Определение № 50130 от 14.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 827/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото „ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ“ ООД против решение № 66/30.11.2021г. по в. т. д. № 173/2021г. на Апелативен съд - Бургас, с което, след отмяна на решение № 260034/11.06.2021г. по т. д. № 54/2020г. на Окръжен съд – Ямбол, са отхвърлени предявените от ищеца искове срещу „Технострой инженеринг 99“ АД, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 118 380,47 лева, представляваща обезщетение за договорно неизпълнение на вр. чл.9 от договор за възлагане на управлението на дейност от 6.10.2012г., т.3 и т.4 от споразумение от 26.02.2018г. и т.3 от споразумение от 8.01.2019г. към договора от 6.10.2012г, ведно със законната лихва, считано от 31.07.2020г. до окончателното изплащане; както и на сумата от 46 627,41 лева, представляваща обезщетение за договорно неизпълнение на горепосочения договор, в обем на задържаната платена от „Евротрак лизинг“ ООД гаранция по договора от 05.10.2012г., ведно със законната лихва, считано от 31.07.2020г. до окончателното изплащане. Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при неправилно прилагане на материалния закон (ЗЗД и ЗЛОД) и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага становище, че въззивният съд неправилно е счел процесния договор и споразумения за нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй като не е очертал точно целите на ЗЛОД, които приема за заобиколени, респ. не е изследвал дали в действителност са заобиколени и дали е накърнен общественият интерес. Също така твърди, че не се преследва забранена от закона цел, не е доказан субективният елемент на знание и цел и у двете страни по процесните договор и споразумения за постигане на забранена от закона цел. Сочи, че с процесните договор и споразумение не се прехвърлят правата и задължения на ищеца, произтичащи за ответника от договор от 05.10.2012г. за предоставяне на стопанисването и ползването на дивеча, сключен по реда на ЗЛОД с „Югоизточно държавно предприятие“ ДП. Поддържа, че процесният договор от 06.10.2012г. за възлагане на управлението на дейност съдържа елементи едновременно на договор за поръчка и на договор за изработка и се регулира само от общото законодателство, а именно – от ЗЗД. И в двата случая /поръчка, изработка/ изпълнителят „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99” АД има права и задължения само спрямо възложителя „ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ“ ООД и съответно носи отговорност и се отчита само към него, но не и по ЗЛОД към държавата - „Югоизточно държавно предприятие“ ДП или трети лица. Същевременно ЗЛОД не съдържа и не предвижда забрана лицето по чл.36 („ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ“ ООД), избрано чрез конкурс по реда на същият закон, да възлага от свое име и за своя сметка на трето лице („ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99” АД), организирането и осъществяването на фактически дейности, които са елемент от изпълнение на задълженията му към „Югоизточно държавно предприятие“ ДП по договор от 05.10.2012г. за предоставяне на стопанисването и ползването на дивеча. Твърди, че по този начин не се прехвърлят нито правата, нито задълженията, които „ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ“ ООД има по договора по ЗЛОД и по самият ЗЛОД. „ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ“ ООД носи отговорност по ЗЛОД и по сключения с „Югоизточно държавно предприятие“ ДП договор от 05.10.2012г. за предоставяне на стопанисването и ползването на дивеча. Намира, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че „ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ“ ООД е изпълнявало пряко задълженията си по сключения с ЮИДП договор и по ЗЛОД, като изпълнението на някои фактически дейности е възложил на свой доверен управител, по силата на договор за поръчка/управление. Договорът за възлагане на управлението на ищеца с ответника преследва именно постигането на предвидената от ЗЛОД цел, а именно - опазване на дивеча и развитие на ловното стопанство - чрез съответните инвестиции и задължение за отстрел на дивеч, но не възлага публично-правни функции по контрол на опазването на дивеча, същите си остават у държавата. Счита, че ищецът успешно е провел главно доказване на иска си, в съответствие с указаната му от съда доказателствена тежест, а ответникът - напротив, не е успял да докаже основателността на твърденията и възраженията си, предвид указаната му тежест на доказване. С оглед горното, се иска отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове, както и присъждане на направени за всяка инстанция разноски в пълен размер. Ответникът по жалбата и по делото, „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99“ АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Излага съображения, че държавните ловни стопанства извършват дейности и изпълняват функции, посочени в чл.9, ал.9 ЗЛОД. Тези дейности могат да бъдат предоставени чрез конкурс на ЮЛ, съгласно чл.9, ал.12 ЗЛОД, като с тях се сключват договори за срок до 15 години. За възлагането им се организира специален конкурс по реда на чл.36 ЗЛОД, в който участват юридически липа, отговарящи на изисквания, посочени в чл.36а Закона и чл.316 от Правилника за прилагане на ЗЛОД. В тази връзка споделя изводите на съда, че постигането на една забранена от закона цел, в случая лице, относно което не е извършена проверка за съответствие по специалните, очертани от закона параметри, да извършва дейностите, попадащи в обхвата на правото да се ползва дивеча, чрез договора от 6.10.2012г., наименован договор за управление на дейност, сам по себе си незабранен от закона, изпълва фактическия състав на сключване на договор в заобикаляне на закона, който е нищожен. Счита, че съдът подробно и изчерпателно е разгледал двата критерия - както обективния, така и субективния - на заобикалянето на закона по смисъла на чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД. Претендира направените разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Предявени са обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.288 ТЗ. От данните по делото е констатирано, че след проведена процедура по чл.36 от Закона за лова и опазването на дивеча (ЗЛОД), на „Евротрак лизинг“ ООД е било предоставено стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „Топчиите“, в район на дейност на ТП ДГС Тунджа, [населено място], с договор от 05.10.2012г., сключен между дружеството, като изпълнител, и Югоизточното държавно предприятие, като възложител. Срещу предоставеното ползване се дължи годишна вноска за стопанисване на дивеча от 16 500 лева, платима до 31 март на всяка текуща година, с уговорена възможност за индексиране. Съгласно клаузите на договора изпълнителят е приел да извършва стопанисване и ползване на дивеча в горепосочения дивечовъден участък за срок от петнадесет години, с конкретно предоставени правомощия да извършва ловностопанските мероприятия и осъществява ловностопанска дейност върху площите на дивечовъдния участък, в това число: организиране и извършване подхранването на дивеча; създаване и поддържане на специализирана фуражна база за дивеча; изграждане на ловностопански съоръжения; регулиране числеността на дивеча; участване в таксацията на дивеча; опазване на дивеча и участие в неговата охрана, в размер съгласно приложението, с което е спечелен конкурса, но не по-малко от предвиденото в действащия ловоустройствен проект. Поети са от изпълнителя и задължения да изпълнява предвиденото в бизнеспрограмата и да допуска възложителя по всяко време да осъществява контрол по нея, като предложенията (бизнес-програмата), с които изпълнителят е спечелил конкурса, стават задължителни за него. По договора е внесена гаранция за изпълнението му в размер на 49 500 лева. Не е спорно, че съглашението е било прекратено с едностранно едномесечно писмено предизвестие на възложителя от 0 3.07.2017г. На 6.10.2012г. е сключен договор, наименован „договор за възлагане управлението на дейност“, между „Евротрак лизинг“ ООД - наречен в договора търговец, и „Технострой инженеринг 99“ АД - наречен управител, с който последното дружество е поело задължения да управлява и организира, от името и за сметка на търговеца, дейността по стопанисването и ползването на дивеча в горепосочения дивечовъден участък за срок от десет години. Извършено е изрично позоваване на договора от 5.10.2012г., като обвързващ за страните по договарянето, а конкретно поетите задължения от т. нар. „управител“ са формулирани