Определение № 994 от 09.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 79/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение №137/ 01.06.2010год. по гр.д. № 197/2010 год. на Смолянския окръжен съд, с което е оставено в сила решението по гр.д. № 213/2009 год. на Маданския районен съд в частта в която, предявеният от Б. Ю. Ч. иск с пр. осн. чл. 200 КТ за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука е уважен в размер на 25 331,60 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2007 год. до окончателното изплащане на сумата и са присъдени още 60 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушения на материалния и процесуален закон и необоснованост. Касаторът моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което размерът на обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено. Ответникът по касация Б. Ю. Ч. оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Представя насрещна касационна жалба, с което обжалва въззивното решение в частта, в която искът не е уважен в пълния му размер от 280 000 лв. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. Касаторът не е формулирал правен въпрос .Представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК съдържа само оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила .Същите обаче могат да бъдат предмет на обсъждане в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство. Формулирането на правен въпрос е основното и общо условие за допустимост на касационното обжалване. Неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. С оглед на това не се налага обсъждане на посочените от касатора допълнителен критерии за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 3 ГПК както и представените с изложението съдебни актове. Такова обсъждане не би могло и да се извърши, доколкото посочените допълнителен критерии, могат да бъдат преценявани единствено в контекста на посочения правен въпрос. По изложените съображения, касационното обжалване не следва да се допуска. Предвид този изход на производството по чл. 288 ГПК, съгл. разпоредбата на чл. 287,ал.4 ГПК насрещната касационна жалба не следва да се разглежда. Касаторът и ответник по касация Б. Ю. Ч. е поискал присъждане на разноски, но по делото няма данни такива да са били направени, поради което не се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.