Определение № 50298 от 04.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1446/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Булгармин инженеринг“АД срещу решение № 271/22.12.2021 г. по в.т.д. № 621/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260061/16.04.2021 г. по т.д. №350/2018 г. на Окръжен съд-Пазарджик за отхвърляне на предявените от касатора срещу И. Л. К. осъдителни искове за заплащане на основание чл.45 ЗЗД във вр. с чл.663, ал.3 от ТЗ на обезщетение в размер на 26 400 лв. за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена от дружеството-ищец неустойка за неизпълнение на договорни задължение, което се дължало на неправомерни действия на ответника-синдик, както и за заплащане на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на мораторна лихва в размер на 315,33 лв. за периода от 15.11.2018 г. до 27.12.2018 г. Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо поради произнасяне от въззивния съд по непредявен иск, евент. е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В писмения си отговор ответникът по касацията И. Л. К. оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на условията по чл.280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че посочването от първоинстанционния съд на правна квалификация на предявения иск по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.663,ал.3 от ТЗ, не е неправилна, доколкото специалният иск по чл.663, ал.3 от ТЗ има връзка с общия институт на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД. Нормата на чл.663,ал.3 от ТЗ предвижда задължение за заплащане от синдика на обезщетение за виновно причинените на длъжника и на кредиторите вреди при осъществяване на правомощията му, а изложените в исковата молба твърдения на ищеца, на които се основава предявения от него главен иск за заплащане на сумата от 26 400 лв., според ПАС са именно за причинена му имуществена вреда вследствие извършени от ответника неправомерни действия и злоупотреба със служебно положение в качеството му на синдик на „Булгар минерали-Стрелча“АД /н/, като изрично е посочено от ищеца и това, че той има качеството на кредитор на посоченото несъстоятелно дружество. Заключил е, че изложените в исковата молба твърдения и заявен петитум сочат на извод за предявен специален иск по чл.663, ал.3 от ТЗ и първоинстанционният съд не само е квалифицирал иска по тази норма, но и по същество е разгледал иска като такъв по чл.663, ал.3 от ТЗ. По съществото на спора въззивната инстанция е счела, че за да е основателен предявеният иск следва: ответникът да има качеството на синдик на обявен в несъстоятелност търговец, в това си качество да е причинил вреди на предявилия иска ищец, който е или самият несъстоятелен длъжник или е негов кредитор, и вредите да се дължат на виновни действия или бездействия на синдика при осъществяване на правомощията му. За безспорнo установено е приел, че ответникът през релевантния период е притежавал качеството синдик на „Булгар минерали-Стрелча“АД /н/; касаторът е сред кредиторите в производството по несъстоятелност на посоченото дружество, както и че на посочените в исковата молба дати - 07.07.2017 г., 17.08.2017 г. и 18.09.2017 г. в това си качеството е посетил имота в [населено място], където се намира сочената в исковата молба производствена сграда-фабрика за преработка на пегматит, с цел да описва и оценява машини, находящи се в същата сграда. Към тези дати касаторът е осъществявал производствена дейност в посочената сграда и производствения терен около нея, поради което съдът е счел за ирелевантен въпроса относно собствеността върху имота. Разгледал е съставените констативни протоколи от 07.07.2017 г. и 17.08.2017 г. с оглед доказване целта на посещението на синдика - да опише и демонтира намиращи се в имота машини, сочени от него като собствени на несъстоятелното дружество, както и мотивите, поради които физическите лица, присъствали в имота на тези дати и отразени в протоколите като представители на дружеството-ищец, са отказали да осигурят достъп на синдика до намиращата се в имота производствена сграда. Заключил е, че нито от протоколите, нито от събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства - показанията на св.