Определение № 187 от 12.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 397/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. чл.396, ал.2, изр.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. К. Б. от [населено място] срещу определение № 3932 от 30.11.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 5701/2017 г. на Апелативен съд - София, в частта, с която след отмяна на определение № 6211 от 23.10.2017 г. по т. д. № 1142/2017 г. на Софийски градски съд е допуснато обезпечение на предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ срещу Г. П. Х. искове за заплащане на сумата 380 000 евро чрез възбрана върху притежаван от Г. Х. недвижим имот - Ѕ ид. част от апартамент № 1, находящ се на първия етаж в жилищен блок № 34, вх.А, на [улица], целият с площ от 102.57 кв. м., ведно с прилежащото към апартамента мазе № 28. Частната жалбоподателка моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно, за обезсилване на издадената в изпълнение на него обезпечителна заповед и за присъждане на направените в производството пред ВКС разноски. Твърди, че към момента на иницииране на обезпечителното производство тя е била изключителен собственик на апартамента, върху който е наложена възбрана за обезпечаване на осъдителния иск срещу Г. П. Х.; че съществувалата съсобственост върху апартамента между нея и бившия й съпруг Г. П. Х. е прекратена по силата на бракоразводно съдебно решение от 02.07.2014 г., постановено по гр. д. № 543/2014 г. на Районен съд - Костинброд, и договор за доброволна делба от 11.07.2014 г., вписан в Служба по вписванията - [населено място], на 11.07.2014 г., с който апартаментът е предоставен в нейна индивидуална собственост. Позовавайки се на т.6 от Тълкувателно решение № 6/14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГТК, жалбоподателката поддържа, че е легитимирана да иска отмяна на наложената върху собствения й имот възбрана, която ограничава абсолютното й право на собственост и произтичащите от упражняването му други права. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което са обосновани основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, но същото не следва да се взема предвид. Частната жалба не е подадена от страна в обезпечителното производство, а от трето лице, извеждащо легитимацията си за обжалване от т. 6 на Тълкувателно решение № 6/14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това жалбата подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК и произнасянето по основателността й не е обвързано с предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от лицата, изпълняващи функциите на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, които изразяват становище за недопустимост на частната жалба поради просрочие, респ. за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Неоснователно е възражението в отговора по чл.276, ал.1 ГПК за недопустимост на частната жалба поради пропускане на предвидения в чл.396, ал.1 ГПК преклузивен срок за обжалване на определението за допускане на обезпечение. Разпоредбата на чл.396, ал.1 ГПК урежда началния момент, от който започва да тече срока за обжалване на постановеното в обезпечителното производство определение за всяка от страните в производството. В посочената разпоредба не се съдържа уредба относно началния момент на срока за обжалване в случаите, когато частната жалба е подадена от трето за обезпечителното производство лице, попадащо в хипотезата на т.6 от Тълкувателно решение № 6/14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При отсъствие на изрична правна уредба за начало на срока следва да се приеме сигурният момент, в който третото лице е узнало за допуснатото от съда обезпечение чрез налагане на възбрана върху негов собствен имот. С молба от 30.09.2020 г. частната жалбоподателка е уведомила съда, че е узнала за наложената възбрана при извършен от пълномощника й - адвокат случаен преглед на имотната партида на Г. П. в системата за дистанционен достъп до портала на Агенция по вписванията ИКАР. По делото няма данни за точната дата, на която е станало узнаването, но доколкото ответникът не твърди и не е ангажирал доказателства тази дата да предхожда с повече от една седмица /чл.275, ал.1 ГПК/ подаването на частната жалба, няма основание жалбата да се счете за просрочена и да бъде отказано разглеждането й по същество. С обжалваната част от определението по ч. гр. д. № 5701/2017 г. състав на Апелативен съд - София е отменил частично определение на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искане за допускане на обезпечение, и е допуснал обезпечение на предявени при условията на евентуалност от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ против Г. П. Х. осъдителни искове за заплащане на сумата 380 000 евро чрез налагане на възбрана върху притежавана от ответника Ѕ ид. част от недвижим имот - апартамент в [населено място], на [улица], ведно с прилежащото към апартамента мазе. За да допусне обезпечението, въззивният съд е приел, че обезпечаваният осъдителен иск е допустим и вероятно основателен по смисъла на чл.391, ал.1, т.1 ГПК, че за ищцовата страна съществува обезпечителна нужда и че посочената в молбата по чл.389 ГПК обезпечителна мярка „възбрана“ е подходяща с оглед търсената с иска съдебна защита. Според т.6 от Тълкувателно решение № 6/14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС всяко трето лице, чиято правна сфера е накърнена от допусната обезпечителна мярка, е легитимирано да обжалва определението на съда по обезпечение на иска. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че трето лице, легитимирано да обжалва налагането на обезпечителна мярка „възбрана“ върху недвижим имот или да иска отмяната й, е и действителният собственик на имот, неправилно посочен като собственост на ответника. Предвид предпоставките, от които зависи съществуването на легитимацията за обжалване, предметът на производството по чл.274, ал.2 ГПК се свежда до проверка на твърдените от третото лице - частен жалбоподател факти, които пораждат тази легитимация. В конкретния случай частната жалбоподателка е обосновала активната си легитимация за обжалване на определението на Апелативен съд - София по обезпечение на иска с качеството си на действителен индивидуален собственик на недвижимия имот /апартамент/, върху който е допуснато налагане на „възбрана“ като мярка за обезпечение на предявен срещу друго лице осъдителен иск. С частната жалба са представени писмени доказателства - заверени преписи от влязло в сила съдебно решение № 132/02.07.2014 г. по гр. д. № 543/2014 г. на Районен съд - Костинброд и договор за доброволна делба от 11.07.2014 г., вписан в Служба по вписванията - [населено място] с рег. № 37574, от които се установява, че описаният в диспозитива на обжалваното определение апартамент в [населено място], на [улица], е придобит по време на брака между жалбоподателката и ответника по обезпечения иск Г. Х.; Бракът е прекратен чрез развод на 02.07.2014 г.; Възникналата след прекратяване на брака съсобственост в равни части върху апартамента е прекратена чрез доброволна делба на 11.07.2014 г. - преди подаване на молбата от 19.10.2017 г. за допускане на обезпечение чрез възбрана върху апартамента, като апартаментът е придобит в индивидуална собственост от жалбоподателката. Представените доказателства подкрепят по категоричен начин твърденията на частната жалбоподателка, че към момента на депозиране на молбата по чл.389 ГПК и към момента на постановяване на определението за допускане на обезпечение тя е имала качеството на изключителен собственик на имота, обект на обезпечителна мярка „възбрана“. В хода на производството по чл.274, ал.2 ГПК не са въведени твърдения и не са ангажирани доказателства за промяна в титулярството на правото на собственост, от което следва, че и понастоящем жалбоподателката е индивидуален собственик на възбранения имот /апартамент/. Обезпечителната мярка „възбрана“ несъмнено накърнява правната сфера на жалбоподателката като собственик на имота, без да гарантира защитата на ищеца срещу ответника по обезпечения иск, и поддържаните отговора по чл.276, ал.1 ГПК доводи, че ищцата не е засегната от обезпечението, са неоснователни. Предвид установените по делото факти относно принадлежността на правото на собственост върху имота, обект на възбрана, и разрешенията в цитираното тълкувателно решение обжалваното определение по обезпечение на предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ осъдителен иск е неправилно, а подадената срещу него частна жалба е основателна. По изложените съображения определението на Апелативен съд - София следва да бъде отменено в обжалваната част и молбата за допускане на обезпечение върху притежаваната от частната жалбоподателка Ѕ ид. част от описания в диспозитива на определението апартамент в [населено място], на [улица], следва да бъде оставена без уважение като се постанови и обезсилване на издадената в изпълнение на отменената част от определението обезпечителна заповед. В зависимост от изхода на производството по чл.274, ал.2 ГПК на частната жалбоподателка следва да се присъдят направените пред ВКС разноски в размер на 15 лв. - заплатена държавна такса за разглеждане на частната жалба. Разноските следва да се възложат в тежест на масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,