Определение № 4882 от 29.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1083/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 30235/11.12.2023 г. на П. В. М., чрез адв. Р. И. срещу решение №1268/02.11.2023г. по в. гр. д. №1297/2023г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение №104/27.04.2023г. по гр. д. №1194/2022г. на Районен съд – Провадия, с което е отхвърлен предявеният от П. В. М. срещу С. Н. Х. иск с правно основание чл. 34 ЗС за допускане на съдебна делба на следните имоти, находящи се в [населено място], [община], област В.: 476 кв. м. ид. части от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 680 кв.м., включено в УПИ [№] в кв. 26 по плана на селото, ведно с построената в това дворно място КЪЩА с площ от 104 кв.м. и НАВЕС с оградни стени с площ от 104 кв.м., при равни квоти - 1/2 ид. ч. за всяка от страните. Според касаторката, въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е съобразил императивните разпоредби относно владението и неправилно е приел, че в полза на ответната страна е осъществен придобивният способ по чл. 79 ЗС. Излага, че изтичането на срока не води автоматично до възникване на правото на собственост за владелеца, тъй като давността не се прилага служебно, а е необходимо позоваване, чрез предявяване на иск или чрез снабдяване с констативен нотариален акт, каквито действия в случая не са налице. Релевира довод и за частична нищожност на сделките, от които ответницата черпи своите права, тъй като праводателят ѝ не е бил изключителен собственик на имотите, предмет на договорите от 2007г. и 2020г. Счита, че съдът е следвало в мотивите си да се произнесе по нищожността на процесните правни сделки, независимо от липсата на заявено възражение от заинтересованата страна, тъй като нищожността произтича от събраните по делото доказателства, каквото произнасяне в случая липсва. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, като на негово място бъде постановено друго, с което да се допусне делба на процесните имоти при равни квоти. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката посочва наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Формулиран е въпрос относно нарушение по прилагането на закона в обжалваното решение при тълкуването на началото и края на давностния срок за придобиване на конкретния имот, по който се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №404/16.06.1995г. по гр. д. №1904/1995г. на IV ГО на ВС и Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, като доводите в изложението преповтарят съдържанието на касационната жалба. Ответникът по касация - С. Н. Х., чрез адв. М. М., с подадения отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност и за липсата на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Моли касационно обжалване да не бъде допускано, а в случай, че бъде допуснато - моли въззивното решение да бъде оставено в сила, като й бъдат присъдени разноски. Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивния съд, постановено в производство за съдебна делба, поради което се явява процесуално допустима. Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното: Производството е образувано по иск на П. В. М., предявен срещу С. Н. Х. за допускане на делба на недвижими имоти, находящи се в [населено място], [община], област В., както следва: 476 кв. м. идеални части от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 680 кв.м. включено в УПИ [№] в кв. 26 по плана на селото, ведно с построената в него КЪЩА с площ от 104 кв.м. и НАВЕС с оградни стени с площ от 104 кв.м. при равни квоти. Ищцата твърди, че по време на брака/сключен на 10.05.1964г. и прекратен с решение за развод от 23.10.1972г. по гр. д. №1624/1972г. по описа на ВОС / с вече бившият й съпруг Ж. В. Ж., през 1969г. придобили чрез договор за покупко-продажба и в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], представляващ ДВОРНО МЯСТО, с пространство от 1 250 квадратни метра, заедно с построената в него КЪЩА, застроена върху 52 квадратни метра, съставляващо неурегулиран парцел IV- 156 по плана на [населено място]. Сделката била обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот №54, том I, дело № 142 от 14.03.1969г., в който като купувач бил посочен Ж. Ж.. След прекратяване на брака, собствеността се превърнала в обикновена при равни квоти. Ищцата излага, че от брака си имат две деца – В. и Е.. В знак на благодарност за грижите, ищцата предприела действия по прехвърляне на нейната част от имотите на дъщеря си, при което установила, че през 2020г. бившият й съпруг продал целия имот и къщата на ответницата С. Х., чрез договор, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба, вписан в Службата по вписванията при PС - П. под вх. рeг. № 2288 ат 20.07.2020 г., акт № 64, том VI, дело 1037. Доколкото никой не може да прехвърли права, каквито сам той не притежава, то сделката е породила своя вещно-прехвърлителен ефект само за Ѕ ид. ч. от имотите, собственост на Ж., поради което ищцата моли да бъде допусната делба на имотите при равни квоти. Чрез постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор, ответницата С. Х. оспорва претенцията на ищцата като недопустима, респективно счита същата за неоснователна. Твърди, че се легитимира като изключителен собственик на цялото дворно място въз основа на два договора за покупко-продажба – единият от 2007г., а другият от 2020г. сключени между нея и Ж. В. Ж.. Последният през 1969г. бил закупил дворно място с площ от 1250 кв.м., за което е отреден имот № IV—156, в последствие разделен на два парцела, а именно УПИ [№] и УПИ [№]. Твърди, че праводателят Ж. Ж. владеел двата урегулирани парцела необезпокоявано след развода си през 1972г., като ищцата не е предявявала собственически претенции към тях. Излага се, че самият праводател е заявявал многократно, че извънсъдебно и неофициално двамата са уредили имуществените си отношения, като той е заплатил на бившата си съпруга определена парична сума. Ответницата посочва, че повече от 30 години Ж. Ж. живее на семейни начала с майка ѝ в процесните имоти, които и към настоящия момент се обитават от тях. Твърди, че след придобиването на имотите, тя извършила множество ремонтни дейности с цел подобряване на състоянието им. Релевирано е възражение за изтекла придобивна давност по отношение на делбените имоти, като към своето владение заявява, че присъединява и владението на праводателя си, който от 1972г. до сключването на сделките през 2007г. и 2020г. необезпокоявано и трайно е владял имотите, поради което счита, че към датата на завеждане на иска в полза на ответницата е осъществен придобивния фактически състав по чл. 79 ЗС. Предвид събраните по делото доказателства, съдът е приел, че процесният имот, придобит през 1969г. от Ж. Ж. по време на брака му с П. М. чрез договор за покупко-продажба съгласно чл. 13, ал. 1 СК от 1968г. /отм./ е станал съпружеска имуществена общност. Бракът между страните е прекратен с развод на 23.10.1972г., като считано от тази дата съпружеската имуществена общност се е превърнала в обикновена дялова съсобственост при равни квоти, като Ж. Ж. е собственик на 1/2 ид. ч., а П. М. на останалата Ѕ ид. ч. Въззивният съд е приел за основателно заявеното от ответната страна възражение по чл. 79, ал. 1 ЗС. Счел е за осъществени елементите от фактическия състав на придобивната давност, а именно: упражнявано явно, непрекъснато, несъмнено и спокойно владение върху процесния имот за период повече от 10 години, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, и с намерение за своене, доведено до знанието на собственика, т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че владеещият упражнява собственически правомощия в пълен обем за себе си. Приел е, че от показанията на св. С., се установява, че Ж. Ж. и неговата съжителка – А., не само са стопанисвали имота, но са и извършвали в него фактически действия по осъществяването на ремонтни /поправили са покрива/ и строителни дейности –пристроили са къщата, построили са навес и гараж, който бил магазин за няколко години, като е посочил, че вторите надхвърлят обикновеното управление на имота. Отбелязал е, че ищцата след развода си с Ж. през 1972г. заживяла в [населено място], като липсват данни след това да е проявявала заинтересованост по отношение на имота, да го е посещавала, да е разполагала с ключ или да е демонстрирала по някакъв начин собственическите си права, докато в същото време праводателят Ж. е манифестирал намерението си да държи имота за себе си, тъй като не е допускал до него ищцата. Съдът е приел, че Ж. Ж. е владял имота за себе си повече от десет години, тъй като непрекъснато е осъществявал фактическа власт с намерение за своене, считано от 1972г., което обстоятелство му е дало основание да извърши прехвърлителните сделки през 2007г. и 2020г. в полза на ответницата. Приложил е презумпцията по чл. 69 ЗС относно намерението за своене, като е посочил, че тя не е оборена от съвкупната преценка на доказателствата по делото. Направен е извод, че процесуалната пасивност на ищцата е продължила прекомерно дълъг период от време- от 1972г. до предявяването на настоящия иск – 24.10.2022г. или повече от 50 години, през който период липсват данни ищцата да е предприела действия с цел отблъскване на установеното от бившия й мъж, а впоследствие от ответницата владение, за което е имала знание. При така изложените мотиви на въззивната инстанция и с оглед наведените от касаторката доводи, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато с цел преценка дали изводът на въззивния съд, че само упражняването на фактическата власт след прекратяването на брака може да обуслови придобиването на имота по давност от бившия съпруг, не е в противоречие с Тълкувателно решение №1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК При допускане на касационното обжалване, касаторът дължи внасяне на държавна такса в размер на 25 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,