в чл.3 от съглашението и разкриват пълно съвпадение с дейностите, обемащи предметното съдържание на договора за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „Топчиите“ между „Евротрак лизинг“ ООД и Югоизточното държавно предприятие. В чл.9 от цитирания договор е уговорено, че при неизпълнение на задълженията си, управителят носи отговорност за всички вреди, нанесени при или по повод действието на този договор, във връзка с отговорността на изпълнителя по договора с Югоизточното държавно предприятие, в това число вреди, нанесени от дивеч. Установено е в производството, че с влязло в сила решение на Апелативен съд - Бургас № 11/7.03.2019г. по гр. д. № 415/2018г., „Евротрак лизинг“ ООД е било осъдено да заплати на трето лице обезщетение за вреди върху земеделско имущество, нанесени от дивеч, предоставен за стопанисване на ответника по този иск, в размер на 92 546,54 лева, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, ккато и разноски. Със споразумение от 26.02.2018г., сключено между страните по настоящото дело, същите са постигнали съгласие във връзка с воденото производство по спора за нанесените от дивеча вреди на трето лице, че при постановяване на положително решение по иска, „Технострой инженеринг 99“ АД, в изпълнение на чл.9 от договора от 06.10.20212г., се задължава да заплати на „Евротрак лизинг“ ООД всяка сума, до размера на предявената претенция, за която искът бъде уважен. С допълнително споразумение от 8.01.2019г., сключено във връзка с постановеното първоинстанционно решение по иска за вреди, страните са се споразумели, че равностойността на удържаната по повод прекратяването на договора с Югоизточното държавно предприятие гаранция от 46 627,41 лева ще бъде възстановена от „Технострой инженеринг 99“ АД на „Евротрак лизинг“ ООД, като се потвърждава и вече поетото задължение за възстановяване на всички присъдени на третото лице суми по претенцията за вреди. При така установената фактическа обстановка, апелативният състав е приел за нищожен договорът от 6.10.2021г. между страните, по силата на който е поето задължението на „Евротрак лизинг“ ООД да понесе вредите, настъпили за трети лица, от действия на дивеча, чието стопанисване е възложено. Изложени са съображения, че един ден след постигане на договореност с държавното предприятие, след проведен конкурс за ползване на дивеча, ищцовото дружество е преотстъпило всички свои права по договора, изчерпващи в пълнота неговото предметно съдържание, на „Евротрак лизинг“ ООД. Счетено е, че с тази сделка е постигната подмяна на лицето, овластено да упражнява дейността, в разрез с императивната уредба на предоставянето й съгласно изискванията на чл.36г, ал.4, т.7 ЗЛОД и чл.316, ал.б от Правилника за прилагане на ЗЛОД. Посочено е, че постигането на една забранена от закона цел, в случая - лице, относно което не е извършена проверка за съответствие по специалните параметри, очертани от закона, да извършва дейностите, попадащи в обхвата на правото да се ползва дивеча, чрез договора от 6.10.2012г., наименован договор за управление на дейност, сам по себе си незабранен от закона, изпълва фактическия състав на сключване на договор в заобикаляне на закона, който, на основание на чл.26, ал.1 ЗЗД, е нищожен, чрез договора от 6.10.2012г., наименован договор за управление на дейност, сам по себе си незабранен от закона, изпълва фактическия състав на сключване на договор в заобикаляне на закона, който, на основание на чл.26, ал.1 ЗЗД, е нищожен. Решаващият състав се е позовал и на решение от 18.07.2003г. по в.а.д. № 124/2001г. Съответно е заключил, че нищожният договор не поражда права и задължения за страните, поради което на негова база не може да се претендира отговорност за неизпълнение, което води до неоснователност на предявените искове. Предвид приетото, е намерил, че сключените споразумения, с които страните са детайлизирали задължението си за договорна обезвреда, не могат да обосноват дължимост на обезщетенията, тъй като представляват спогодба върху непозволен договор, по разбирането на чл.366 ЗЗД (в този смисъл и решение № 201/29.01.2018г. на ВКС по т. д. № 700/2017г.) В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Следва ли съдът при проверка и установяване на предпоставките на хипотезата за нищожност по чл.26, ал.1, пр. второ ЗЗД да изследва и да установи наличието и доказването по делото на субективния критерий на посочената законова норма, а именно - знание и намерение и у двете страни за сключване на договор, който преследва забранена от закона цел? Твърди се противоречие на обжалвания акт с: решение № 124/28.03.2006г. по гр. д. № 518/2005г. на 1 - во г.о. на ВКС и решение № 190/13.07.2011г. по гр. д. № 1057/2010г. на 3 - то г.о. на ВКС.; 2/ Налице ли е императивна забрана в нормите на чл.З6-З6л ЗЛОД за лицето по чл.36, ал.1, вр. чл.34, ал.1, т.5 ЗЛОД, спечелило конкурс и сключило договор по чл.З6л, ал.1 със съответното държавно предприятие, да сключи впоследствие договор с трето лице, в който - във вътрешните отношения между страните и без да се изменя действието и/или отговорността на лицето по чл.36, ал.1 ЗЛОД по договора по чл.З6л, ал.1 от ЗЛОД към държавното предприятие - на третото лице се възлагат упражняване на фактически задължения на възложителя, от негово име (на възложителя) и за негова сметка, които са предвидени като негови задължения по договора по чл.З6л, ал. 1 ЗЛОД с държавното предприятие?; 3/ С договора, посочен в предходния въпрос, между лицето по чл.36, ал.1, вр. чл.34. ал.1. т.5 ЗЛОД и третото лице, могат ли въобще обективно да настъпят правни последици, които да се изразяват в прехвърляне на третото лице на права и задължения, които произтичат от договора по чл.З6л, ал.1 от ЗЛОД с държавното предприятие и от ЗЛОД изобщо, и ако не могат - налице ли е тогава заобикаляне на целта на закона по см. на чл.26, ал.1, пр. второ от ЗЗД със сключването на договора с третото лице?“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно въпрос № 1 и на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК спрямо втори и трети въпрос. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Спрямо първия поставен въпрос не е осъществен наведеният селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като обжалваното решение е постановено в съответствие посочената от касатора практика на ВКС, според която заобикаляне на закона е налице, когато от обективна страна, законът забранява с определена сделка да се постигне даден правен резултат и се използва друга позволена от закона сделка, за да се постигне този резултат, а от субективна страна – участниците в сделката имат съзнанието, че с нейното сключване преследват една неправомерна цел. В случая въззивният състав е приел, че е налице забрана лице, относно което не е извършена проверка за съответствие по специалните параметри, очертани от закона, да извършва дейностите, попадащи в обхвата на правото да се ползва дивеча, като с процесния договор от 6.10.2012г., наименован „договор за управление на дейност“, сам по себе си незабранен от закона, се цели заобикаляне на тази законова забрана, като по същество е счетено, че от самото сключване на този договор и то един ден след сключване на договора по чл.36л, ал.1 ЗЛОД от ищеца с държавното предприятие, се доказва преследваната от страните неправомерна цел, поради което апелативният съд е извел извода си за нищожност на договора, поради заобикалянето на закона, въз основа на проявление, както на обективния, така и на субективния елемент от фактическия състав на чл.26, ал.1, предл. 2-ро ЗЗД. Втори въпрос не е обуславящ за изхода на спора, с оглед на което не покрива общият критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съдът не е приел, че процесният договор е нищожен поради противоречие с императивна норма, а нищожността е мотивирана на друго основание - заобикаляне на закона. Трети въпрос също не може да предпостави допускането на касационния контрол, тъй като разпоредбата на чл.26, ал.1, предл. 2-ро ЗЗД е ясна и на същата е дадено тълкуване от ВКС по реда на чл.290 ГПК, в съответствие с което е постановено въззивното решение, което изключва проявлението на сочената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Предвид изложеното, въззивното решение не следва да бъде допуснато да касационен контрол. С оглед изхода на делото, на ответника по касацията трябва да бъдат присъдени направените за настоящото производство разноски в размер на 7200 лева с вкл. ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представено извлечение от банков превод и фактура. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд