Определение № 60732 от 11.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1775/2021 г.

П роизводството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Т. Н. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.С. Д. от САК срещу решение № 261322/23.11.2020 г, постановено по гр.дело № 10967/2019 г на СГС, ГО, Втори „Г“ въззивен състав, с което е отменено решение от 12.6.2019 г по гр.дело № 16936/19 г на СРС, 76 състав, в частта, с която Национална служба за охрана е осъдена да заплати на касатора на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата 2 196, 05 лв- мораторна лихва за забава върху присъдената на основание чл.121 ал.1 ЗНСО главница, представляваща обезщетение по чл.121 ал.5 от ЗНСО. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в противоречие с процесуалнияи материалния закон. Ответникът по касационната жалба Национална служба за охрана, със седалище в [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния представител гл.юрисконсулт П..Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК. С обжалваното въззивно решение е прието, че до 12.6.2017 г ищецът е работил като офицер в Национална служба за охрана по служебно правоотношение.Същото е прекратено със заповед № 1112/12.6.2017 г на началника на НСО, считано от 19.6.2017 г.В заповедта е постановено изплащането на 20 брутни трудови възнаграждения, представляващи обезщетение по чл.121 ал.5 от ЗНСО.С нотариална покана от 25.1.2018 г ищецът заявява, че до този момент е получил със забава сумата 11 504 лв, платена на части.Кани работодателя, предвид настъпилата забава, остатъкът от 33 996 лв да му бъде преведен по посочена банкова сметка в тридневен срок от връчване.Ищецът претендира на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата 5043 лв, представляваща лихва за забава при изплащане на дължимата главница.С първоинстанционното решени искът е уважен за сумата 2196, 05 лв и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер поради плащане на част от мораторната лихва в хода на процеса.Претенцията в останалата част и приета за неоснователна и отхвърлена.Прието е, че съгласно нормата на чл.121 ЗНСО при прекратяване на служебното правоотношение се изплаща еднократно парично обезщетение.Този законов текст посочва само момента на възникване на задължението на работодателя да изплати съответното обезщетение.Изискуемостта на задължението, предвид липсата на друга изрична законова регламентация в специалния закон, настъпва при условията на чл.84 ал.2 ЗЗД, а именно от момента на поканата.Признанието на задължението има значение за прекъсване на давността, но не и при определяне на ден за изпълнение на парично задължение.В прекратителната заповед ответникът не е посочил кога се задължава да плати.Задължението да става изискуемо, а ответникът изпада в забава от поискването, респ.от изтичането на указания в поканата тридневен срок. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК. Поставени са следните въпроси: 1/Поставя ли се сам в забава държавен орган с издаването на индивидуален административен акт, в който предвижда изплащане на еднократно парично обезщетение. 2/Следва ли да се прилага разпоредбата на чл.84 ал.2 ЗЗД в служебни правоотношения между държавни органи и служители. 3/Приложими ли са разпоредбите на КТ при определяне на момента на забава на длъжника –работодател. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното: Не са налице касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Касаторът не е посочил съдебна практика на която приетото от въззивния съд разрешение да противоречи.Специалният закон не съдържа уредба относно срока за изплащането на еднократното парично обезщетение по чл.121 ал.5 от ЗНСО. и не посочва, че длъжникът изпада в забава от деня на освобождаването от служба.Освобождаването от служба е елемент от фактическия състав на разпоредбата, но не определя ден за изпълнение.Тъй като ЗНСО не съдържа разпоредба за срок, в който трябва да се изпълни задължението на общо основание се прилага уредбата на ЗЗД, която е относима към забавата при изпълнение на парични задължения.Следователно основателността на иска за мораторна лихва ще бъде в зависимост от наличието на покана по чл.84 ал.2 ЗЗД.Нормите на чл.121 ал.5 ЗНСО и чл.84 ал.2 ЗЗД са ясни и не се нуждаят от тълкуване, поради което поставените въпроси не покриват приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Последният въпрос не е обусловил крайният изход на спора.Съдът не е приложил нормите на КТ, а е посочил като илюстрация случаи, уреждащи гратификационно обезщетение по КТ.При тях както и в настоящата хипотеза нормата на чл.84 ал.2 ЗЗД се прилага, когато липсва уредба в специалния закон. По основанието „очевидна неправилност“. Както е изяснено в мотивите на решение № 15 от 06.11.2018 г. по дело № 10/2018 г. на Конституционния съд на Република България, чрез законовия критерий "очевидна неправилност" се осигурява съчетанието между обществения интерес от справедливо правораздаване и частния интерес на страните от разрешаването на конкретен правен спор, като се разширяват предпоставките за достъп до върховната съдебна инстанция, т.е. предоставя се достъп до касационната инстанция и без поставен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от касатора, или е бил повдигнат въпрос, който не обуславя допускане по чл.280 ал.1 ГПК. При твърдения за "очевидна неправилност", съдът преценява съответствието на фактическите и правни изводи в обжалваното решение с основните начала на гражданския процес, утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд. Когато констатира нарушаване на правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на закона, нарушение на императивна правна норма или основни принципи, засягащи търсената от страните защита и съдействие, Върховният касационен съд следва да допусне касационно обжалване в изпълнение на конституционно вменените му задължения да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Постановено решение не е необосновано, нито е налице нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила-чл.281 т.3 ГПК.Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи.Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване.Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, следователно въззивното решение не е очевидно неправилно и не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Предвид изложеното обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Предвид изхода на ответника по касация Национална служба за охрана, със седалище [населено място], [улица] следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК в размер на 100 лв. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто ГО