Определение № 60285 от 28.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1485/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Н. Г., като пълномощник на „Индиго“ ООД, гр. Казанлък, срещу въззивно решение № III-79, постановено на 12.07.2019 г. по в. гр. д. № 777/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 99 от 14.01.2019 г. по гр. д. № 3038/2018 г. на Бургаски районен съд, в частта, с която е признато за установено по предявения от касатора срещу М. Т. И., отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ответницата не е собственик на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], с площ 889 кв. м. и на поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], с площ 882 кв. м., като вместо него е постановено ново по същество, с което отрицателният установителен иск е отхвърлен. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен предявения от дружеството срещу М. И. иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 26, т.1, н. д. № 24/25.03.2011 г. /въззивната жалба на ответницата срещу решението в тази част е била оставена без разглеждане с влязло в сила определение/. В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси, формулирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. обвързани ли са страните от констатациите в мотивите на влязло в сила решение, без да са събирани доказателства за фактите по настоящото дело; поддържа се противоречие с определение № 147/19.02.2019 г. по гр. д. № 3705/2018 г. на четвърто г. о.; 2. налице ли е органно представителство на ищцовото дружество в лицето на управителя Н. С., при положение, че с влязло в сила решение по т. д. № 617/2013 г. на Бургаския окръжен съд е прието за установено, че всички вписани на 24.02.2011 г. в търговския регистър по партидата на дружеството обстоятелства по взети решения на ОС от 06.01.2011 г. /включително избора на лицето за управител/, не съществуват; 3. кои констатации са приети за обвързващи – тези по цитираното търговско дело или по гр. д. № 8456/2011 г. на Бургаския районен съд. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Районният съд е бил сезиран с предявени от ищцовото дружество против ответницата отрицателни установителни искове. Ищецът твърди, че се легитимира като собственик на основание договори за покупко-продажба, сключени през 2004 г. и 2005 г. Вписаният като управител Н. С. се е разпоредил с процесните имоти от името на дружеството в полза на ответницата. С влязло в сила решение по т. д. № 617/2013 г. на Бургаския окръжен съд е прието за установено, че всички вписани на 24.02.2011 г. в търговския регистър по партидата на дружеството обстоятелства по взети решения на ОС от 06.01.2011 г., не съществуват. Предявен е и иск за прогласяване нищожността на сделката на следните заявени основания: липса на съгласие, противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, който е отхвърлен, като в тази част решението е влязло в сила. Ответницата е възразила, че искът за прогласяване нищожността на сделката е недопустим поради формирана сила на пресъдено нещо. Оспорила е отрицателния установителен иск, като е възразила, че се легитимира като собственик на основание действителен договор за покупко-продажба. При условията на евентуалност е въвела и възражение за придобивна давност. По делото е установено, че с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 26/2011 г., между Н. С. С., в качеството му на управител и съсобственик на „Индиго“ ООД, гр. Бургас, от една страна като продавач, и от друга страна М. Т. И., като купувач, е прехвърлено правото на собственост на дружеството върху процесните недвижими имоти. С влязло в сила на 07.06.2016 г. решение по т. д. № 617/2013 г. на Бургаския окръжен съд е прието за установено, че всички вписани на 24.02.2011 г. в търговския регистър по партидата на дружеството обстоятелства по взети решения на ОС от 06.01.2011 г., не съществуват. Тези решения са за избор на Н. С. за управител на дружеството, както и дружеството да се представлява от двамата управители заедно и поотделно. С влязло в сила на 11.06.2015 г. решение по гр. д. № 8456/2011 г. на Бургаския районен съд са отхвърлени предявените от Д. П. О’С. срещу „Индиго“ ООД и М. Т. И. за прогласяване нищожността на сделката, сключена с нотариален акт № 26, т.1, н. д. № 24/25.03.2011 г., поради липса на съгласие, противоречие със закона и накърняване на добрите нрави. В обжалваното въззивно решение е прието за установено, че в предходно водения процес ищецът и ответницата са участвали не като насрещни страни, а в качеството им на другари, поради което между тях не е формирана сила на пресъдено нещо. Налице е обвързваща сила на констатациите, които съдът е направил относно общите факти. При предявен иск за собственост ищецът разполага с възможност да въведе твърдения за нищожност на придобивното основание, от което ответникът черпи права. В случай че въведените твърдения и обстоятелствата на които се основават, са идентични с тези по предходно воден процес, в който страните са участвали като другари, между тях е налице обвързваща сила на констатациите, които съдът е направил в мотивите, относно общите факти. Следва да се зачетат констатациите относно липсата на основанията противоречие със закона и накърняване на добрите нрави. Посочено е, че в настоящия процес са изложени твърдения за липса на представителна власт и заобикаляне на закона. Те са разгледани по същество като въведени по иска за собственост. Счетено е, че представителната власт на управителя е такава на законово основание /налице е органно представителство по ТЗ, а не упълномощаване/. Хипотезата на чл.42 ЗЗД е неприложима, тъй като се отнася само за представителство по упълномощаване. Съгласно ТР № 3/15.11.2013 г. по т. д. № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС на органния представител е признато правото неговата воля като физическо лице да бъде счетена във външните отношения за воля на юридическото лице. Твърденията на ищеца относно липса на представителна власт са обосновани с довода, че физическото лице, посочено в нотариалния акт като управител, не е бил представител по закон на юридическото лице-продавач /въз основа заличаване вписването на това обстоятелство с влязлото в сила решение/. Действието на вписването обаче е прекратено занапред. Меродавно е вписаното обстоятелство към момента на сключване на сделката. Изложени са обстоятелства, че е налице действителна правна сделка, която легитимира ответницата като собственик на основание договор за покупко-продажба. Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора в изложението първи и трети въпрос, които обобщени се свеждат до възприетото от въззивния съд, че страните са обвързани от констатациите в мотивите на влязлото в сила решение по гр. д. № 8456/2011 г. на Бургаския районен съд. В решение № 50/08.05.2014 г. по гр. д. № 6235/2013 г. на второ г. о., е прието, че силата на пресъдено нещо обвързва насрещните /противопоставените/ страни в правния спор - ищеца и ответника; тя не важи между лицата, които са заедно на едната страна на процесуалното правоотношение - няколко ищци или няколко ответници. Другарите помежду си не са обвързани от силата на пресъдено нещо. Те са обвързани от констатациите, които съдът е направил в мотивите, относно общите факти. В представеното от касатора определение № 147/19.02.2019 г. по гр. д. № 3705/2018 г. на четвърто г. о., също е посочено, че тези констатации имат обвързваща сила за другарите, както е приел и въззивният съд, като независимо от това е разгледал и въведените основания за нищожност на сделката, които не са били обхванати от силата на пресъдено нещо. В настоящия процес предмет на изследване е правото на собственост на ответницата. В нейна тежест е да докаже, че е собственик на процесните имоти, като освен това е длъжна да изчерпи всички свои възражения, респективно всички основания, на които твърди, че е собственик, а ищецът трябва да докаже твърденията си за фактите, които изключват това право. В съответствие с тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е приел, че органният представител е изразител на волята на юридическото лице и в процеса на формиране и външно изявяване на волята на юридическото лице не могат автоматично да се прилагат ограничения и разрешения, приложими към представителството, възникнало от упълномощителна сделка по ЗЗД. В конкретния случай, предвид обстоятелството, че при сключване на продажбата волята на продавача е изразена не чрез пълномощник, а чрез органен представител, разпоредбата на чл.42 ЗЗД е неприложима. Поставеният в изложението втори въпрос е свързан с установяване несъществуването на вписано в търговския регистър обстоятелство /избора на управител/ и действието на заличаването на вписването. Той също не може да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Основното действие на вписването в търговския регистър е оповестителното /чл.7, ал.1 ЗТР/ и целта му е да се информират участниците в търговския и гражданския оборот за важни обстоятелства, касаещи търговците и за съществуването на определени правно значими обстоятелства. С оглед гарантиране сигурността на оборота на вписването е придадено и защитно действие спрямо третите добросъвестни лица чрез презумпциите в чл.10 ЗТР – че вписаното обстоятелство или обявения акт съществуват такива, каквито са вписани, респективно обявени, дори в действителност да не съществуват, съответно, че невписаните обстоятелства са несъществуващи, чрез които тези лица се предпазват от неизгодни за тях правни последици, произтичащи от неизвестна за тях информация относно техни контрагенти. Чрез установителния иск по чл.29 ЗТР се цели установяване със сила на пресъдено нещо на порок в регистърното производство /нищожност или недопустимост на вписването/, както и несъществуване на вписаното обстоятелство. Основната правна последица от уважаването на този иск е заличаване на вписването - чл.30, ал.1 ЗТР и възстановяване на юридическото и фактическо положение от преди извършването му, което обаче по силата на чл.8 ЗТР има действие за в бъдеще. В този смисъл е решение № 6/04.02.2016 г. по гр. д. № 3860/2015 г. на второ г. о., на което въззивното решение съответства. Цитираната разпоредба изрично урежда правното действие на заличаването, каквото действие имаше и преди приемането на ЗТР /изрично разяснено в мотивите по т.3 на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, което запазва действието си и при действието на ЗТР, с отчитане на спецификата от извършване на регистрацията от административния орган/ - то преустановява занапред правните последици на вписването. Заличаването, предвидено в чл.30, ал.1 ЗТР, като императивна последица от уважаването на този иск, произвежда своите същински правни последици, само ако няма последващи вписвания относно същото обстоятелство, извършени след подлежащото, вследствие на уважаване на иска, заличаване. Следователно вписването на несъществуващото обстоятелство поражда действие по отношение на третите добросъвестни лица от момента на вписването до заличаването му по чл.30 ЗТР. В случая няма последващи вписвания относно същото обстоятелство или вписване на обезпечителна мярка, за да отпадне защитното действие на вписването. Не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по поставените въпроси съществува константна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата по касационна жалба следва да бъдат присъдени направените в производството по чл.288 ГПК съдебни разноски в размер на 2 000 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна защита и съдействие от 04.11.2019 г. с адвокат Р. И.. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение