Определение № 239 от 25.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4574/2015 г.

Постъпила е молба от П. Х. П., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат В. О., с искане да бъде изменено решение №88 от 22.04.2016 год. по гр.д. №4574/2015 г., на ВКС, ІV г.о. в частта за присъдените даловодни разноски. Според молителя А... не е поискала с касационната жалба присъждане на деловодни разноски и такива не се дължат. Ако се приеме, че такива са поискани за първата и въззивната инстанция, то те се дължат само за тези две инстанции. Ответникът А..., [населено място], оспорва молбата. Молбата на П. Х. П. е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна. С посоченото решение е отменено решение №210 от 13.05.2015 г. на Хасковския окръжен съд по гр.д. №348/2013 г. и са отхвърлени предявените от П. Х. П., [населено място], срещу А..., [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед за уволнение №7191/23.07.2012 г. на директора на А.., издадена на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „митнически сътрудник“ и за присъждане обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 4017 лв., като неоснователни. П. Х. П. е осъден да заплати на А... 2373.57 лв. деловодни разноски за всички съдебни инстанции. Съдът констатира, че А... не е поискала присъждане на деловодни разноски за касационната инстанция, а само за първата и въззивната инстанция. Ето защо, съдът намира, че решението трябва да се измени в частта му за разноските като на А... се присъдят 1452.82 лв. деловодни разноски вместо 2373.57 лв. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.