Определение № 246 от 01.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 514/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „АКБ – Консорциум“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния си представител, срещу определение № 4195 от 18.12.2019 г. по в.ч.гр.д. № 5543/2019 г. по описа на Апелативен съд – София, в частта му, с която е потвърдено определение № 3067 от 04.06.2019 г. по т.д. № 1679/2017 г. по описа на Софийски градски съд, в частта му, с която на основание чл. 130, изр. първо ГПК е върната исковата молба на „АКБ – Консорциум“ АД против „Топлофикация – Ямбол“ ЕАД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], в частта й, с която са предявени искове: с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решение по протокол без дата от м. март 2017 г. на Съвета на директорите на „АКБ – Консорциум“ АД, упражняващ правата и действащ като едноличен собственик на капитала на „Топлофикация – Ямбол“ ЕАД, за продажба на всички акции, собственост на „АКБ – Консорциум“ АД, от капитала на ответното дружество и решенията по протокол без дата от м. март 2017 г. на „Крисел Трейдинг“ ЕООД, упражняващ правата и действащ като едноличен собственик на капитала на ответното дружество, взето от законния му орган – управител на ЕООД, за промяна на Съвета на директорите на ответното дружество, промяна на седалището и адреса на управление на ответното дружество и изменение на неговия устав, както и иск по чл. 71 ТЗ за отмяна на решение без дата от м. март 2017 г. на новоизбрания Съвет на директорите на ответното дружество, с което е избран нов изпълнителен директор – К. П. И., който е овластен да представлява дружеството, и производството в тази му част е прекратено. В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното определение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост, с искане за неговото касиране. Частният касатор поддържа, че решенията по протокол без дата от м. март 2017 г. за промяна на Съвета на директорите на ответното дружество, промяна на седалището и адреса на управление на ответното дружество и изменение на неговия устав, представляват такива на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, взети са от едноличния собственик и управител на „Крисел Трейдинг“ ЕООД и рефлектират единствено в сферата на ответното дружество, а не в тази на „Крисел Трейдинг“ ЕООД. Поради това, в исковата молба и уточняващите я такива било посочено, че исковете по чл. 74 ТЗ са предявени срещу решения на „Крисел Трейдинг“ ЕООД, но в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Топлофикация – Ямбол“ АД, т.е. с исковете се атакуват решения на едноличния собственик на капитала на топлофикационното дружество и ответникът е надлежно легитимиран да отговаря по тях. По отношение на иска за отмяна на решение по протокол без дата от м. март 2017 г. на Съвета на директорите на „АКБ – Консорциум“ АД, упражняващ правата и действащ като едноличен собственик на капитала на „Топлофикация – Ямбол“ ЕАД, за продажба на всички акции, собственост на „АКБ – Консорциум“ АД, от капитала на ответното дружество, навежда твърдения, че независимо, че се атакува решение, прието от орган на управление на ищцовото дружество, същото представлява решение на общото събрание/едноличен собственик на капитала на ответното дружество. По тези съображения счита, че изводите на въззивния съд за недопустимост на исковете по чл. 74 ТЗ, като предявени срещу ответник, който не е легитимиран да отговаря по тях, са неоснователни. Също за неоснователни намира и изводите на въззивния съдебен състав, че, както исковете по чл. 74 ТЗ, така и този по чл. 71 ТЗ са недопустими, поради обстоятелството, че ищецът не разполага с активна процесуална легитимация за предявяването им, защото не е акционер в ответното дружество. Твърди, че в тази си част въззивното определение противоречи на мотивите на определение № 37 от 21.01.2019 г. по ч.т.д. № 3070/2018 г. по описа на ВКС, I т.