Определение № 2221 от 01.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3965/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуален представител П. О. – гл. инспектор в ТД на КОНПИ - Варна, против въззивно решение № 70/29.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 78/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 362/13.12.2023 г. по гр.д. № 720/2021 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което е отхвърлен иска на Комисията против М. Е. С. и О. Д. А. с правно основание чл.153 ал.2 от ЗОНПИ за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 16 800,09 лв., както следва: от М. Е. С.: сумата в размер на 3 922,19 лв., представляваща налична сума към края на проверявания период от постъпили средства от трети лица без законно основание по картова сметка в лева с IВAN:...., в „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, с титуляр М. Е. С. и сумата в размер на 776,90 лв., представляваща налична сума към края на проверявания период от захранвания в брой към „БЕНЧМАРК ФИНАНС“ по банкова карта „БЕНЧМАРК“ с № ...... в „ПЕЙНЕТИКС“АД, с титуляр М. Е. С.; и от О. Д. А.: 10 801/26 801 ид.ч. от недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VIII, находящ се в [населено място], общ. Д., обл. Д. – място за стопанска дейност с площ от 4 451 кв.м., в кв.... по ПУП на селото, ведно с построените в имота МАСИВНА СГРАДА – ОВЧАРНИК, със застроена площ от 480 кв.м., при граници и съседи: п... – за стопанска дейност, п... – за стопанска дейност и улица, собственост на О. Д. А., с пазарна стойност на имота към настоящият момент - 10 801 лв. и лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. [рег.номер на МПС], дата на първоначална регистрация 28.01.1999 г., рама №......, двигател № ...., собственост на О. Д. А., с пазарна стойност на лекия автомобил към настоящият момент - 1 300 лв. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В същата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът е формулирал е следните въпроси: 1. „В хипотеза на отрицателна величина на нетния доход, изчислен по правилото на § 1, т. 8, как следва да се изчислява „значителното несъответствие“ по правилото на § 1,т.3 на ЗОНПИ?“; 2. „При отчуждаване на имущество, за придобиването на което лицето не разполага е парични средства и влага полученото от разпоредителната сделка в друго имущество на по-ниска стойност, полученото положително салдо, следва ли да се отрази в приходи, имайки предвид разпоредбата на § I, т. 2 от ЗОНПИ, че „Доходи, приходи и източници на финансиране са ... други доходи от движима и недвижим собственост, за придобиването на които е установен законен източник приходи от продажба на имущество, за придобиването на които е установен законен източник.“ В случай на установен недостиг на парични средства към момента на придобиване на отчужденото имущество, следва ли положителното салдо, да се отрази в приходната част на анализа?“. Изложени са съображения, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по тях липсва формирана практика на ВКС. Твърди се и наличие на хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК доколкото въззивният съд е приложил в противоположен смисъл и при грубо нарушение на формалната логика нормата на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ, в която е дадена легална дефиниция на понятието „значително несъответствие“. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по жалбата не са подали писмен отговор, и не са изразили становище по същата. Върховният касационен съд, трето гражданско отделение при данните по делото намира следното: По делото е прието за установено, че проверката на Комисията е образувана след получено уведомление, от ОП от 07.11.2019 г. за повдигнати по ДП № 259 ЗМ-16/2019г. обвинения срещу М. Е. С. за извършено от нея престъпление по чл.201, ал.1 вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК /длъжностно присвояване/. С протокол от 12.11.2019 г. била образувана проверка за установяване значително несъответствие в имуществото й. Проверяваният 10 годишен период бил от 12.11.2009 г. – 12.11.2019 г., като през този период М. Е. С. съжителствала на съпружески начала с О. Д. А.. Съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г., по т.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, както и не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. От така възприетото от ВКС разбиране на понятието „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ, е направен извод, че евентуален „нетен доход“ /определен като понятие в § 1, т. 8 от ДР на ЗПКОНПИ/ в отрицателен размер, не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Въз основа на събраните по делото доказателства и заключенията на вещите лица съдът е приел, че в началото на проверявания период ответниците не са притежавали недвижимо имущество и МПС, а придобитото от двамата имущество в рамките на проверявания период е следното: М. С. придобила по възмезден начин три поземлени имота в [населено място] /нот.акт № .../23.03.2018г./, които били отчуждени преди края на проверявания период -12.11.2019 г. О. А. придобил, чрез публична продан по изп.