Определение № 1905 от 25.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 2446/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. С. и М. З. С. срещу решение № 300 от 09.06.2025 г. по в. гр. д. № 293/2025 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 922 от 07.12.2024 г. по гр.д. № 1459/2023 г. на Благоевградски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от касаторите срещу „ДОМОСС“ ООД иск с правно основание чл. 29 ЗЗД за унищожаване на договор за посреднически услуги от 25.04.2023 г., сключен между ищцата А. Г. С., като възложител, и „ДОМОСС“ ООД, като изпълнител, поради измама. В частта, с която по предявения насрещен иск А. Г. С. е осъдена да заплати на „ДОМОСС“ ООД сумата от 15 000 лв., представляваща дължима комисиона за извършено посредничество по договор за посредничество от 25.04.2023 г. и фактура № 24 от 06.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. Касационните жалбоподатели поддържат, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил пороците на доклада по делото, извършен от първоинстанционния съд, в частта му за разпределение на доказателствената тежест. Твърдят, че въззивният съд неправилно не е уважил направеното от пълномощника им адвокат Х. искане делото да не бъде разглеждано в проведеното на 13.05.2025 г. открито съдебно заседание и да бъде отложено за друга дата поради служебната ангажираност на адвоката. Процедирайки по посочения начин, съдът лишил ищците касатори в настоящото производство от защита във въззивната инстанция. В касационната жалба са изложени и доводи, че въззивният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетеля К. А., който бил „мажоритарен собственик“ на ответното дружество. Касаторите молят обжалваното решение да бъде отменено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационните жалбоподатели поддържат, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Твърдят, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Излагат доводи, че съставът на окръжния съд се е отклонил от задължителната практика на ВКС, която е в смисъл, че всяка страна в съдебното производство има право на защита. Ответникът „ДОМОСС“ ООД е депозирал отговор на жалбата, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. – че обжалваното решение е правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. В исковата молба и поправената искова молба, депозирана в изпълнение на указанията на първоинстанционния съд по чл. 129 ГПК, са въведени твърдения, че ищците са съпрузи и по повод на търсене да закупят недвижим имот попаднали на обява на интернет страницата на ответното дружество; на 25.04.2023 г. управителката на ответното дружество К. Ч. организирала и осъществила оглед на недвижимия имот в [населено място], ул. „Трети март“ № 69, като на огледа присъствали Ч., двамата ищци и бащата на М. С. - З. С., както и снахата на собствениците на имота на име Е.; след приключване на огледа Ч. им разяснила, че е необходимо да бъдат подписани някакви документи от страна на ищцата А. С., като по повод запитване на последната било разяснено, че документите касаят само огледа на имота; тъй като ищцата била много развълнувана и ентусиазирана от огледа на място, тя се доверила и без да чете в детайли съдържанието на документите, които й предоставила К. Ч., ги подписала, разчитайки на „професионализма” на „ДОМОСС“ ООД. Ищците твърдят, че синът на собствениците А., с когото водели преговорите за закупуване на имота, предоставил на по-късен етап всички необходими документи във връзка с продажбата на банката на ищците – „Обединена Българска Банка“ АД, чийто юристи изготвили всички документи за отпускането на кредита и финализиране на сделката - предварителен договор, проект на нотариален акт и др. Сочат, че от страна на обслужващата банка на ищците били организирани и редица срещи със сина на собствениците на имота за уточняване параметрите на сделката, в които не участвал представител на ответното дружество. Излагат, че към датата на огледа не били взели категорично решение дали ще закупят имота, който огледали, за да се договаря заплащане на комисиона на ответното дружество. Твърдят, че в края на месец юни 2023 г., без съдействието на ответното дружество, продавачите въвели ищците във владение на имота в съответствие с уговорката по договора за продажба, сключен във формата на нотариален акт. Поддържат, че продавачите на процесния недвижим имот не са сключвали договор за посреднически услуги с ответното дружество. С оглед изложеното се твърди, че с описаните по-горе действия от страна на управителя на ответното дружество К. Ч. ищцата А. С. умишлено е въведена в заблуждение чрез внушаване на неверни представи за сделката, скриване на факти и поддържане на неверни представи, с което е подведена да сключи процесния договор за посредничество при закупуване на недвижим имот, поради което се иска на основание чл. 29 ЗЗД договорът да бъде унищожен. Първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск по чл. 29 ЗЗД и е счел същият за неоснователен, тъй като по делото не се установява ищцата А. С. да е била подведена да сключи договора за посредничество при закупуване на недвижим имот чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Посочил е, че по делото не е доказано К. Ч. – управител на ответното дружество да е заявила при огледа на закупения впоследствие от ищците имот, че ищцата следва да подпише само протокол за оглед на имота. Изтъкнал е, че и в протокола за оглед е отразено задължението за заплащане на посредническо възнаграждение в размер на 2 % от договорената продажна цена на имота, както и че при получаване на копие от издадената от ответника фактура за посредническите услуги на стойност 15 000 лв. ищцата е отишла в офиса на ответника и я е подписала. За да постанови обжалваното въззивно решение, съставът на Благоевградски окръжен съд е приел, че по делото се установява, че между ищцата и ответното дружество е осъществен контакт по повод закупуването на конкретен недвижим имот, предлаган от ответника в качеството му на дружество, специализирано в посредничеството при продажбата на имоти; че между ищцата и ответника е подписан договор за посреднически услуги от 25.04.2023 г. и ищците са придобили процесния недвижим имот на основание договор за продажба във формата на нотариален акт от 25.05.2023 г. Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 29 ЗЗД, като е изложил съображенията, че измамата е основание за унищожаване на сделката, когато волеизявлението е направено под действието на неверни представи, които другата страна или трето лице са предизвикали умишлено у страната по сделката. Посочил е, че въвеждането в заблуждение представлява внушаване на неверни представи за обстоятелства, свързани със сделката, премълчаване на известни факти или съзнателно поддържане на неверни представи у участник в сделката. По отношение на предмета на процесния договор за посредничество е изтъкнал, че негов предмет е постигането на определен резултат - свързване на страните за сключването на сделка, като в случая това е реализирано от ответното дружество. Решаващият състав е направил извод, че по делото не са събрани доказателства за въвеждането у страната по договора – А. С. на неверни представи относно основната дейност на ответника, както и относно предмета на договора. Изтъкнал е, че ответникът е предлагал за продажба чужд имот, уговорил е и е осъществил оглед, а впоследствие продажбата е била реализирана именно от лицата, които са участвали на огледа. В атакуваното решение, на основание чл. 272 ГПК съдът е препратил и към мотивите на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 29 ЗЗД. С оглед въззивните доводи е отбелязано, че свидетелят К. А. действително се явява заинтересован по смисъла на чл. 172 от ГПК, но неговите показания като непротиворечиви могат да бъдат кредитирани. С ал. 2 на чл. 280 ГПК е предвидено, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съгласно разясненията в мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, като преценката за допустимостта се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба. Констатирането на вероятност за наличието на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалваното съдебно решение налага допускане на касационно обжалване. При тази преценка касационната инстанция не е обвързана от доводите на касационния жалбоподател, както и от относимите към основанието „вероятна недопустимост“ правни въпроси от изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, като съобрази наведените от ищците фактически твърдения за опорочаване на волеизявлението на ищцата А. Г. С. по процесния договор за посредничество при закупуване на недвижим имот от 25.04.2023 г., настоящият състав намира, че касационното обжалване на въззивното решение в частта, с която съдът е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от М. З. С. срещу „ДОМОСС“ ООД иск по чл. 29 ЗЗД следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за проверка на допустимостта на въззивното решение в посочената част. При извършената дължима служебна проверка не се установява в останалата му част, в която съдът се е произнесъл по иска по чл. 29 ЗЗД на А. Г. С., атакуваното въззивно решение да е вероятно недопустимо. В случая липсват твърдения и данни за отсъствието на процесуални предпоставки за допустимост на предявения иск, както и за десезиране на съда. Не се установява и отклонение от диспозитивното начало на процеса с оглед съобразяването от съда на исканията на ищцата и на фактите и обстоятелствата, на които се прави позоваване в исковата молба. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице въведените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска на А. Г. С. с правно основание чл. 29 ЗЗД. Според разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Върховният касационен съд може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът няма правомощията да извежда и формулира въпроса въз основа на твърденията в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В настоящия случай касационната жалбоподателка А. Г. С. не е формулирала в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложените от нея доводи са за лишаване от защита във въззивното производство поради отказ на съда да отложи откритото съдебно заседание, насрочено по делото, с оглед служебната ангажираност на пълномощника й адвокат Х.. Тези доводи биха могли да представляват основания за касиране на въззивното решение като неправилно – чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт. Същите не могат да бъдат преценявани в производството по чл. 288 ГПК, тъй като не са обвързани с конкретен правен въпрос по прилагане на материална или процесуална норма. Непосочването на значимия правен въпрос от жалбоподателката е достатъчно основание за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК съобразно посоченото тълкувателно решение. Само за пълнота на изложението следва да се изтъкне, че в случая не са налице и въведените допълнителни основания за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е посочен акт на ВКС, на който въззивното решение противоречи, и липсва обосноваване в съответствие с изискванията на т. 4 на цитираното тълкувателно решение на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение в частта, с която съдът е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от М. З. С. срещу „ДОМОСС“ ООД иск по чл. 29 ЗЗД следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за проверка на допустимостта на въззивното решение в посочената част. В останалата част, в която е потвърден първоинстанционният акт за отхвърляне на иска по чл. 29 ЗЗД на А. Г. С. касационното обжалване не се допуска. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът М. З. С. следва да внесе държавна такса в размер на 153, 39 евро по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение