Определение № 1422 от 12.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 1467/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на “КМТ” ЕООД против решение № 34/06.03.2024 г. по в.т.д. № 197/2022 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, в частта, с която е отменено решение № 260163/10.12.2021 г. на Районен съд Ловеч и предявеният от „КМТ“ ЕООД иск с правно основание чл. 270 ГПК за установяване нищожността на решение № 122/2020 г. по в. гр. д. № 48/2020 г. на Апелативен съд Велико Т. е отхвърлен.

С касационната жалба се въвеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Навеждат се доводи за неизпълнение на задължението от страна на въззивния съд да обсъди всички относими към спора факти и доказателства. Излагат се съображения относно порочността на постановеното от Апелативен съд Велико Т. решение, предмет на иска с правно основание чл. 270 ГПК. Поддържа се теза, че изводът на състава на апелативния съд, че представената по делото справка относно остатъчния размер на дълга на „КМТ“ ЕООД е била изготвена след приключване на устните състезания и този извод не намира опора в данните по делото. Отделно се твърди, че е извършено разпределение в нарушение на чл. 79 и чл. 22 ЗЧСИ, чл. 22 от Наредба № 6/2006 г. на Министерство на правосъдието и чл. 30 от ЗДДФЛ. Претендира се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго такова, с което спорът да бъде разрешен по същество и предявеният иск да бъде уважен, както и да бъдат присъдени разноските по делото за трите съдебни инстанции, евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се релевират доводи за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. “Длъжен ли е въззивният съд като съд по същество на правния спор да направи свои фактически и правни изводи по делото като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните?”.

2. “Следва ли при проверка за нищожност на решение № 260163/10.12.2021 г. по гр. д. № 1100/2020 г. на Районен съд Ловеч с решение № 34/2024 г. по в. гр. д. № 197/2022 г. Окръжен съд Ловеч да се произнесе по неговата правилност?”

3. “Следва ли да се кредитира съдебно-счетоводна експертиза за определяне размера на дълга при наличие на официален документ, подписан от изпълнителния директор на банката кредитор до БНБ във връзка с наредба № 22 на БНБ, в който точно е определен дълга на кредитополучателя?“

4. „Има ли сила на извънсъдебно признание писмото до БНБ от банката кредитор, подписано от нейните изпълнителни директори?“

5. „Може ли да се приеме за установен и да се кредитира от съда размер на дълг, посочен в експертиза на вещо лице, изготвена без представена справка от кредитния регистър на БНБ, без извлечение от кредитна сметка на длъжника, подписана от главен счетоводител и изпълнителен директор, без каквито и да е първични документи?“

6. „Може ли да се изготви разпределение на суми, които са недължими, или са погасени по давност и които суми не са окончателни към 27.04.2020 г.?“

Ответникът по касация „Интернешънъл Асет Банк“ АД оспорва искането за достъп до касационен контрол и подадената жалба като неоснователни. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което се явява допустима.

Исковото производство е образувано по молба на „КМТ“ ЕООД срещу „Интернешънъл Асет Банк“ АД с предмет искане за прогласяване нищожността на съдебно решение № 122/27.04.2020 г. по гр.д.№ 48/20 г. на Апелативен съд Велико Т., с което са оставени без разглеждане като недопустими, подадените жалби от Р. Т. Н. срещу решение № 246/16.11.2018 г. и срещу решение № 22/18.01.2019 г. постановени по в.гр.д. № 716/2017 г. по описа на Окръжен съд Ловеч и е прекратено производството по делото, отменено е решение № 246/16.11.2018 г. постановено по в.гр.д. № 716/17 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, както и изготвеното от ЧСИ В. П. постановление за разпределение на постъпила сума от 17.10.2017 г., вместо което е разпределена получената от публична продан сума в размер на 153 260,00 лева, като на взискателя „Интернешънъл Асет Банк“ АД е възложена сумата 139 434, 10 лева - вземане, обезпечено с ипотека.

За да постанови обжалваното решение, с което е отменил първоинстанционното за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 270 ГПК, въззивният съд е очертал пороците, принципно водещи до нищожност на съдебното решение - когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната дейност на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсва подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт, или е абсолютно неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Констатирал е, че процесното съдебно решение № 122/27.04.2020 г., постановено по гр.д. № 48/20 г. на Апелативен съд Велико Т., е в писмена форма, постановено е в състав от трима съдии, в какъвто състав заседава апелативната инстанция, съдебният акт е подписан от същите тези съдии, участвали в разглеждане на спора, поради което е отрекъл съдебният състав да е бил незаконен. В мотивите е посочил, че релевираните в исковата молба пороци не са от естество да обосноват нищожност на постановеното от апелативния съд решение, а представляват оплакване за неговата правилност, проверка на която не се извършва по иска с правно основание чл. 270 ГПК.

Липсват основания да бъде допуснат касационен контрол по отношение на обжалваното от касатора въззивно решение.

При служебно дължимата от настоящата инстанция проверка не се констатират пороци на обжалвания съдебен акт, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде надлежно обосновано от касатора при съобразяване с практиката на ВКС, която извежда хипотезите на тази специална форма на неправилност в изпълнение на указаното от Конституционния съд на Република България в решение № 15/06.11.2018 г. по к. д. № 10/2018 г. В случая подобни доводи липсват, а е налице оплакване за допуснати процесуални нарушения, които са от естество да доведат до обикновена неправилност – касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. 2 ГПК. Наличието на този порок не може да бъде установено само при запознаване с мотивите на въззивния акт, а предполага извършването на проверка дали правилно е приложен процесуалния закон от въззивния съд и дали са съобразени с него извършените от съда процесуални действия.

Поставените от касатора въпроси не могат да обосноват и факултативен достъп до касационен контрол, тъй като те не притежават характеристиката правни, разяснена с т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. – да са обусловили изводите на въззивния съд и да са включени в предмета на делото. Те са изцяло хипотетично зададени и на практика представляват оплаквания за неправилност на решението, чиято нищожност се претендира с иска по чл. 270 ГПК. Следва да бъде посочено, че претенцията по чл. 270 ГПК не е средство за заобикаляне на забраната, регламентирана в чл. 463, ал. 2 ГПК, решенията на апелативната инстанция да се обжалват пред ВКС. В сочената разпоредба ясно и недвусмислено е разписано, че решението на апелативния съд не подлежи на обжалване.

По изложените съображения касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд Ловеч решение следва да бъде отказано. При изхода на производството пред настоящата инстанция и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касация се дължи присъждането на разноски – 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.

С тези мотиви, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,