Определение № 1612 от 02.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2287/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 54 от 22.03.2024 г. по в. гр. д. № 39/2024 г. на Пловдивски апелативен съд е отменено решение № 432 от 08.12.2023 г. по гр. д. № 49/2022 г. на Пазарджишкия окръжен съд и е прогласена по иск на Ц. И. Ш., С. Т. Г., А. Т. С., Ж. Г. У., Г. Г. Г. и М. Б. Г. срещу Т. В. Д. нищожността на саморъчно завещание от 05.10.2020 г. на С. С. Г., вписано в Агенцията по вписванията с вх. рег. № 890 от 20.04.2021 г., том І, дело 434/2021 г. под дв. вх. рег. № 889, с което С. С. Г. завещава цялото си недвижимо имущество, включващо къщата му в [населено място],[жк], [улица], състояща се от два етажа и дворно място към нея, както и земеделските му имоти и спестяванията в банката, на Т. В. Д., тъй като завещанието не е написано изцяло ръкописно от завещателя С. С. Г., на основание чл. 42, б.”б” ЗН вр. чл. 25 ЗН.

Въззивният съд е приел, че процесното завещание е недействително поради това, че не е написано от завещателя. Съдебно-графологичната експертиза, изготвена в първоинстанционното производство от вещото лице Н. Натов, е дала отговор, че ръкописният текст в саморъчното завещание не е изпълнен от С. С. Г. и той не е написал цифрите в това завещание, сочещи датата на написването му; подписът под завещанието не е положен от С. С. Г. и той не е изписал трите си имена под него. За да направи това заключение вещото лице е изследвало оригинала на завещанието, съхраняван при нотариус М. Р. с р-н РС-Велинград, а като сравнителен материал: заявление от С. С. Г. за издаване на препис от нотариален акт от 05.10.2020 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот № 101, том 7, нотариално дело 3039/1997 г., молба от С. С. Г. до директора на “СБР-НК” ЕАД, филиал В., от 31.05.2019 год., складова разписка за приемане/предаване на материални ценности № 1033/07.12.2018 г. - индигиран екземпляр, три бели листа формат А4 с ръкописно изписан текст и дати в горната част 05.02.2020 г., 06.02.2020 г. и 18.02.2020 год., заявление за издаване на български документи за самоличност с вх. № 3999/15.07.2020 г. Поради оспорване на това заключение съдът е допуснал допълнителна експертиза със задача дали поставеният подпис в саморъчното завещание на наследодателя С. Г. изхожда от него, като се използват образци от подписите, съдържащи се в НБ данни при ОД на МВР, включително поставени на електронен образец; заповед № 14/13.11.2020 г., която е в оригинал, експертно решение № 1757/15.05.2018 г. и експертно решение № 1912/15.05.2014 г. Първоначалното допълнително заключение, обективирано в протокол № 2022/ДОК-112, не е прието от съда в заседанието на 05.07.2022 г., тъй като е счетено за непълно и неточно. На вещите лица е дадена възможност да бъдат събрани данни от БДС относно изписването на саморъчен текст от завещателя. Впоследствие от вещите лица Б. и Ц. е депозирано друго допълнено заключение, обективирано в протокол за извършена експертиза № 2022/ДОК-166, което е изслушано и прието в съдебното заседание на 11.10.2022 г. Вещите лица са дали отговор на въпросите дали ръкописният текст на завещанието и подписът за завещател са изпълнени от С. С. Г.. При обсъждане на това заключение въззивният съд е приел, че дадените отговори нахвърлят предмета на допълнителната СГЕ съгласно протоколно определение от 11.03.2022 г. на Окръжен съд-Пазарджик, която е следвало да даде отговор само за автентичността на подписа на завещателя. Затова въззивният съд не е ценил допълнителната експертиза в частта, с която е даден отговор на въпроса дали ръкописният текст на завещанието е изписан от С. С. Г., тъй като такава задача нито е била поискана от ответницата, нито е била поставяна от съда.

Прието е, че според заключението на допълнителната съдебно-графологична експертиза констатираните съвпадения и в общи, и в частни графически признаци между подписа за завещател в завещанието и подписите в изследвания от експертизата сравнителен материал, са характерни, устойчиви и образуват индивидуализираща съвкупност, даваща основание за извода, че подписът за завещател в завещанието от името на С. С. Г. е положен от С. С. Г.. Доколкото допълнителната съдебно-графологична експертиза е имала и ползвала доста по-голям обем сравнителен материал от документи, носещи образци от подписа на С. С. Г., в сравнение с първоначалната СГЕ, въззивният съд е дал вяра на заключението на допълнителната СГЕ по въпроса относно автентичността на подписа за завещателя, поставен в процесното завещание.

Прието е, че съгласно чл.25, ал.1 ЗН, освен да е подписано от завещателя, саморъчното завещание трябва да бъде също така изцяло написано ръкописно от самия завещател, както и да съдържа означение на датата, когато е съставено. Въззивният съд е кредитирал заключението на първоначалната СГЕ в тази част, което сочи, че ръкописният текст в саморъчно завещание не е положен от С. С. Г., както и че същият не е написал цифрите в това саморъчно завещание, сочещи датата на написването му. Не са кредитирани обясненията на ответницата, че текстовата част в ползваното като сравнителен материал от първоначалната СГЕ заявление за издаване на препис от нотариален акт, както и на молбата до директора на “СБР-НК”ЕАД, е изпълнена от нея, тъй като са голословни, а и обслужват изгодна за нея теза, целяща да дискредитира ползваният от СГЕ сравнителен материал, на база на който е направен извода относно автентичността на текста на завещанието.

Съдът не e кредитирал показанията на св. М. М. – дъщеря на ответницата, разпитана в първоинстанционното производство, според които завещанието е съставено саморъчно от С. Г. в нейно и на майка й присъствие, на посочената в същото дата 05.10.2020 г. Съдът е съобразил на основание чл.172 ГПК близката родствена връзка между свидетелката и ответницата (дъщеря и майка), както и заинтересоваността на свидетелката от изхода на делото в полза на майка й, включително защото тя е неин наследник и би наследила имуществото по завещанието в един бъдещ момент след смъртта на майка й. Освен това показанията й, че завещанието е написано лично и собственоръчно от завещателя, се опровергават от заключението на първоначалната СГЕ. Отбелязано е за пълнота, че дори в заключението на допълнителната СГЕ, което принципно няма да се цени в тази част, експертите са стигнали до извод, че текстът в завещанието вероятно не е изпълнен от С. Г.. От обясненията на самата ответница, давани в първоинстанционното производство, става ясно, че същата сама твърди многократно да е попълвала текста в различни документи от името на С. Г., което в известна степен може да обясни и установения от заключението на СГЕ факт, че текстът в завещанието не е изпълнен от С. Г.. В логическа връзка с този извод са и признанията на самата ответница, че към момента на твърдяното съставяне на завещанието С. Г. е бил в много лошо здравословно състояние, тежал около 200 кг. и бил много трудно подвижен, което подкрепя извода, че текстът на завещанието не е изпълнен собственоръчно от завещателя.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата Т. В. Д..

Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд не обсъдил всички възражения и доводи, съдържащи се в отговора на жалбата. Не било обсъдено възражението, че исковата молба, по която се е произнесъл съдът, е нередовна. В нея не били посочени всички недвижими имоти, притежавани от завещателя С. Г., които са предмет на неговото оспорено завещание, а само един от тези имоти. Реалната цена на иска била над 50 000 лв. и не била заплатена пълната държавна такса. В. искова молба касаела само един от имотите по оспореното завещание. Делото било подсъдно на районния съд като първа инстанция, но вместо да остави исковата молба без движение, той изпратил делото за разглеждане на окръжния съд. Не било обсъдено възражението, че не са конституирани като необходими другари всички наследници по съребрена линия на починалия завещател. Освен шестимата ищци, които са първи братовчеди на завещателя, имало и други негови първи братовчеди, които общо имали по-голям наследствен дял и които не оспорвали завещанието. Тези наследници не били конституирани като страна по делото и ищците недопустимо упражнили техните права. Поради процесуално нарушение въззивният съд не допуснал свидетел, който не бил разпитан от първата инстанция по независещи от жалбоподателката причини. Отказът на съда да кредитира показанията на свидетелката М. М. по причина, че тя е наследник на жалбоподателката и има интерес да свидетелства в нейна полза, бил очевидно неправилен, тъй като нарушавал правилото, че договори върху неоткрити наследства са нищожни. Очевидно неправилен бил и изводът, че на ищците не било известно завещателят да е имал и друго имущество. Тези факти биха се изяснили с помощта на съдебно удостоверение. Съдебните експертизи работели въз основа на неавтентичен сравнителен материал, на който ищците недобросъвестно се позовали – заявлението за издаване на препис от нотариален акт, както и индигиран екземпляр от складова разписка, която била с неизяснен автор. Истинността на този документ била оспорена, но ищците, чиято била доказателствената тежест, не доказали авторството. Обжалваното решение игнорирало най-съществените доказателства, от които следвало извод за валидност на оспореното завещание.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Задължен ли е въззивният съд при произнасянето си по спорния предмет на делото да прецени всички относими доказателства и да обсъди всички въведени от страните доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях.

По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 27 от 28.06.2017 г. по т. д. № 2430/2015 г. на ВКС, I-во г. о.

Въпросът се свързва с оплакването на жалбоподателката, че съдът не се произнесъл по нейните възражения във въззивната жалба, най-вече срещу оспорения от нея сравнителен материал, върху който е работила единичната експертиза, чието заключение съдът възприел в частта за авторството на основния текст на завещанието.

2. Дали всички наследници на завещателя трябва да бъдат конституирани като страни по делото, по което се разглежда спор по чл.42, б.“б“ ЗН, вр. чл.25, ал.1 ЗН за действителността на едно завещание, направено в полза на лице, което е извън кръга на наследниците. Въпросът е уточнен от ВКС съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

По този въпрос се поддържа, че има противоречие между въззивното решение и ТР № 7/13.01.2023 г. по тълк. д. № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като се прави връзка между едностранните сделки и договорите.

Ответниците Ц. И. Ш., С. Т. Г., А. Т. С., Ж. Г. У., Г. Г. Г. и М. Б. Г. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС решение по иск с правно основание чл.42, б.“б“ ЗН, което е с цена на иска над 5000 лв. и е в обхвата на касационния контрол, съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Не е налице вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо, поради което не може да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, исковете с правна квалификация чл.42 ЗН са оценяеми, като съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК цената им се формира от стойността на завещаното имущество. Когато завещателното разпореждане има за предмет вещни права върху конкретен имот, цената на иска се определя от размерите по чл.69, ал.1, т.2 ГПК, а когато завещанието е универсално, при завеждане на делото цената на този иск се определя приблизително от съда съгласно чл.70, ал.3 ГПК. За универсалните завещания се приема, че ако най-късно до първото заседание по делото ответникът или съдът повдигнат въпроса за цената на иска с мотив, че има несъответствие на указаната цена с действителната, цената на иска по чл.42 ЗН за прогласяване нищожността на универсално завещание се определя от съда приблизително, като впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото /чл.70, ал.3 ГПК/. В случай, че във връзка с решаването на спора не се е наложило и не са били събирани доказателства за конкретните вещи и права, включени в наследството, и за тяхната парична стойност, първоначално определената цена на иска, респективно събраната държавна такса, остават непроменени.

В настоящия случай завещанието не е универсално, защото с него са завещани само недвижимите имоти на завещателя и паричните суми по банковите му сметки. В завещанието обаче е описана конкретно само къщата в [населено място],[жк], [улица] дворното място към нея. Посочено е общо, че се завещават и земеделски земи, но без никакво уточнение в кое землище се намират и какви са техните индивидуализиращи белези. Данъчната оценка на този имот е 23 664,20 лв., съгласно представеното по делото удостоверение. С разпореждане № 257 от 21.06.2021 г. по гр. д. № 612/2021 г. на Велинградския районен съд, пред който делото е било първоначално образувано, е дадена възможност на ищците да посочат цена на иска, като съобразят, че завещаното имущество включва и земеделски земи и влогове в банки, като алтернативно, в случай че са в невъзможност да сторят това, съдът е определил цена на иска от 50 000 лв. С молба вх. № 1083 от 21.07.2021 г. ищците са заявили, че действително на тях не им е известно какво имущество е предмет на завещанието и че са съгласни с определената от съда цена на иска, върху която са внесли и държавна такса. При това положение съдът е действал в съответствие с посоченото тълкувателно решение при определяне на цената на иска.

В съответствие с така определената цена на иска е определена и родовата подсъдност, като делото е изпратено за разглеждане на окръжния съд като първа инстанция, в съответствие с 104, т.4 ГПК.

Що се касае за вписването на исковата молба: Когато се предявява иск за собственост на един или няколко недвижими имота, те трябва да бъдат описани подробно в исковата молба, тъй като са предмет на делото и точната им индивидуализация заляга в диспозитива на съдебното решение. По този начин при вписване на исковата молба тя ще бъда отразена в имотните партиди по чл.65 ЗКИР за всеки един от тези имоти. Когато обаче се предявява иск за нищожност на универсално завещание или на завет, в който завещаните недвижими имоти не са изрично посочени, предмет на делото е валидността на самото завещание. В този случай съдът указва на ищеца да посочи имуществото, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт. Въпреки дадените му указания, ищецът може да не е в състояние да стори това или да не установи кои са всички завещани имоти. Трудност в това отношение би се създала например при издирване на земеделски земи, възстановени по ЗСПЗЗ на името на наследодател на завещателя, за които няма издаден констативен нотариален акт. В такъв случай исковата молба няма да бъде нередовна и съдът дължи произнасяне по нея. При действието на персоналната система исковата молба ще бъде вписана по партидата на ответника, който се ползва от оспореното завещание, както и по имотните партиди на онези имоти, за които е ясно от текста на самото завещание, че са негов предмет.

Не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо по причина, че искът по чл.42, б.“б“ ЗН не е предявен от всички наследници по закон на завещателя. Няма колебание в практиката на ВКС, че в такава хипотеза наследниците не са необходими другари и че постановеното решение ще обвърже само онези от тях, които са предявили иска за нищожност, при това последиците на решението ще се отнасят само за техните идеални части от завещаните имоти. Наследниците, които не са предявили този иск, няма да могат да се ползват от съдебното решение, с което искът е уважен /за тях завещанието е валидно/, обратно – това решение няма да може да им бъде противопоставено, ако искът бъда отхвърлен. Субективните предели на силата на пресъдено нещо важи само между лицата по чл.298 ГПК и не обвързва неучаствалите наследници. Същите съображения ВКС е изложил в свои определения по чл.288 ГПК, в които се е поставял същият въпрос - определение № 2355 от 15.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 233/2023 г., II г. о. и определение № 851 от 5.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1679/2018 г., IV г. о.

Касационното обжалване обаче следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос № 1 в изложението към касационната жалба, който се отнася за задължението на въззивният съд при произнасянето си по спорния предмет на делото да прецени всички относими доказателства и да обсъди всички въведени от страните доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях. Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е свързан с оплаквания в касационната жалба, съответстващи на данните по делото. Налице е и специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,