Определение № 1566 от 02.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1027/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Ч. М., чрез адв. Н. против определение № 301/23.01.2024 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по ч.гр.д.№ 95/2024 г., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба В. Ч. М., чрез адв. Н. против определение № 3987 от 19.10.2023 г. на Окръжен съд Варна по ч.в.гр.д. № 2087/2023 г. и е прекратено производството по ч.гр.д.№ 95/2024 г. по описа на ВКС. Жалбоподателят поддържа, че неправилно ВКС е приложил разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК. Позовава се на ТР № 5/2018 г. по т.д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Ответната страна по частната жалба, не е депозирала отговор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на делото и е постановено от състав на Върховния касационен съд, намира че то подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е съобразил, че с обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционното протоколно определение, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за възстановяване на срока за въззивно обжалване на постановеното по делото решение, с което са отхвърлени предявените от нея искове с правно основание чл.144 и чл.149 СК за заплащане на месечна издръжка. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а нормата на чл.280, ал.3, т.2, пр.1 ГПК постановява, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка. От това следва, че съгласно препращатата разпоредба на чл.274, ал.4 ГПК, и обжалваното въззивно определение от 19.10.2023 г. на Окръжен съд Варна не подлежи на обжалване, поради което подадената частна касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея частно производство – прекратено. Обжалваното определение на ВКС е съобразено с препращатата норма на чл.274, ал.4 ГПК. Позоваването на жалбоподателя на ТР № 5/2018 г. по т.д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, с които се дава отговор на въпроса кои са определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, е неотносимо към приложението на разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК. С последната законодателят е поставил равенство между възможностите за инстанционен контрол на решенията и определенията по определен вид дела, като режимът за обжалване на определенията, постановени в хода на исковото производство, следва режима за обжалване на решенията – изключен е касационният контрол за актовете относно процесуалните въпроси, когато такъв не се предвижда за актовете по същество. Съгласно императивната норма на чл.280, ал.3, т.2, пр.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка, поради което и постановеното по делото въззивно определение от 19.10.2023 г. на Окръжен съд Варна не подлежи на касационно обжалване съгласно нормата на чл.274, ал.4 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение