Определение № 187 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3507/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Е. Д. М., чрез адв. Д. З., срещу въззивно решение № 11779/04.08.2020 г., постановено от Софийски апелативен съд по въззивно гр.д. № 3371/2019 г. Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Насрещната страна Главна дирекция “Национална полиция“ не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Е. Д. М. предявил иск по чл. 49 ЗЗД против Министерството на вътрешните работи за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, резултат от изказване на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ - К. Т.. С решение № 4133/12.06.2017 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 7714/2015 г. искът е отхвърлен. Състав на Софийския апелативен съд, по жалба на Е. Д. М. е изменил частично първостепенното решение, като осъдил МВР да заплати обезщетение в размер на 500 лв. Върховният касационен съд с решение № 99/03.07.2019 г. по гр.д. № 1876/2018 г. е обезсилил това на въззивната инстанция и върнал делото на същия съд с указния да уточни надлежния ответник, чрез отстраняване нередовности на исковата молба - противоречие между изложени обстоятелства и посочен ответник. При новото разглеждане на делото от Софийския апелативен съд, в разпоредително заседание насрочил делото в открито съдебно заседание по „допустимата жалба на Е. Д. М., в която няма искания по доказателствата“. Призованите за заседанието страни са Е. М. и МВР. В открито съдебно заседание на 06.02.2020 г. апелативният състав оставил без движение исковата молба за отстраняване нередовност между обстоятелствена част и петитум. В същото заседание адв. З., като пълномощник на ищеца/въззиник М. е заявила, че искът следва да се счита предявен срещу Главна дирекция „Национална полиция“. Съдебният състав постановил определение, с което допуснал „уточнение в петитума, като искът следва да се счита предявен срещу ответника Главна дирекция „Национална полиция“. Постановил дирекцията да бъде призована за следващо съдебно заседание и прекратил производството по отношение на МВР. В следващо съдебно заседание съдът докладвал исковата молба, това, че ГД „Национална полиция“ не е депозирала отговор и указал на ищеца, че носи тежестта да докаже наличието на противоправно поведение от страна на длъжностното лице на ответника, че същото е настъпило при или по повод изпълнение на работа, възложена от ответника, както и, че са настъпили вреди в причинна връзка с това поведение. Постановил, че няма да бъдат „специално приобщавани“ събраните вече по делото доказателства, същите ще бъдат използвани в производството срещу новоконституираната страна. Съдът постановил решение, в което е посочено, че ответник по иска е ГД „Национална полиция“, разгледал иска по същество за първи път, намерил го за неоснователен и потвърдил решението на първата инстанция, с която искът на М. е отхвърлен срещу МВР. Касаторът обуславя допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на съдебното решение, като по същество поддържа необоснованост в изводите. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване служебно следва да се допусне в хипотезите на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за проверка евентуална недопустимост на въззивното решение по въпросите как следва да процедира въззивният съд, когато след уточнение на нередовна искова молба, ищецът посочи за надлежен ответник субект, различен от този, спрямо когото се е развивало първоинстанционното производство и е постановено първоинстанционното решение. Мотивиран от горното, съдът