Определение № 121 от 17.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1424/2015 г.

Касационното производство е образувано по жалба на адв. И. Д., назначен за особен представител на Б. А. А., срещу решение № 85 от 02.07.2015 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по ВНЧД № 158/2015 г. С първоинстанционното решение № 329 от 16.12.2014 г., постановено по НОХД № 944/2009 г. Пловдивският окръжен съд е постановил да се издаде дубликат на първообразния изпълнителен лист по НОХД № 944/2009 г. на Окръжен съд – Пловдив, с който длъжникът Б. А. А. е осъден с присъда № 32/02.03.2010 г., влязла в сила на 09.12.2010 г., да заплати по сметката на Пловдивския окръжен съд глоба в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева, от които сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева е прихваната от внесената парична гаранция, както и 5 /пет/ лева - държавна такса за издаване на дубликат на първообразния изпълнителен лист. В срока за обжалване особеният представител е подал въззивна жалба (с вх. № 36089/29.12.2014 г. на ОС – Пловдив) и молба (с вх. № 36088/29.12.2014 г. на ОС – Пловдив) до ОС – Пловдив за допълване на решението в частта за разноските. Делото е администрирано пред Апелативен съд – Пловдив, който с определение № 43 от 03.02.2015 г. по в.н.о.х.д. № 27/2015 г. е прекратил производството и е върнал делото на Пловдивския окръжен съд за произнасяне относно разноските по реда на чл. 248 ГПК. В изпълнение на дадените указания, Пловдивският окръжен съд, с определение № 328 от 20.03.2015 г., е допълнил решение № 329 от 16.12.2014 г. по н.о.х.д. № 944/2009 г. като е осъдил ТД на НАП – гр.София да заплати на особения представител на Б. А. сумата от 1 880 лева, представляваща разноски по делото. По въззивната жалба (с вх. № 36089/29.12.2014 г. на ОС – Пловдив) на особения представител на Б. А., срещу първоинстанционното решение и по частна жалба на пълномощника на ТД на НАП – гр.София – юрк. Н., срещу определение № 328 от 20.03.2015 г. на Пловдивския окръжен съд, е образувано ВЧНД № 158/2015 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. С въззивно решение № 85 от 02.07.2015 г. по цитираното дело съдът е потвърдил решение № 329/16.12.2014 г. по НОХД № 944/2009 г. на ОС – Пловдив. Със същото решение е отменил определение № 328 от 20.03.2015 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е допълнено решение № 329 от 16.12.2014 г. по н.о.х.д. № 944/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която ТД на НАП – [населено място] е осъдена да заплати на особения представител на А. сумата над 300 лв., представляваща разноски по делото. В останалата част съдът е потвърдил обжалваното определение. Срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд е депозирана касационна жалба от особения представител адв. Д.. В нея той изразява недоволството си от решението. Сочи, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да го отмени и да постанови решение, с което да остави без уважение молбата на ТД на НАП – гр.София за издаване на дубликат на първообразния изпълнителен лист като присъди в негова полза разноските за особен представител, дължими в производството, образувано по реда на чл. 409 от ГПК. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като извърши проверка на подадената касационна жалба, установи, че е процесуално недопустима. Същата е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 409, ал. 4 вр. чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но не отговаря на изискванията за редовност по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като липсва приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, касаторът следва да формулира материалноправен или пропроцесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. С оглед изложеното, жалбата ведно с делото трябва да бъде върната на Апелативен съд - Пловдив, който на основание чл. 285, ал. 1 ГПК следва да даде на касатора едноседмичен срок, в рамките на който да отстрани констатираната нередовност. При неизпълнение, касационната жалба следва да бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. В случай на привеждане на жалбата в съответствие с изискванията на закона, същата, заедно с приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, следва да бъдат изпратени на ответника по жалбата и прокуратурата, които разполагат с право да подадат отговор в едномесечен срок, преди делото да бъде администрирано до Върховния касационен съд. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като съобрази изложеното,