д. № 341/2017г. процесния имот в [населено място] – УПИ ..., ведно с построения в него овчарник за сумата от 26 801 лв. /влязло в сила на 15.10.2019 г. Постановление за възлагане/, от която сума се претендирало, че само 10 801 лв. са с неустановен законен източник. Ответниците закупили общо пет МПС, от които наличен в края на периода бил само л.а. Фолксваген Голф с рег. [рег.номер на МПС], закупен от М. С. с договор от 08.06.2018г. за сумата от 1 701,57 лв., приета за действителна придобивна цена от Комисията, автомобил препродаден на О. А. с договор от 01.04.2019 г. М. С. учредила ЕООД „Мос Макс“ с капитал от 10 дяла и номинал на един дял от 1 лв., което дружество е съществувало и към 12.11.2019 г. Като въззивният съд е приел, че дружествените дялове следва да бъдат включени в стойността на наличното имущество. Налични към края на проверявания период били и придобитите от О. А. през 2013г. 5 дяла с номинал от 1 лв. за един дял, съставляващи 100 % от капитала на „Язовир Макариопол“ ЕООД. Към наличното имущество в края на проверявания период е включена и сумата от 3 922,19 лв., налична по банкова сметка на М. С. по банкова сметка в Райфайзенбанк /съгл. заключението на ССЕ/. Прието е, че в края на проверявания период по банкова карта „Бенчмарк“ на М. С. към сметка в „Бенчмарк финанс“ не е била налична сумата от 776,90 лв. /съгласно писмо на „Пейнетикс“ АД с изх. № 01-0218/08.06.2021г. и справка за движението на сметката по тази карта, последната транзакция била от 14.08.2019 г. и наличността след нея е 0.02 лв., като не е отразено да са извършвани преводи на нови суми. Посоченото се потвърждавало и от заключението на ССЕ/. Направен е извод, че общата стойност на придобитото от ответниците имущество през проверявания период възлиза на 32 439,76 лв., формирано от сбора от придобивната цена на недвижимия имот в [населено място] /26 801 лв./, на наличния л.а /1 701,57 лв./, притежаваните дружествени дялове /15 лв./ и наличната сума по банковата сметка в Райфайзенбанк /3 922,19 лв./. Всички други, описани от Комисията имущества, представляващи равностойност на отчуждените недвижими имоти и МПС, както и преминали през банковите им сметки парични суми, за които не се твърди да са налични в патримониума на ответниците в края на проверявания период и към датата на подаване на исковата молба в съда, не са взети предвид при формиране на стойността на придобитото имущество. Прието е, че доколкото стойността на придобитото имущество е по-малка от 150 000 лв., то не е необходимо да се извършва изследване на останалите компоненти, определящи нетния доход през проверявания период, за да са установи дали е налице значително несъответствие, предвид вече приетото, че евентуалната отрицателна величина на нетния доход не е имущество и не следва да се „добавя“ към стойността на придобитото имущество, и на това основание предявеният иск е неоснователен. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване. От повдигнатите въпроси решаващо произнесен е само първия въпрос, но той няма претендираното от касатора значение и не обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по него не е налице сочения допълнителен селективен критерий. По разрешаването на въпроса има установена задължителна и каузална съдебна практика на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи. В Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г., постановено по т.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, на което се е позовал и въззивният съд е прието, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В мотивите към т. 1 от Тълкувателното решение е прието, че предмет на отнемане е незаконно имущество /за което не е установен законен източник на доходи/, налично към датата на проверката и формиращо стойността на "значителното несъответствие" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Разяснено е, че: „Стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Посочено е, че това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Съгласно практиката на ВКС /решение № 50130 от 3.01.2024 г. по гр.д. № 5134/2021 г. на IV г.о. и др./, нетният доход по смисъла на разпоредбата на §1, т.8 от ДР на ЗОНПИ, е превишението на общия размер на приходите /т.нар. „брутен доход“/ над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина. Ето защо, не може към стойността на наличното имущество да се добавят разходи на проверяваното лице, превишаващи брутните му приходи, тъй като това би било в нарушение и на трите дефинитивни разпоредби на §1, т.3, т.4 и т.8 от ДР на ЗОНПИ, респ. в противоречие с трайно установената практика на ВКС, вкл. и със задължителната такава, обективирана в посоченото по-горе тълкувателно решение. Поради наличие на задължителна практика на ВКС, с която въззивният съд е съобразил решаващите си правни изводи, не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК на въззивното решение. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че посоченото в изложението Определение № 50228/08.06.2023 г. по г.д. № 3094/2022 г. на ВКС, ІІІ г.о. е постановено по реда на чл. 288 от ГПК, поради което не формира практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Въззивното решение не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Съобразно разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. Предвид на това Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВКС сумата 30 лв. държавна такса. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение