Решение № 2737 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 184/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационните жалби на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Пловдив при ЦУ на НАП, приподписана от юрк. Дамянова, и на В. С. В., със съдебен адрес гр. Смолян, [улица], [адрес], чрез адв. Иванов, срещу Решение № 907 от 01.08.2025 г., допълнено с Решение № 1275 от 31.10.2025 г. постановено по адм. дело № 22/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Смолян, с което е изменен Ревизионен акт (РА) № 16002122000297-091-001/10.09.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив в потвърдената с Решение № 506/16.12.2024 г. на директор на дирекция ОДОП – Пловдив част на установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2016 г. за данъка от 3 331,63 лв. на сумата 2 021,72 лв. и лихва от 2 653,28 лв. на 1 551,09 лв.; за 2017 г. за данъка от 3 910,40 лв. на 2600,47 лв. и лихва от 2717,71 лв. на 1731,44 лв.; отменен е в частта на установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2018 г.; в частта за вноски ДОО за 2017 г. в размер на 647,22 лв. – главница и 615,74 лв. – лихви, вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 3035,88 лв. – главница и 2466,90 лв. – лихви и вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 1756,80 лв. – главница и 1333,46 лв. – лихва и в частта за ЗО за 2018 г. и е отхвърлена жалбата на ревизирания в частта на установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2017 г. за вноски ДЗПО – УПФ. Първият касатор обжалва решението в отменителната част с навеждане на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване аргументира с пропуск на първостепенния съд да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Акцентира се върху пасивността на ревизирания и на съпругата му в рамките на контролните производства спрямо всеки от тях да заявят размери на своите разходи си през относимите данъчни периоди. Възразява се срещу подхода на инстанцията по същество да възприеме установения при ревизията на съпругата на В. излишък на парични средства за 2016 г. като разполагаемост при него. Аргументира се дължимост на осигурителни вноски за ДОО за 2017 г. Отправя се искане за отмяна на решението в тази обжалвана част и за отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендират се деловодните разноски за двете инстанции, възразява се за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Касаторът В. В. обжалва решението в отхвърлителната част, заявявайки несъгласие с извода на АС Смолян за размера на разполагаемите средства към началото на ревизирания период. Твърди недоказаност на тезата на ревизиращите, че е получавал доходи от трудова дейност. Иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отмяната на съответната част от РА, както и присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените от всеки от касаторите доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 АПК, намира следното: Касационните жалби са допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за всяка от тях. Пред АС - Смолян е оспорен РА № 16002122000297-091-001/10.09.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив в потвърдената с Решение № 506/16.12.2024 г. на директора на дирекция ОДОП – Пловдив част, с който в тежест на В. В. са установени задължения за данък върху дохода по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2016 г. - главница 3 331,63 лв. и лихви 2 653,28 лв.; за 2017 г. - главница 3 910,40 лв. и лихви 2 717,71 лв.; за 2018 г. - главница 6 541,24 лв. и лихви 3 882.86 лв.; вноски за ДОО за 2017 г. - главница 647,22 лв. и лихви 615,74 лв.; вноски за ДОО за 2018 г. - главница 3 035,88 лв. и лихви 2 466,90 лв.; вноски за ЗО за 2018 г. - главница 1 756,80 лв. и лихви 1 333,46 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за 2017 г. - главница 321 лв. и лихви 223,09 лв. Ревизията е проведена по правилата на чл. 122-124 от ДОПК и е обоснована с хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Според фактическите установявания на инстанцията по същество ревизираният е собственик на капитала на „Венивал“ ЕООД, паралелно с което е вписан в ТР като ЕТ „Венивал - В. В.“. Не е подал годишни данъчни декларации (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ за трите ревизирани периода 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Началното салдо по банковите му сметки за 2016 г. е в размер на 31 833,38 лв., крайното - 61978,32 лв., такова е началното за 2017 г., а крайното 97 286,66 лв.; За 2018 г. е получен доход от трудови правоотношения с „Евролукс“ ЕООД - 2017,59 лв. и от продажба на два недвижими имота в гр. Смолян при цени съответно 17 000 лв. и 58 600 лв. През същия данъчен период В. е придобил (в режим на съпружеска имуществена общност) апартамент в гр. София, [улица]заедно с паркоместа № 10 и 11 и № 12-13 за цена 374 150,28 лв., както и мансарден апартамент в гр. Смолян за сумата от 15 600 лв. Заплатени са разходи за електричество, телекомуникационни услуги, водоснабдяване и канализация, данъци. Констатациите на ревизиращите са за превишение на разходите на В. над получените доходи с неустановен произход в размери съответно за 2016 г. 33 316,30 лв., за 2017 г. 39 103,98 лв., за 2018 г. паричен недостиг, възлизащ на 65 412,41 лв. АС Смолян е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Обосновал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от овластен за това орган. Мотивирал е доказаност на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, обуславящо възможността за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК при съблюдаване на чл. 123 от същия кодекс. За данъчен период 2016 г. първостепенният съд е изложил съображения, че паричните средства, установени при ревизията на съпругата на В. в края на 2015 г. - 7963,15 лв., наред с разполагаемост на такива в брой от 5 000 лв. към 01.01.2016 г., обуславят недостиг на парични средства при ревизирания от 20217,16 лв. за 2016 г. и от 26004,79 лв. за 2017 г. За данъчен период 2018 г. в режим СИО В. е придобил апартамент в гр. София, [улица] паркоместа № 10 и 11 и № 12-13 при цена 374 150,28 лева, както и апартамент в гр. Смолян за сумата 15 600 лв. При проследяване на механизма на разплащанията по двете сделки е мотивиран извод, че задълженията по първата от тях са погасени на 29.08.2019 г., което опровергава тезата на ревизиращите за недостиг