о., постановено във връзка с касационно обжалване на друго прекратително определение по настоящото дело по предявени искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Сочи, че предвид незаконосъобразното решение за продажба на всички акции от капитала на ответното дружество и нищожност на джирото, извършено под № 3 на 23.03.2017 г., исковете по чл. 74 ТЗ и този по чл. 71 ТЗ са допустими като предявени от активно процесуалноправно легитимиран ищец. Отделно, по отношение на предявените искове по чл. 74 ТЗ аргументира, че въпросът има ли ищецът качеството на акционер към датата на вземане на решение за продажба на акциите му, притежавани от него в ответното дружество, е въпрос по същество, а не по допустимост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване частният касатор обосновава с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за крайния правен резултат по делото въпроси на материалното и процесуално право, а именно: 1. Има ли ищецът качество на акционер към датата на вземане на решение за продажба на акциите му, притежавани от него в ответното дружество, при наведено твърдение за нищожност на джирото; 2. При условие, че в конкретния случай е налице липсващо/невзето решение от страна на ищеца за разпореждане с притежаваните от него акции от капитала на ответното дружество, следва ли да се провежда самостоятелно исково производство за установяване и защита на собствеността на ищеца върху всички акции от капитала на ответното дружество или произнасянето по такъв иск се включва имплицитно в произнасянето по специалния иск за установяване недопустимост на вписването и несъществуването на вписано обстоятелство, като се има предвид, че самият договор за прехвърляне/продажба на акции или самото джиро не се вписва в тьрговския регистър, а се представя с оглед вписване на обстоятелството по отразяване в TPРЮЛНЦ на собствеността и разпределението на капитала и 3. Задължен ли е съдът да се съобрази определение № 37 от 21.01.2019 г. по ч.т.д. № 3070/2018 г. по описа на ВКС, I т.о, мотивите по което противоречат на оспореното в настоящото производство определение, като се съобрази с всички изложени мотиви и изводи на съда? Като израз на твърдяното противоречие с практиката на ВКС и обосноваващи наличието на допълнителната предпоставка за достъп до касация по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, се цитират съдебни актове на ТК на ВКС – решение № 204 от 06.06.2012 г. по т.д. № 898/2010 г. по първия от поставените въпроси; решение № 38 от 24.04.2012 г. по т.д. № 8/2011 г. и решение № 87 от 02.08.2013 г. по т.д. № 68/2012 г. по въпрос № 2 и решение № 151 от 06.01.2020 г. по т.д. № 2359/2018 г. по въпрос № 3. Частният касатор сочи и самостоятелното основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на частната касационната жалба поради постановен от въззивния съд валиден, допустим и правилен съдебен акт, е изразено от ответника по частната касационна жалба – „Топлофикация – Ямбол“ ЕАД, с ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалните си представители. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното определение в частта му за връщане на исковата молба по предявените исковете по чл. 71 ТЗ и чл. 74 ТЗ и прекратяване на производството по тях, въззивният съдебен състав е изложил следните аргументи: Относно връщането на исковата молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решение по протокол без дата от м. март 2017 г. на Съвета на директорите на „АКБ – Консорциум“ АД, упражняващ правата и действащ като едноличен собственик на капитала на „Топлофикация – Ямбол“ ЕАД, за продажба на всички акции, собственост на „АКБ – Консорциум“ АД, от капитала на ответното дружество, съдът е съобразил, че ищецът не може сам да атакува свое собствено решение, т.е. взето от собствения му съвет на директорите като орган на управление. Приел е, че такава правна конструкция е невъзможна, защото искът по чл. 74 ТЗ е предоставен на всеки съдружник или акционер за защита срещу незаконосъобразни решения на общото събрание на съответното търговско дружество. Освен това, съгласно чл. 74, ал. 1, предл. второ ТЗ, този иск се предявява срещу дружеството, а не против трето лице. По тези съображения и отчитайки фактическите твърдения на ищеца, направени пред първостепенния съд, въззивният съд е изложил, че евентуално допустим би бил и то при спазване на съответните срокове, иск по чл. 74 ТЗ, предявен от акционер в „АКБ – Консорциум“ АД срещу решението на компетентния съгласно закона и устава на търговеца дружествен орган за продажба на акциите, притежавани от „АКБ – Консорциум“ АД в „Топлофикация – Ямбол“ ЕАД на трето, външно за дружеството лице – „Крисел Трейдинг“ ЕООД. Такъв иск по делото обаче не е предявяван, а и би следвало да се насочи против „АКБ – Консорциум“ АД от негов акционер като ищец, а не от „АКБ – Консорциум“ АД против „Топлофикация – Ямбол“ ЕАД, както е направено по делото. Относно атакуването на решенията по протокол без дата от м. март 2017 г. на „Крисел Трейдинг“ ЕООД, упражняващ правата и действащ като едноличен собственик на капитала на ответното дружество, взето от законния му орган – управител на ЕООД, за промяна на Съвета на директорите на ответното дружество, промяна на седалището и адреса на управление на ответното дружество и изменение на неговия устав, съдът е изложил, че е недопустимо с иск по чл. 74 ТЗ „АКБ – Консорциум“ АД да атакува решения на едноличния собственик на капитала на друго дружество, а именно – на „Крисел Трейдинг“ ЕООД. Искът по чл. 74 ТЗ е предоставен само на акционер или съдружник в дадено търговско дружество като защита срещу незаконосъобразните решения на органа на управление на същото това дружество. Не е допустима обаче намеса чрез иск по чл. 74 ТЗ в дружествените дела от трето (външно) за това дружество лице, а по делото няма спор, че „АКБ – Консорциум“ АД никога не е било съдружник или едноличен собственик на капитала на едноличното дружество с ограничена отговорност „Крисел Трейдинг“. По отношение на иска по чл. 71 ТЗ за отмяна на решение без дата от м. март 2017 г. на новоизбрания Съвет на директорите на ответното дружество, с което е избран нов изпълнителен директор – К. П. И., който е овластен да представлява дружеството, решаващият съдебен състав е приел, че „АКБ – Консорциум“ АД няма качеството акционер в „Топлофикация – Ямбол“ ЕАД, за да атакува като такъв решение на орган на „Топлофикация – Ямбол“ ЕАД, а видно от разпоредбата на чл. 71 ТЗ, за да е допустим такъв иск, следва да е налице членствено правоотношение между ищеца – съдружник или акционер, и съответното търговско дружество, решението на органа на което дружество се атакува по този ред. По така изложените съображения въззивният съдебен състав е счел, че производството по предявените искове по чл. 71 ТЗ и чл. 74 ТЗ правилно е прекратено като недопустимо. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. С оглед доводите на частния касатор, преди всичко следва да се посочи, че, противно на твърденията му, въззивният съдебен състав не е обосновал решаващата си правна воля на сочените въпроси, поради което и същите изобщо не са били разглеждани от въззивната инстанция и не могат да се преценяват като обуславящи за решаващата й правораздавателна воля. Поради това и с оглед решаващата правна воля на въззивната инстанция, формулираните от частния касатор в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е този, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда. В цитирания акт на нормативно тълкуване е акцентирано и върху липсата на тъждество между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за касиране. Поради неустановеност на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, ВКС не дължи произнасяне по релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в какъвто смисъл са и постановките в т. 1 от посоченото по-горе тълкувателно решение. По тези въпроси жалбоподателят не е доказал също и наличието на допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия; а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде осъвременена предвид настъпилите промени. В случая не е посочена непълнота или неяснота на конкретна правна норма, налагащи преодоляване по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на конкретни обстоятелства. Не е налице и бланкетно поддържаното от касационния жалбоподател самостоятелно основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, въведено със ЗИД ГПК – ДВ бр. № 86 от 2017 г. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на посочената разпоредба, е необходимо съдебният акт да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран без необходимост от извършване на касационна проверка за законосъобразност и обоснованост. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил несъществуващ (отменен или изменен) закон или законът е приложен в неговия противоположен смисъл. Актът би могъл да бъде очевидно неправилен и при явна необоснованост поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. В случая, съобразявайки посочените критерии, релевантни към самостоятелното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, атакуваното въззивно определение не би могло да се определи като очевидно неправилно. Независимо от изхода на спора, в тежест на частния касатор не следва да се възлагат разноски, тъй като макар с отговора на частната касационна жалба изрично да е заявено такова искане, не са приложени доказателства за сторени такива в касационната инстанция. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение