Решение № 8068 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2040/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи срещу решение № 190 от 05.01.2026 г. по адм. дело № 11608/2025 г. на Административен съд – София-град. С обжалваното решение АС – София-град е отменил т. 2 от заповед № 513з-11796 от 07.10.2025 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която Д. Г. А. временно е отстранен от длъжност и са иззети служебната му карта, личен знак и служебното оръжие. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон поради неправилна преценка на данните по делото и превратно тълкуване на приложимите разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи. По подробно развити съображения в касационната жалба иска да се отмени обжалваното решение и се потвърди оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба – Д. Г. А., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Съдът е установил от фактическа страна, че със заповед № 513з-11796 от 07.10.2025 г., издадена от директора на СДВР, на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2, чл. 214, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗМВР, чл. 40, ал. 3 и чл. 44, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, е образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор Д. Г. А. – младши автоконтрольор I степен в 02 група на 02 сектор „Пътен контрол и осигуряване на мероприятия“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР. С т. 2 на същата заповед Д. Г. А. е отстранен временно от длъжност за срок от два месеца, считано от датата на връчване на заповедта. В заповедта са изложени мотиви, че характерът на извършеното нарушение и свързаните с него обстоятелства, подробно описани в обстоятелствената част на акта, сочат на наличие на основание за временно отстраняване на служителя, т. к. същият разполага с полицейски правомощия и може да се възползва от тях, за да окаже натиск върху свидетели, да унищожи или укрие служебна информация, с което сериозно да затрудни дисциплинарното разследване. Съдът е описал подробно изложените фактическите обстоятелства в заповедта за образуване на дисциплинарно производство, във връзка с които служителят е временно отстранен от длъжност, поради което касационната инстанция не следва да ги преповтаря, съгласно чл.221, ал. 2 АПК. От правна страна съдът е обсъдил предпоставките по чл. 214, ал. 1 ЗМВР за временно отстраняване от длъжност на служителя и е достигнал до извод, че е изпълнено изискването срещу служителя да е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 ЗМВР за тежко нарушение на служебната дисциплина – чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение", но не е налице втората предпоставка – служебното му положение ще затрудни разкриването на обективната истина. В тази насока съдът е приел, че административният орган не е мотивирал по какъв начин служебното положение на Д. А. би затруднило разкриването на обективната истина. Посочил е, че наличието на образувано дисциплинарно производство срещу служителя не е достатъчно за отстраняването му от длъжност. В тази насока е изложил съображения, че не са индивидуализирани лицата, които биха били "обект на въздействие", какви са контактите на служителя и има ли данни за опити за въздействие, не са обосновани системите/информационните масиви, релевантни за преписката, как се осъществява достъпът до тях, от кого и как се администрират, какъв е достъпът до тях на служителя, не са индивидуализирани полицейските правомощия на А., който заема младши контрольорска длъжност. В заключение съдът е извел извод, че в заповедта липсват изложени мотиви за възможността Д. А. да попречи на разкриване на обективната истина, като самото посочване на длъжността, която заема, не обосновава подобен извод. При тези съображения е постановил обжалвания резултат. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради неправилно интерпретиране на данните по делото и изведените погрешни правни изводи. В заповедта за образуване на дисциплинарното производство се съдържат фактическите обстоятелства поради които е разпоредено ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Дисциплинарно наказващият орган е приел, че са налице достатъчно данни, че на 19.09.2025 г. в качеството си на полицейски орган, осъществяващ дейност по контрол на пътното движение, младши инспектор Д. А. съвсем умишлено е предприел проверка на лек автомобил марка „Мерцедес“, подхвърлил е в автомобила пликче с неустановено до момента прахообразно вещество (най-вероятно наркотично вещество) и без основание е задържал пътника в автомобила, като е заплашил водача на автомобила, с която имал връзка преди известно време. Поведението му е квалифицирано като тежко нарушение на етичните правила и уронващо престижа на службата. От данните по административната преписка може да се направи обосновано заключение, че служебното положение на Д. А. като полицейски орган му позволява да се сдобие със служебна информация във връзка с воденото разследване и да окаже въздействие върху лицата, които имат отношение към случая. Обстоятелството, че служителят заема младша изпълнителска длъжност, а не ръководна, не обуславя извод, че няма достъп до служебна информация и не разполага с правомощия, които биха му позволили да се възползва от служебното си положение. Основателни са доводите на касационния жалбоподател, че преценени поотделно и в съвкупност тези обстоятелства сочат на реална възможност служителят да окаже влияние в свой интерес върху дисциплинарното разследване. Това би създало пречки за разкриване на обективната истина в хода на дисциплинарното производство. Неправилно съдът е приел, че в мотивите за временно отстраняване следва да се посочат конкретно лицата, на които може да повлияе и от кои точно системи може да почерпи информация и по какъв начин. За да е налице втората предпоставка на приложимата материалноправна разпоредба е достатъчно обективно наличие на вероятност, поради заеманото служебно положение, служителят да може да окаже влияние върху разкриването на обективната истина в дисциплинарното производство. Изложените мотиви, че е налице реална възможност за служителя да черпи и използва служебна информация с оглед собствените му полицейски правомощия и контакти с колеги и по този начин присъствието му на работното място да пречи на дисциплинарното производство, кореспондират с описаната фактическа обстановка в заповедта и в достатъчна степен я обосновават. Приложената мярка не засяга правата на лицето в по-голяма степен от необходимото за осигуряване на законосъобразно приключване на дисциплинарното производство. Разпореденото временно отстраняване на служителя е пропорционално и в съотстветствие с преследвата от закона цел да се гарантира обективно и свовременно провеждане на дисциплинарното производство и установяване на релевантните факти във връзка с вмененото на служителя дисциплинарно нарушение. Представените от касационния ответник писмени материали (експертна справка) в касационното производство са относими към основния спор за дисциплинарната отговорност на служителя, поради което касационната инстанция не дължи обсъждането им. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се отмени и т. к. спорът е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Д. Г. А. срещу заповед № 513з-11796/07.10.2025 г., издадена от директора на СДВР, в частта по т. 2, с която е разпоредено временно отстраняване от длъжност на служителя за срок от два месеца. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от касационния жалбоподател, Д. Г. А. следва да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата 204,50 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции – по 102,25 евро за всяка, на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 78, ал. 8 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,