Определение № 4815 от 09.10.2026 г. на ВКС по д. № 1406/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо вр. ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., срещу разпореждане № 588 от 29.01.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 3042/2025 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е върната частната касационна жалба на Г. К. срещу определение № 3107 от 21.11.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3042/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 20085/17.10.2025 г. по гр. д. № 8148/2025 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ и съдебното производство е прекратено. В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно. Прави се искане касационната инстанция да постанови определение, с което да го отмени. Върховен касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. От данните по делото се установява, че съдебното производство е било образувано по искова молба на Г. В. К., с която е предявил осъдителен иск против Върховен административен съд на Република България за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от извършени от магистрати действия по осъществяване на съдебната власт. Първоинстанционният съд е направил правен извод, че този иск е недопустим, тъй като магистратите се ползват с функционален имунитет, съгласно разпоредбата на чл. 132, ал.1 от КРБ, поради което е прекратил производството. При този извод за недопустимост на предявения иск съдът е приел за неоправдано по смисъла на чл. 24, т. 2 ЗПП предоставянето на правна помощ, поискано с исковата молба. С определение № 3107/21.11.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 3042/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, въззивната инстанция е потвърдила първоинстанционното определение, както в частта относно прекратяването на съдебното производство, така и в частта относно отказа за предоставяне на правна помощ. Срещу това определение Г. К. е подал частна касационна жалба с вх. № 33457/09.12.2025 г., първоначално депозирана пред ВКС под вх. № 52109/03.12.2025 г. При администрирането на жалбата САС е констатирал нередовности, поради което с разпореждане № 243/14.01.2026 г., връчено на жалбоподателя на 20.01.2026 г., му е дал указания за представяне на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, за приподписване на подадената жалба от адвокат, както и за представяне на доказателство за заплатена държавна такса в размер на 15 лв. В изпълнение на разпореждането жалбоподателят е депозирал „искане“ с вх. № 2066 от 26.01.2026 г., в което е посочил, че е освободен от внасянето на държавна такса от първоинстанционния съд, както и че не разполага със средства за адвокат, без който не би могъл да изпълни указанията на съда, поради което отново е направил искане за предоставяне на правна помощ. В настоящия случай няма изрично произнасяне по молбата за предоставяне на правна помощ за отстраняване нередовностите на частната касационна жалба. С обжалваното разпореждане № 588 от 29.01.2026 г. съставът на САС, като е приел, че указанията му не са били надлежно изпълнени в срок, е върнал подадената частна касационна жалба. При тези данни, разгледана по същество, подадената частна жалба е основателна. Въззивният съд неправилно е върнал частната касационна жалба, без да се произнесе по направеното в нея и поддържано в депозираното след указанията „искане“ за предоставяне на правна помощ на жалбоподателя, без която той не би могъл да отстрани констатираните в жалбата му нередовности предвид установената липса на средства, обусловила освобождаването му от внасянето на държавни такси и заплащането на разноски в производството. Доколкото неотстраняването на нередовностите е посочено от въззивния състав като основание за връщане на частната жалба, то чрез непроизнасянето по искането за правна помощ съдът практически е лишил жалбоподателя от достъп до касационно обжалване. С оглед изложените съображения, обжалваното разпореждане е неправилно, поради което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на администриращия съд за произнасяне по молбата за предоставяне на правна помощ за отстраняване недостатъците на частната касационна жалба, както и за извършване на следващите процесуални действия по подадената от Г. К. частна касационна жалба. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение