Определение № 419 от 23.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3703/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 ГПК. С определение №201 от 20.05.2015г. по гр.д.№2153/15г. на ВКС, ІІ ГО, е оставена без разглеждане касационната жалба на К. А. К. срещу решение №396/17.11.2014г. по в.гр.д.№617/14г. на Добричкия окръжен съд, в частта по сметките, предявени за разглеждане във втората фаза на делбата. Съставът на ВКС е приел, че се касае за облигационни искове, макар и предявени в рамките на делбения процес. Цената на тези искове е под 5000лв. и в тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК. Частна жалба срещу определението на ВКС е подадена от К. А. К.. Жалбоподателят поддържа, че неправилно исковата му претенция била квалифицирана като множество субективно съединени облигационни искове с цена на всеки от тях под 5000лв. Предявен бил един иск за извършени полезни разноски в делбения имот. Искът бил частичен, тъй като бил предявен само срещу двама от съделителите – К. Ч. и Д. Ч.. Ето защо неговата цена следвало да се определи, като се отчете цялото вземане, включително и срещу съделителката Г. А., срещу която не е била въведена претенция в делбеното производство. Ответниците в производството не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на тричленен състав на ВКС. Обжалването е по чл.274, ал.2, пр.2 ГПК и за него не се отнасят изискванията на чл.274, ал.3 ГПК за представяне на изложение по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. К. А. К. е предявил във втората фаза на делбата претенция по чл.346 ГПК за извършени от него подобрения в процесния имот. Търсената сума общо е 3900лв., разпределена между ответниците К. Ч. и Д. Ч. според квотите им в делбения имот – 2340лв. от първата ответница и 1560лв. от втория ответник. При тези данни правилно предходният тричленен състав е приел, че е налице пречката на чл.280, ал.2 ГПК за разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение. Касае се за субективно съединени искове по чл.30, ал.3 ЗС, като цената на всеки от тях, а и общата цена е под 5000лв. Неоснователно е виждането на жалбоподателя, че исковете са предявени като частични. Обстоятелството, че не е предявена претенция по сметки срещу всички съделители не се отразява на характера на иска /частичен или не/ и на неговата цена, която се определя от търсената сума – 3900лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,