на парични средства за предходния данъчен период. Отмяната на РА в частта на задълженията за ДОО и ЗЗО за 2017 г. и 2018 г. е мотивирана от инстанцията по същество с липса на ясна воля относно размера им в РД, РА и в решението на директора на дирекция ОДОП Пловдив. Решението е частично неправилно. От нормата на чл. 124, ал. 2 ДОПК следва извод, че установяването на юридическите факти, представляващи основания по чл. 122, ал. 1 за провеждане на ревизията по особения ред като условие за приложимост на презумпцията за достоверност на констатациите в РА, е в тежест на приходната администрация. В хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК с изследването на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК се определя размерът на укритите приходи или доходи, а основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК е обвързано с установяване на имуществени несъответствия, които са в основата на презумпцията по чл. 123, ал. 1 ДОПК за наличие на подлежаща на облагане печалба или доход, т. е. за наличие на обект на облагане. С аргумент от чл. 15 ЗДДФЛ укритият доход, респ. имуществените несъответствия, с които се обвързва презумпцията за получаването му, се установява за данъчната година, която съответства на календарната. Динамиката на имущественото състояние на данъчно задълженото лице, чието участие в гражданския оборот няма как да съвпадне с началото на данъчната година, прави дължимо изследването на наличното имущество към началото на първия период в обхвата на ревизията и промените в него към края на всеки от ревизираните данъчни периоди с отчитане на направените разходи и получените доходи и на всички получени средства. Конкретните фактически твърдения на администрацията обхващат средствата, с които В. е разполагал към 01.01.2016 г. и последващите разходи и постъпления. Ревизираният е оспорил още в извънсъдебното фаза на производството размерът на постъпленията по периоди и е въвел насрещно твърдение по този доказателствен факт, такова съдържа и първоинстанционната жалба. Доказването на това твърдение може да изключи съществуването на установеното с РА публично задължение или да влияе върху размера му при съобразяване на критериите по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Неоснователен е касационният довод, че първостепенният съд е допуснал процесуални нарушения при преценката на доказателствените средства. Констатациите му са основани както на доказателствата, събрани в извънсъдебната фаза на производството, така и на тези събрани в хода на съдебното дирене - чл. 171, ал. 1 и ал. 2 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Правилно са ценени като допустими доказателства както обясненията на ревизирания (арг. чл. 56, ал. 1 ДОПК, като е неприложимо ограничението по ал. 3), така и декларацията на съпругата му за поемане на общи разходи за семейството - арг. чл. 43 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Тези имуществени размествания е следвало да се вземат предвид при ревизията на В., доколкото грижата за семейството е задължение на съпрузите (чл. 17 СК) и разходите за задоволяване на нуждите му се поемат от двамата съпрузи (чл. 32, ал. 1 СК). Съответно на морала (като регулатор на личните отношения в семейството) е очакването съпругът, които има парични наличности, да покрие недостига на нуждаещия се съпруг. При установеност на облагаеми, но недекларирани доходи, и при данните, че през периодите 01.10.2017 г. - 30.11.2018 г. ревизираният е собственик на капитала на „Венивал“ ЕООД, в чиито ГДД по чл. 92 ЗКПО е деклариран положителен финансов резултат - данъчна печалба (съотв. 769.61 лв. и 9 629,72 лв.) без в дружеството да са назначени служители по трудови правоотношения и без да са плащани доходи по правоотношения извън обхвата на КТ, при изясненост, че занятието на търговеца е експлоатация на магазин, следва извод за съществуване на основание за дължимост на осигурителни вноски. Няма противоречие в съдебната практика относно облагането по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, вкл. и в частта за задължителни осигурителни вноски по чл. 124а ДОПК за еднолични търговци, регистрирани по чл. 56 и сл.от ТЗ, както и за физически лица, осъществяващи търговска дейност без да са регистрирани. За тях при провеждане на ревизия при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, съдебната практика приема, че установената в хода на ревизията данъчна основа вследствие на укрит доход или превишение на разходите над доходите като недостиг на парични средства е свързана с тяхната търговска дейност, която е и трудова, и за която се дължи не само данък, но и задължителни осигурителни вноски съгласно чл. 124а ДОПК - за ДОО, за ДЗПО – УПФ и за здравни осигуровки в качеството му на самоосигуряващо се лице. Не се спори, че В. В., роден след 31.12.1959 г., е избрал да се осигурява и за фонд „Общо заболяване и майчинство“, но дължи осигурителни вноски и за допълнителна пенсия в УПФ. Дължимостта на здравноосигурителните вноски произтича от чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. Основателен е касационният довод, че установеното с РА задължение, възлизащо на 647,22 лв. вноски за ДОО за 2017 г., представлява допълнително установена сума за довнасяне, тъй като от сочената за дължима сума 885,96 лв. е приспадната сумата от 238,74 лв., декларирана от ревизирания. Изложеното обуславя неправилност на решението в частта, отменяща РА относно определените осигурителни вноски по КСО в размер на 647,22 лв. главница и 615,74 лв. лихви и ЗЗО в размер на 348,00 лв. главница и 277,08 лв. за данъчен период 2017 г., включително в частта за разноските, като вместо него се постанови отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. В останалата обжалвана част то е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане съразмерно на уважената част от жалбата на ревизирания следва да бъдат присъдени 973,11 лв. разноски за първоинстанционното производство, както и 2267,59 лв. за настоящата инстанция като съответстващи на обема и качеството на осъществената от адвоката процесуална защита. В полза на Националната агенция за приходите следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в претендирания размер от общо 1541,66 лв. и 47,47 лв. за държавна такса за касационно оспорване, или общо 1589,13 лева при съобразяване на ЗВЕРБ. Така мотивиран, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение