Определение № 357 от 22.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1597/2016 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата с вх. № 7890/21.VІІ.2016 г. на търговеца-касатор [фирма]-гр. Пловдив, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив, съдържаща искане за спиране изпълнението на обжалваното от него пред ВКС осъдително решение № 241 на Пловдивския апелативен съд, ТК, І-и с-в, от 15 юли 2016 г., постановено по т. д. № 319/2016 г., с което молителят е бил осъден да заплати на [фирма]-гр. Разград главница в размер на 68 978.50 лв. /шестдесет и осем хиляди деветстотин седемдесет и осем лева и петдесет стотинки/ по три данъчни ф/ри, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от завеждане на делото (3.VІІ.2014 г.) и до окончателното погасяване на това задължение. Като поддържа, че касационната му жалба е подадена своевременно, както и че по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК надлежно бил внесъл по специалната набирателна с/ка на ВКС равностойно на присъдената главница на задължението парично обезпечение в размер на 68 978.59 лева, молителят [фирма]-гр. Пловдив претендира това негово искането да бъде уважено. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия Първо отделение, за да се произнесе по искането с правно основание по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, съобрази следните данни по делото: Няма данни по делото кога е бил връчен на д-вото молител препис от постановеното на 15.VІІ.2016 г. осъдително въззивно решение, но щом като касационната жалба на същия търговец е постъпила в канцеларията на Пловдивския апелативен съд още на датата 21.VІІ.т.г. (с вх. № 6132), т.е. на шестия ден от издаването на съдебния акт, който е неин предмет, следва да се счита, че тя е подадена в пределите на законоустановения преклузивен срок по чл. 283 ГПК /не е просрочена/, а понастоящем е и надлежно приподписана от упълномощен от молителя негов адвокат от АК-Пловдив и съдържа изискуемото от чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Видно от приложения по делото препис от вносна бележка (банково бордеро) от датата от 21.VІІ.2016 г. е, че търговецът молител в настоящето пр-во надлежно е внесъл по с/ка на ВКС за държавни такси в Б. дължимата такава на основание чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 30 лв. /тридесет лева/. Видно от служебна бележка от счетоводството на ВКС е, че по специалната набирателна с/ка на същото съдебно учреждение търговецът-молител в настоящето пр-во е депозирал към днешна дата под формата на парично обезпечение сума в размер на 68 978.50 лв. /шестдесет и осем хиляди деветстотин и седемдесет и осем лева и петдесет стотинки/, т.е. равностойността на присъдената в негова тежест главница с атакуваното пред ВКС осъдително въззивно решение. С оглед горните констатации ще следва де се приеме, че са налице условията по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за да се допусне спиране на изпълнението на обжалваното от [фирма]-гр. Пловдив осъдително решение № 241 на Пловдивския апелативен съд, ТК, І-и с-в, от 15.VІІ.2016 г., постановено по т. д. № 319/2016 г. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение