПК, като твърди, че предвид направеното от него възражение срещу заключението на вещото лице психолог, е следвало съдът да назначи повторно заключение или да назначи друго вещо лице. Ответната страна по касационната жалба - ищцата Т. Т. Т., е подала писмен отговор чрез адв. В. Б., в който поддържа становище за отсъствие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и счита касационната жалба за неоснователна. Касационната жалба, като подадена в срок от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на касационно обжалване акт, е допустима. По искането за допускане на касационно обжалване, настоящият състав съобрази следното: Според установената по делото и безспорна между страните фактическа обстановка страните нямат сключен граждански брак, живеели са на семейни начала в [населено място]; от съжителството им са родени двете деца – В.– през ...г. и С. – през ...г.; разделили са се през април 2021г., като децата се останали да живеят при майка си в апартамента, който е бил семейно жилище, находящ се в [населено място], жк ... ..., а бащата е заживял в жилището на своя роднина, заедно с майка си, находящо се в [населено място], жк ... ...; през време на съвместното съжителство грижите за децата са полагани съвместно от родителите; след раздялата – основната грижа за децата се полага от майката; и майката, и бащата имат подкрепата на трети лица за отглеждане на децата; социално битовите условия и при двамата родители са отлични и отговарят на потребностите на децата; майката съжителства с нов партньор; и двете страни имат постоянни, над средните за страната, трудови доходи; децата посещават частно училище, заети са целодневно, вкл. с извънкласни занимания и двамата родители проявяват изключителна загриженост към тях и обучението им. И двамата родители са силно мотивирани да полагат грижи за децата си. Кредитирайки заключението на назначената от него съдебно-психологическа експертиза, въззивният съд е приел, че и двете деца са с еднакво добра емоционална привързаност към своите родители; формирали са добра свързаност с партньора на майка си; психо-емоционалното състояние на децата е много добро; не се идентифицира конфликт на лоялност по отношение на никой от родителите; не се констатира отчуждение при децата към никой от родителите; родителите са с различен стил на поведение спрямо децата си - майката е тип „сътрудничещ“ родител, а бащата е родител тип „симбиоза“, но и двамата са с добър родителски капацитет. Съвкупната преценка на гореприетото е мотивирала въззивният съд да предостави родителските права за упражняване на майката и да определи при нея местоживеенето на децата, тъй като тя, като отглеждащ родител, не е негативизирала у децата образа на бащата и не е допуснала отчуждаване на децата от бащата след раздялата им; децата са формирали добра свързаност с партньора на майка си, с когото живеят заедно, а родителския капацитет на бащата има дефицит, предвид определения от вещото лице тип на поведение към децата /„симбиоза“/ и характерната за същия липса на достатъчно умения да поставя граници. По отношение режима на лични отношения на бащата с децата е прието, че с първоинстанционното решение нему е предоставен разширен режим на контакти / предвид възможността да вижда децата си всяка сряда по два часа/ и този режим съответства на запазването на емоционална и доверителна връзка между децата и техния баща и на интереса на малолетните деца да имат пълноценна връзка с баща си. Въззивният съд е заявил, че предлагания от въззивника режим на отношения с децата му е възможно да бъде постановен единствено вследствие на споразумение между родителите, каквото те не са успели да постигнат, въпреки направените опити. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси следва да бъдат обобщени при условията на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, в следния смисъл: кои критерии е длъжен да съобрази съдът при преценката си относно предоставяне упражняването на родителските права и определяне на режим на лични отношения, и длъжен ли е при извършването й, ръководейки се от интересите на детето, да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото. Съгласно задължителната практика на ВС и константната и безпротиворечива практика на ВКС, част от която цитирана и от жалбоподателя ( ППВС № 1/74 г.; решение № 54/16.02.2015 г. по гр. д. № 5475/2014 г., ІV г. о.; решение № 218/03.12.2019 г. по гр. дело № 763/2019 г., ІІІ г. о.; решение № 39/09.03.2018г. по гр.д.№ 3857/2017, ІV г.о.; решение № 36/20.03.2015 г. по гр. д. № 4794/2014 г., ІІІ г.о.; решение № 207/24.07.2013 г. по гр. дело № 911/2012 г. на ІV г.о.; решение № 331/01.11.2013 г. по гр. дело № 2181/2013 г. на ІV ГО на ВКС и др.), при решаване спорове между родителите по въпросите по чл. 59, ал. 2 и чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да обсъди и съобрази в тяхната съвкупност множество обстоятелства от най-разнообразно естество, които са от значение за защита във възможно най-голяма степен на интересите на децата, за което съдът следи служебно. Най-съществените от тези обстоятелства са примерно посочени в ППВС № 1/12.11.1974 г ., в чл. 59, ал. 4 от СК, в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД, но без да са изброени изчерпателно, нито да са степенувани в строго определен ред. Предвид служебните си правомощия да осигури максимална защита на интересите на децата, съдът може и е длъжен, и служебно да установява тези обстоятелства и да събира доказателства за тях; страните не са ограничени от процесуалните преклузии при установяването им пред първата и въззивната инстанция. От значение са не отделните обстоятелства, а съвкупността им, като при съпоставянето им следва да се отчетат спецификите на всеки конкретен случай. Във всички случаи съдът следва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето и съобрази съответния режим с възрастта, конкретното му развитие и зрелост, както и с конкретното му емоционално и психическо състояние. Обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка съответствието му по поставения въпрос с цитираните разрешения на трайно установената практика на ВКС, основана на задължителните указания и разяснения, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г. Така мотивиран, съдът