Д., св. К., св. Ш. и св. К., се установява извършените от синдика посещения в горния имот и на трите релевантни за спора дати да са довели до разстройване и спиране на производствения процес и по-специално на този в промишлената сграда за преработка на пегматит, до която сграда касаторът е поел задължение да осигурява достъп на дружеството „Минерал груп България“ЕООД съгласно представеното по първоинстанционното дело допълнително споразумение от 18.05.2017 г. към сключения помежду им договор от 15.04.2016 г. ПАС не е кредитирал показанията на св. К., че по нейно нареждане в трите дни, когато синдикът К. е бил в горния имот, е бил спрян работният процес, поради заинтересованост на свидетелката предвид изнесените по делото данни, че тя също е завела дело срещу ответника К. и предвид данните за отношенията й с изпълнителния директор на дружеството-ищец. Другата група от четирима свидетели са дали показания, че в процесните три дни, са били на мястото, посетено от синдика и работата там не е спирала. Въззивният съд е приел, че липсват доказателства синдикът или някой от придружаващите го лица да са извършили действия, затрудняващи или осуетяващи производствения процес на терена и намиращата се върху него производствена база. Намерил е, че между страните е съществувал конфликт, свързан с машините, които синдикът е искал да опише и демонтира и за които поддържа, че са собственост на несъстоятелния тъговец, а се владеят неправомерно от ищеца, но този конфликт според съда няма отношение към предмета на процесния иск по чл.663, ал.3 от ТЗ, доколкото същият иск е основан на твърдения за извършени от синдика определени неправомерни действия на три конкретни дати и последвала имуществена вреда за дружеството-ищец именно вследствие на тези действия, от тези три дати. Счел е за недоказана връзката, че присъствието на синдика в производствения терен на ищеца на горните три дати да е препятствало възможността последният да осигури достъп на съконтрахента си в изпълнение на задълженията по чл.2 и чл.9 от сключения помежду им договор от 15.04.2016 г. Според ПАС не са били ангажирани доказателства на конкретните три дати - 07.07.2017 г.,17.08.2017 г. и 18.09.2017 г. „Минерал груп България“ЕООД да е изпратило свои представители или работници на терена с цел извършване на дейности по изпълнение на възложената му с договора работа, т.е. че на точно тези дати дружеството-изпълнител по договора се е нуждаело и е потърсило от ищеца достъп до трошачно-пресевната инсталация, промишлената сграда за преработка на пегматит или силозите по повод изпълнението на задължения, свързани със сключения договор от 15.04.2016 г. Поради което е достигнал до извод за недоказаност на причинната връзка между твърдените неправомерни действия на ответника-синдик /дори и в случай на тяхното доказване/ и сочената от ищеца имуществена вреда за него, изразяваща се в заплащането на договорна неустойка по сключения договор от 15.04.2016 г., поради неизпълнение на задълженията по чл.2 и чл.9 от същия договор. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулират следните правни въпроси: 1/първите три въпроса са във връзка с довода за недопустимост на въззивното решение поради разглеждане на непредявен иск по чл.663, ал.3 ТЗ, а не по предявения по чл.45 ЗЗД; 2/ Следва ли съдът да кредитира показанията на заинтересовани свидетели, без да отчита тяхната заинтересованост и да не кредитира показанията на другите заинтересовани свидетели?; 3/ Следва ли съдът да изложи мотиви, когато кредитира показанията на свидетели, които са били кредитирани от първоинстанционния съд поради тяхната заинтересованост ?; 4/ Когато във въззивната жалба са наведени доводи относно напредналата възраст на свидетел по време на възприемане на събитието и по време на разпита, следва ли съдът да обсъди обстоятелствата, свързани с неговата възраст и прецени отдалечеността във времето на събитията и момента на възпроизвеждането им?; 5/ Когато първоинстанционният съд е допуснал събирането на писмени доказателства, за които е издал съдебно удостоверение, а в последствие е отказал да приеме представените доказателства, следва ли въззивният съд да откаже приемането им, поради това, че искането във въззивната жалба не е основано на твърдения за недопускане на същите доказателства от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения? Касаторът въвежда допълнително основание за селекция на касационната жалба по всички въпроси – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на дадените по тях от ПАС разрешения с практиката на ВКС, както следва: по първата група въпроси – с решение № 45/20.04.2010 г. по т.д. № 516/2009 г. на ВКС, II т.о.; по втори, трети и четвърти въпрос – с решение № 79/12.07.2017 г. по гр.д. № 3244/2016 г. на ВКС, IV г.о., решение №159/22.02.2016 г. по т.д. № 1871/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 183/30.06.2017г. по гр.д. № 4028/2016 г. на ВКС, IV г.о.; по пети въпрос - с решение № 72/09.07.2012 г. по т.д. № 398/2011 г. на ВКС, II т.о. и решение № 224/02.07.201о г. по гр.д. № 177/2010 г. на ВКС, II г.о. Позовава се и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Първата група въпроси касаят основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК и са в подкрепа на оплакването на касатора за недопустимост на въззивното решение поради произнасяне на съда по иск с правно основание чл.663, ал.3 ТЗ, а не по предявения иск по чл.45 ЗЗД. Действително съдът е дал квалификация на иска по чл.663, ал.3 ТЗ и е разгледал обхванатите от хипотезиса на правната норма факти – качество кредитор на ищеца, качество синдик на ответника, извършени от последния действия в това му качество, противоправност на същите, настъпила вреда за ищеца, причинно следвствена връзка между вредата и действията на синдика. Отхвърлил е предявените искове поради недоказаност на: противоправния характер на извършените от синдика действия и настъвпване в резултат на тях на твърдяната по исковата молба вреда за ищеца, т.е. обуславящите крайното правно разрешение по спора изводи са формирани от ПАС въз основа на съобразени от него факти, посочени в исковата молба и включени във фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД. Следователно дори и предвид обстоятелствената част и петитума на исковата молба правилната правна квалификация на предявения иск да е по чл.45 ЗЗД, в случая въззивният съд се е произнесъл по всички относими към него факти, т.е. разгледал е предявения иск. Евентуално даването на неправилна правна квалификация на същия не се отразява на допустимостта на решението, а доколкото изходът от спора е основан на произнасяне по факти, включени в хипотезиса на чл.45 ЗЗД, то неправилната правна квалификация не е нарушила правото на защита на ищеца. Не е налице хипотеза по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Втората група въпроси от № 2 до № 4 вкл. касае приложението на чл. 172 ГПК при обсъждане на свидетелски показания, които решаващият съд кредитира. Същите въпроси не отговарят на изискването по чл.280, ал.1 ГПК към общото основание за достъп до касация. Въззивният съд не е приел, че разпитаните свидетели, водени от ответника са били заинтересовани от изхода на спора /въведен с въпросите от касатора факт като условие за даване на отговор по тях/. Следователно за да посочи разрешения по въпросите, ВКС следва да се произнесе по доводи на страните и представени от тях доказателства в предходните инстанции, дейност която не е в правомощията му във фазата по чл. 288 ГПК. Освен това некредитирани от първоинстанционния съд са само показанията на двама от общо четирима свидетели, като всички те според ПАС си кореспондират относно установените релевантни за спора факти. Възрастта на свидетел не изключва или ограничава по презумпция способността му да възприема, запомня и възпроизвежда събития, които са се осъществили с прякото му участие. Следователно необходимо е да са наведени други твърдения във връзка с конкретни особености на личността на този свидетел и да са представени доказателства за това, в който случай решаващият съд е длъжен да ги изследва и вземе становище по тях. Така и в цитираното от касатора решение по чл.290 ГПК по гр.д. № 3244/2016 г. на ВКС, IV г.о. възрастта е посочена като относим за обсъждане факт съчетана с психическо състояние, физиологични особености – слух, зрение, паметово интелектуални способности и пр. В случая предвид предявения иск въззивната инстанция е акцентирала, че доказателствената тежест за осъществяване на твърдените по исковата молба действия от синдика, тяхната противоправност и последиците им е за ищеца, който трябва да проведе главно и пълно доказване, а последният е ангажирал само един свидетел, при това според съда очевидно заинтересован от изхода на делото. Пети въпрос също не отговаря на изискването към общото основание за селекция на касационната жалба, тъй като не се явява обуславящ крайната правна воля на съда. Съобразно приетото в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. В случая произнасянето на ПАС по отношение на искането за допускане на сочените с въззивната жалба доказателства – снимков материал, както сам касаторът посочва в изложението има отношение към една от трите дати, за които се твърди, че има спиране на работата в производствен обект на „Булгармин инженеринг“АД. Видно от произнасянето на въззивния съд искът не е бил отхвърлен единствено поради недоказаност на факта на спиране на работата, а и поради липса на доказателства „Минерал груп България“ЕООД да е поискало от възложителя точно за тези дати достъп до обекта, въз основа на което апелативната инстанция е направила извод за липса на причинна връзка между твърдяното поведение на синдика и претендираната за настъпила вреда за кастора – заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение по договора му с „Минерал груп България“ЕООД. Не е налице и сочената от касатора хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съобразно изложените вече мотиви касае се до направено оплакване за необоснованост на въззивното решение, което може да бъде проверено чрез преценка на доказателствата само при допуснато касационно обжалване, но не и единствено с оглед мотивите на въззивното решение. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. В полза на ответника по касацията следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 3 980 лв. за подаване на отговор на касационна жалба. Водим от горното, Върховният касационен съд